Решение № 1018 от 14.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Варна, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501880 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба входящ № 6647/09.09.2024 г. подадена от Х. С. А., чрез процесуалния му представител адв. Г. С. от АК-Варна, срещу Решение № 232/02.09.2024 г., постановено по гр. д. № 991/2024 г. по описа на РС-П., с което съдът е: задължил Х. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.“ ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. „Ш.” ***, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН; забранил на Х. С. А. да приближава на по-малко от 50 метра С. М. М., обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес гр. А., ул. „Ш.” ***, както и обществените места за социални контакти на молителката в гр. А. и в гр. П. за срок от 10 месеца, считано от 06.08.2024 г. – дата на постановяване на заповедта за незабавна защита, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН; задължил Х. С. А., да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от 10 месеца, считано от 06.08.2024 г. – дата на постановяване на заповедта за незабавна защита, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН; осъдил Х. С. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. държавна такса в размер на 25,00 лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН; осъдил Х. С. А. да заплати в полза на С. М. М., сумата в размер на 400,00 лева, представляваща сторените разноски от молителката за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят – Х. С. А. счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни крайни изводи за осъществено от негова страна домашно насилие по отношение 1 на С. М. М., въз основа на неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

Счита, че съдът неправилно е дал вяра на подадената от С. М. М. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и неправилно и едностранчиво е кредитирал показанията на водения от С. М. М. свидетел. Счита, че в настоящият случай интензитетът на въздействие по отношение на С.

М. не излиза извън рамките на житейския конфликт, тъй като той единствено е искал да си види децата. Твърди, че с действията си не е причинил сериозно страдание по отношение на С. М., като тя използва производството по ЗЗДН за събиране на доказателства за производството по развод, което се води между страните.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено, и съдът да постанови друго решение, с което исковата молба на С. М. М. да бъде отхвърлена.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от С. М. М., чрез процесуалния й представител адв. П. И. от АК -Варна, с който се моли, въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

В открито съдебно заседание въззивната страна – Х. С. А. не се явява, не се представлява.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – С. М. М., чрез процесуалния си представител адв. П. И., поддържа отговора на въззивната жалба, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски на основание.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-П. е образувано по искова молба подадена от С. М. М., ЕГН **********, срещу Х. С. А., ЕГН **********, с която се моли по отношение на молителката да бъде издадена заповед за защита, с която Х. А. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея; да се забрани на Х. А. да приближава на разстояние по-малко от 50 метра жилището, където живее в село Манастир, общ. П.; всички обществени места в село Манастир, област Варна и град П. за срок от десет месеца; както и да задължи извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от десет месеца.

В исковата молба С. М. заявява, че с ответника са съпрузи, като към настоящия момент е инициирано гр.д.№ 268/2024г. по описа на РС-П. за прекратяване на брака им. От брака се сочи, че имат двама сина – на 10 г. и на 7г. Молителката счита, че ответникът употребява фармакологични вещества, които влияят на нервната му система и това довело до неговата нестабилност в психически и емоционален план. През м. декември 2023 г. излага, че е настъпила раздяла помежду им, след което тя е заживяла в село Руен, обл.

Бургас и село Манастир, общ. П.. Понастоящем пояснява, че живее в гр. А. с децата си.

Излага, че след раздялата ответникът многократно я е притеснявал и системно осъществявал физически и психически тормоз спрямо нея.

В молбата са изложени твърдения, че на 31.07.2024 г. около 15:00 часа Х. А. е паркирал автомобила си в село Манастир пред къщата, където живее молителката. Тя е излязла и го е попитала, защо е дошъл, на което той отговорил, че е дошъл да вземе децата.

Молителката попитала двете им деца, дали искат да отидат с баща си, но те отказали, при което Х. А. започнал да вика и да я обижда с думите „Курво грозна, ще те еба в зъбите…“.

Тя се е обадила на тел 112, като на място е пристигнал екип на МВР и на Х. А. е бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР и той си е тръгнал.

На 05.08.2024 г. молителката заявява, че е била с децата си в къщата в село Манастир, като около 12:00 часа Х. А. е дошъл с братовчед си, с микробус. Идвайки е започнал да вика „Грозно, излизай тука, виж колко си слаба, ще ти направя шпакловка, да станеш хубава; изкарвай децата“… Молителката отговорила, че малкото им дете М. се възстановява от обрязване и не може да пътува, а С. ако иска да дойде. С. не е искал да тръгне с баща си без М., при което Х. А. е станал агресивен, започнал е да вика „Ти коя си, мършо, че ще ми 2 кажеш аз кога да си видя децата…“. Посегнал е към нея с юмрук и я е ударил два пъти по главата в лявата страна. След това се е качил в микробуса и е потеглил в неизвестна посока.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са описани два акта на домашно насилие извършени спрямо С. М. М., както следва на 31.07.2024 г. и на 05.08.2024 г.

Отговор на исковата молба не е представен.

В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален представител адв. П.

И. поддържа исковата молба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален представител адв.

Г. Н. оспорва исковата молба.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че С. М. М. и Х. С. А. са съпрузи и че от брака си имат две родени деца – С. А., роден на 03.11.2014 г. и М. А., роден на 04.04.2017г.

От представена по делото искова молба с входящ № 1686/05.03.2024 г. по описа на РС-П., се установява, че същата е подадена от Х. С. А. срещу С. М. М., за образуване на дело за развод, определяне на местоживеенето и родителските права по отношение на децата, определяне на режим на лични отношения с децата, предоставяне на семейното жилище, както и искане за определяне на привременни мерки.

В подадена от С. М. М. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, подписана от нея, същата заявява, че спрямо нея са били извършени актове на домашно насилие от Х. С. А., изразяващи се в психическо, емоционално и физическо насилие. На 31.07.2024 г., около 15:00 часа, в село Манастир, Х. А. я е обидил с думите „Курво грозна, мършо, ще те еба в зъбите“… На дата 05.08.2024 г. в село манастир Х. А. я е обидил с думите „Грозно, излизай тука… виж колко си слаба, ще ти направя шпакловка да станеш хубава; изкарвай децата; ти коя си, мършо, че ще ми кажеш аз кога да си видя децата“… след което я е ударил два пъти с юмрук в лявата част на главата.

От изготвената по делото справка с изх. № 2499/07.08.2024г. става видно, че между страните е налице висящо гр. дело № 268/2024г. по описа на ПРС, с което съдът е сезиран с развод по исков ред.

От изготвената по делото справка с изх. № 2500/07.08.2024г. става видно, че към момента на изготвяне на справката между страните не са налице данни за налагани други мерки по реда на ЗЗДН.

От изготвените справки за съдимост се установява, че С. М. М. не е осъждана, а Х. С.

А. е осъждан за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК.

От постъпилото писмо с вх. № 6030/14.08.2019 г. по описа на РС - П. , става видно, че в РУ на МВР - П. има регистрирани три броя сигнали от С. М. М. спрямо Х. С. А., за извършвани от последния актове на домашно насилие, а именно на: 28.11.2023 г., 22.01.2024 г. и 29.07.2024г.

В качеството на свидетели по делото са разпитани лицата Р. М. А.а – баба на молителката и В.А.В. – братовчед на ответника, като и двамата твърдят, че са били свидетели-очевидци на твърдения да е извършен акт на домашно насилие, включващ физически тормоз. Показанията на двамата свидетели са преценени от съда по реда на чл.

172 от ГПК. Показанията на свидетелите влизат в колизия по отношение на обстоятелството, дали ответникът Х. А. е упражнил физическо насилие спрямо молителката, изразяващо се в нанасяне на удар с ръка в областта на главата, както и дали я е обиждал и псувал. Р. А.а заявява, че Х. А. е псувал и е ударил С. М. с юмрук в областта на лявото око, докато свидетелят В.А.В. заявява, че Х. А. не е удрял, нито обиждал молителката. По отношение на 3 констатираното противоречие съдът кредитира свидетелските показания на Р. А.а, с оглед обстоятелството, че същите се подкрепят от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

По реда на чл. 176 от ГПК са дадени обяснения от страните по делото, но същите нямат доказателствена стойност, тъй като страните не са заявили неизгодни за себе си твърдения за факти.

Съдът констатира противоречие между свидетелските показания дадени от свидетеля Р. А.а, която свидетелства, че Х. А. е ударил един път С. М. с юмрук в областта на главата и заявеното от С. М. в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочено, че Х. А. я е ударил два пъти с юмрук в областта на лявата част на главата. По отношение на констатираното противоречие съдът дава вяра на свидетелските показания на Р. А.а, с оглед обстоятелството, че същата е била свидетел очевидец на случилото се и има непосредствени впечатления. Съдът приема, че Х. А. е ударил един път С. М. с юмрук в областта на главата.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН – домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Според чл. 10 от ЗЗДН молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие.

В настоящия случай молбата за защита от домашно насилие е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу надлежна пасивно легитимирана страна, в посочения от закона срок и пред компетентен съд.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но в практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат: вербално насилие /крещене, обиждане/, унижение, предизвикване на страх, изолация.

Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.