Решение № 2326 от 17.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2326 гр. Бургас, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120101416 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД срещу Н. Г. С., искове установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2200 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта от 11.11.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 539,53 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 08.02.2022 г., сумата от 303,48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 03.04.2022 г., сумата от 102 лева, представляваща Такса при теглене в брой от АТМ друга банка по т. 2.3 от Приложение № 1 от ОУ към договора за периода от 13.11.2019 г. до 19.11.2019 г., сумата от 18 лева /с вкл. ДДС/, представляваща Такса хартиено месечно извлечение по т. 2.11 от Приложение № 1 от ОУ към договора, сумата от 104,52 лева, представляваща Такса за надвишаване на кредитен лимит по т. 1.5 от Приложение № 1 от ОУ към договора, сумата от 30 лева, представляваща Такса блокиране на карта по т. 1.7 от Приложение № 1 от ОУ към договора, сумата от 30 лева, представляваща Такса администриране на просрочен кредит, сумата от 147,84 лева, представляваща застрахователни премии по договор за застраховка от 28.01.2020 г. дължими за периода от 31.03.2020 г., сумата от 60 лева, представляваща разходи за изготвяне на уведомление за предсрочна изискуемост и сумата от 60 лева, представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1487/11.05.2022 г. по ч. гр. д. № 2469/2022 г. на РСБургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.

86 ал. 1 от ЗЗД. В условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за сумата от 147,84 лева, представляваща застрахователни премии дължими за периода от 31.03.2020 1 г., сумата от 60 лева, представляваща разходи за изготвяне на уведомление за предсрочна изискуемост и сумата от 60 лева, представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Твърди се, че между страните по делото е сключен Договор за издаване на кредитна карта от 11.11.2019 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставена възможност да ползва кредитен лимит в размер от 2300 лева, а последният се е задължила да връща усвоените суми, ведно с възнаградителна лихва за ползването. Сочи се, че ГПР – 31,73 % и ГЛП – 18,9 %. Поддържа се, че ответникът е усвоил сумата от 2300 лева, като считано от 31.03.2020 г. не е извършвал погашения по кредита, вкл. на минималната месечна вноска от 287,83 лева. Излага се, че на 08.02.2022 г. на кредитополучателя е връчено уведомление за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Сочи се, че във връзка с договора за кредит са начислени посочените по-горе такси по Приложение към ОУ към договора на ищеца. Твърди се, че към настоящият момент претендираните суми са останали неиздължени към ищеца.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесните суми са усвоени от ответника, както и обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове.

В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа предявените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 2469/2022 г. на Районен съд - гр. Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а заявителят в предоставения му от съда срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за издаване на кредитна карта от 11.11.2019 г., сключен с ответника. С този договор на ответника е предоставен кредитен лимит в размер 2300 лева, при ГПР – 31,73 % и ГЛП – 18,9 %.

Представено по делото е Приложение № 1 към ОУ на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти, в което се съдържа списък на дължимите от потребителите такси за банкови услуги. Представена е и подписана от ответника декларация за присъединяване по програма „Защита на плащанията“

Представен по делото е адресирано до ответника уведомление за обявяване на вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми. Представена по делото е разписка за извършено чрез ЧСИ връчване на уведомлението, както и списък на действията на ЧСИ по връчването, от които е видно, че същото е връчено на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил по договора сума в размер от 2302 лева, с което е надвишил кредитния лимит с 2 лева. Установява се, че към момента на обявяване на предсрочната изискуемост ответникът е имал просрочия по договора в размер на 2676 лева, включващи задължения за главници, лихви и такси. Установява се, че към датата на 2 изготвяне на заключението непогасената главницата за исковия период възлиза в размер от 2200 лева, възнаградителната лихва в размер от 539,53 лева, мораторната лихва в размер от 303,48 лева, а ако вместо уговорената между страните лихва се приложи законна лихва – 210,93 лева, сумата от 102 лева, представляваща Такса при теглене в брой от АТМ друга банка по т. 2.3 от Приложение № 1 от ОУ към договора за периода от 13.11.2019 г. до 19.11.2019 г., сумата от 18 лева /с вкл. ДДС/, представляваща Такса хартиено месечно извлечение по т. 2.11 от Приложение № 1 от ОУ към договора, сумата от 104,52 лева, представляваща Такса за надвишаване на кредитен лимит по т. 1.5 от Приложение № 1 от ОУ към договора, сумата от 30 лева, представляваща Такса блокиране на карта по т. 1.7 от Приложение № 1 от ОУ към договора, сумата от 30 лева, представляваща Такса администриране на просрочен кредит сумата от 164,78 лева, представляваща застрахователни премии дължими за периода от 31.03.2020 г., сумата от 120 лева, представляваща съдебни разходи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.

430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посоченото в исковата молба споразумение, включващо твърдяните клаузи за дължимост на главница, лихви, такси и разходи, както и предсрочна изискуемост, по силата на което сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми, или направените правоизключващи възражения.

От представения от ищеца договор за потребителки кредит и от неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-почеркова експертиза се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че ответникът е усвоил по договора сума в размер от 2302 лева, с което е надвишил кредитния лимит с 2 лева.

С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предсрочната изискуемост представлява изменение на договора в частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се преобразува от срочен в безсрочен и е обусловена от наличието на две кумулативни предпоставки - обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.

Установи се безспорно от заключението на вещото лице липсата на извършено от 3 ответника погашение на задължения за главница и лихви по договора за кредит. Установи се и че на кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост чрез връчване на уведомление от ЧСИ. Неоснователно е възражението на ответника, че от уведомлението не става ясно кои месечни вноски не са изпълнени и с какъв падеж са били същите, доколкото същото съдържа достатъчно индивидуализираща информация за договора страните и размера на просрочените задължения по пера, общия размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва, размера на обезщетението за забава за просрочените плащания както и за това, че вземанията по договора се обявяват за предсрочно изискуеми, съобразно чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Предвид изложеното, съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена и от този момент ищецът има право да получи предсрочно пълния размер на непогасената главница, незаплатената договорна лихва до обявяване на предсрочната изискуемост, претендираното обезщетение за забава и разноските по изпълнението (такси за връчване на уведомление), който вземания според заключението на вещото лице са: главницата за исковия период възлиза в размер от 2200 лева, възнаградителната лихва в размер от 539,53 лева, мораторната лихва в размер от 303,48 лева, а ако вместо уговорената между страните се приложи законната лихва – в размер от 210,93 лева. В случая, дължима от кредитополучателя е мораторната лихва в размер на законна лихва, съобразно чл. 33 ал. 2 от ЗПК. Дори да бъде възприето твърдението на ответника за ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК то същата е обявена с връчване на препис от исковата молба на особения представител.

Друг е въпросът, че при револвиращите кредити, какъвто и процесният няма процедура по обявяване на предсрочна изискуемост, защото няма разсрочване, респ. отпадане преимущество на срок. При този кредит по силата на изрична уговорка на страните, при липса на покриване на уговорения месечен лимит, всички изтеглени суми подлежат на връщане без да необходимо вземането да се обявява за предсрочно изискуемо.