Решение № 221 от 30.05.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. В., 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20241320200289 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Ц. И.

Т., ЕГН: **********, адрес: с. Т., ул. "Е.", № 6, общ. В., обл. В., против Наказателно постановление № 1002 от 01.02.2024г. на Директора на РДГ - Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява в с.з., не изпраща процесуален представител в с.з. и не заема становище в с.з Ответната страна не изпраща процесуален представител в с.з., като в писмени бележки заема становище да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

От извършена проверка от РДГ – Б. е установено, че жалбоподателят Ц. И. Т. е съхранявал в двора си в с. Т., ул. "Е." № 6, общ. В., обл. В., 3.00 пр. куб м3 дърва за огрев, от дървесен вид „цер“, без превозен билет - документ доказващ законния произход на дървесината. Нарушението е извършено и открито на 21.11.2023 г.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля В. В. актосъставител, и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Обжалваното НП е съставено от компетентно лице, съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ и представената Заповед № РД -49 – 199 / 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните.

Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в чл. 57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Описаните факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба се забранява съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет.

2

Съдът намира обаче, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предмет на нарушението по чл. 213 от ЗГ може да бъде не каква да е дървесина, а само такава, добита от горска територия, по смисъла на чл. 2 от ЗГ. Този извод следва от обществените отношения, уредени със Закона за горите, а именно режима на управление и използване на дървесина, която представлява част от горския фонд. Придобиването или управлението на дървесина от имот, който не представлява гора, по смисъла на чл. 2 от ЗГ, не е предмет на регламентация от този закон, респективно не води до ангажиране на отговорност за нарушение, уредено в Закона за горите.

В процесния случай от доказателствата по делото не се установи по категоричен начин произходът на дървесината, намерена в двора на жалбоподателя . Установи се от показанията на актосъставителя – служител на РДГ – Б., че единствено е установено наличието на дървесина в двора на жалбоподателя при извършването на проверка

Относно произхода на дървесината не са представени каквито и да било доказателства от административно-наказващия орган. Не се установява дали съхраняваните дърва са били част от гора, по смисъла на закона.

Освен това, съдът намира, че дори и дървесината, предмет на процесното деяние, да беше годен обект на нарушение по Закона за горите, същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Приложими са критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, намиращ субсидиарно приложение, а именно такъв случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Установи се, че процесната дървесина, транспортирана от жалбоподателя, е в изключително малко количество - 3,00 пр. куб. м. По делото няма данни жалбоподателят да е санкциониран за друго нарушение по ЗГ.

Съобразно посочените смекчаващи отговорността обстоятелства – незначителното количество дървесина и личността на жалбоподателя, следва изводът, че дори наложената в размер на 500 лева не съответства по тежест на обществена опасност на деянието и на нарушителя. Дори и да бе 3 установено в хода на административно-наказателното производство, че транспортираната дървесина е от горския фонд, релевантната административна принуда, която e следвало да се упражни по отношение на нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Поради изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1002 от 01.02.2024г. на Директора на РДГ - Б., с което на жалбоподателя Ц. И. Т., ЕГН: **********, адрес: с. Т., ул. "Е.", № 6, общ. В., обл. В., е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4