Решение № 169 от 10.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново , 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20204100500925 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

Предмет на подадената от името на Д. Л. И. чрез пълномощника й – А.Ч. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 1518/02.12.2019 г.по гр.д. № 3977/2018 г. на ВТРС, с което е допусната делба между страните на четири земеделски имота в землището на с.М., с искане на бъде отменено и предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на направените по производството разноски.

Градиво на оплакванията в жалбата са доводи за неговата неправилност поради погрешен извод на съда , че И. е имала качеството на държател , а не владелец на имотите по повод на възражението й срещу иска за делба за придобиването им по давност, противоречащ на събраните доказателства в обратен смисъл и несъобразяването им.

В с.з. страната – жалбоподател не се явява и представлява.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК и на устните състезания пълномощникът на другите страни по делото М. И. В. и К. Н. В. - адвокат И.Б. от ВТАК е оспорил жалбата с изложение на доводи за пълно съответствие на решението с материалния закон и доказателствата в резултат на спазване на съдопроизводствените правила.

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявен е иск за делба на земеделски имоти с правна квалификация на

1 преобразуващото право , изведена от нормите на чл.34, ал.1 от ЗС и чл.69 ЗН и с правна квалификация на придобивния фактически състав на това пълно вещно право , изведена от нормите на чл. 77, пр.1.во, пр.3-то от ЗС, вр. с чл. 14, ал.1, т.2 чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл. 5, ал.1 и чл.9, ал. ЗН, чл.21, ал.1 СК и чл. 225, ал.1 , чл.183, ал.1 ЗЗД Ищците М. И. В. и К. Н. В. твърдят , че в резултат на възстановителна процедура по реда на ЗСПЗЗ , приключила с решение № 2-М/14.01.1997 г. и решение № 2-М/16.03.1999 г. на Общинска служба по земеделие В. Т./, наследяване по закон на И. Т. В., б.ж. на с. М./ в полза на чийто наследници е възстановено правото на собственост/, починал на ........ г. , договор за дарение от 24.07.2014 г. , оформен с нотариален акт № 376, том 2, рег № 5594, н.д.№ 259/2014 г. на помощник нотариус при нотариус, вписан в регистъра на НК под № 145, с район на действие ВТРС, договор за продажба от 24.07.2014 г., оформен с нотариален акт № ....., том ..., рег. № 5595, н.д. № 260/2014 г. и договор за продажба от 25.07.2014 г. , оформен с нотариален акт № ....., том ..., рег. № 5628, н.д. № 267/2014 г. на помощник нотариус при нотариус вписан в регистъра на НК под № 145, с район на действие ВТРС, между тях и ответницата Д. Л. И. / придобила общо 18/36 идеални части от обема на правото на собственост на основание дарствената и продажбените сделки /и съпруга й М.

А. И. / в режим на СИО/ е възникнала съсобственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.М., Община В.Т. : 1/ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР /а по предходната КВС: с № 045007/, в местността „Б. л.“ с площ 2998 кв.м. , с трайно предназначение на земята – земеделска , начин на трайно ползване – нива , категория на земята при неполивни условия -3 / трета/ ; 2/ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР / а по предходната КВС: с № 070013/, в местността „В. п.“, с площ 9996 кв.м., трайно предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване – нива , категория на земята при неполивни условия – 3/ трета/; 3/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР / а по предходната КВС : с № 032015/, в местността „Н. л.“, с площ 2999 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване на земята – нива, категория на земята при неполивни условия – 3/ трета/; 4/ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР / а по предходната КВС № 039023/, с площ 10599 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска , начин на трайно ползване на земята- пасище , 3 категория. Поради невъзможност да се постигне съгласие за доброволната им подялба , молят съдът да постанови решение , с което да допусне и извърши делбата им при следните дялове : М. И. В. и К. Н. В. – по 9/36 идеални части; Д. Л. И. – 7/36 идеални части / личен дял/ и в общ дял със съпруга й /придобит в режим на СИО- чл.21, ал.1 СК/ М. А. И.- 11/36 идеални части.

Ответницата Д. Л. И. в срока по чл.131 ГПК е оспорила делбения иск с възражение да е едноличен титуляр на правото на собственост върху имотите , основано на твърдяното обстоятелство на непрекъснато упражнявано от нея владение повече от 15 години /от м. декември 2003 г./, поради което го е придобила по давност.

Безспорни и установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез събраните писмени документални източници с официален характер /решения на ОСЗ В.Т., нотариални актове, скици, удостоверение за наследници, справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. / са юридическите факти на проведена възстановителна процедура по ЗСПЗЗ, наличие на родствени и съпружески връзки, които законът е превърнал в основание за наследствено правоприемство и придбиване на вещи в режим на съпружеска имуществена общност, както и на сключените дарствена и продажбени сделки. Тъй-като въззивният съд изцяло се съгласява с тези фактически констатации, то упражнява правомощието си да препрати към тях /чл.272 ГПК/ и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря.

2

Обемът/естеството на оплакванията в жалбата предпоставя и налага цялостно разглеждане на спора от въззивния съд /чл.269, изр.2-ро ГПК/, повдигащ въпроса съществува ли или не между страните съсобственост върху имотите, породен от отрицанието на правото на делба с възражение за придобиване по давност на целия обем на пълното вещно право от ответницата.

Отговорът е положителен , т.е. съществува съсобственост.

Наведеното възражение е лишено от подкрепата на конкретни обстоятелства, както принципно, така и реално годни /по съвместимост/ да осъществят елементите от легалния фактически състав на придобивната давност /липса на доказано материално правно основание/, както и от подкрепата на самата правна логика/ защото умозрително очевидно й противоречи/.

Изявата на воля /съгласие/ от ответницата да приеме дарението на и да закупи идеални части от обема на правото на собственост върху делбените имоти / общо 18/36 / от другите му съпритежатели /без ищците/ през юли 2014 г. е категоричен правнологически показател за липса на каквото и да било тяхно своене от нея, считано от декември 2003 г. /да ги третира в съзнанието си като принадлежащи й, осъществявайки едновременно непрекъсната фактическа власт върху тях / - предполагаемо от закона / чл.69 ЗС/ вътрешно преживяване, представляващо субективен признак на владението по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Това е така, защото с двата вида правни сделки се придобива право на собственост върху чужда , а не върху собствена, вече придобита по давност, недвижима вещ /чл. 225, ал.1, чл.183, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 ЗЗД, чл.77, пр.1-во ЗС/, т.е. ако лицето е упражнявало непрекъснато владение върху нея в продължение на 10 години, т.е. да са настъпили тези две предпоставки от легалния й/ на давността/ фактически състав / чл.79, ал.1 ЗС/, би било напълно нелогично и противно на здравия правен разум да я приема като дарение и/или да я купува, вместо да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който ще упражни правото си на давност, или иначе казано противопоставимо /на предишния собственик/ ще се позове на вещноправната последица на това владение, наречена придобиване на правото на собственост/ чл. 587, ал.2, ал.3 ГПК, чл. 77, пр.2-ро, чл.79, ал.1 , вр. с чл. 84 ЗС, вр. с чл.120 ЗЗД/. Затова изявата на воля /съгласие за приемане на дарението и закупуването на правото на собственост е факт със значението на доказателство за подраазбираемо /самоизобличително за неоснователността на наведеното възражение/ извънсъдебно признание на ответницата, че към момента на сключване на тези правни сделки, тя дори и да е държала имотите в продължение на 10 и повече години преди това, не ги е държала като свои, за да е мислимо придобиването му по давност. След сочения момент / 24-25.07.2014 г./ , разбира се е принципно възможно да се упражнява владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС върху идеалните части на ищците, но е напълно безпредметно да се обсъжда дали е упражнявала такова, тъй-като дори и хипотетично да би се приело, че е упражнявала /всъщност не е, както след, така и преди, а защо-по долу ще се обясни/ не е изтекъл до датата на предявяване на иска за делба 10 годишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС.

Фактът , че ответницата е придобила правото да ползва /обработва по предназначение/ три от земеделските имоти на основание договори за наем/ от 26.03.2005 г. и 16.02.2008 г. , сключени с Т. И. В. - един от тогавашните съсобственици/ и аренда /от 20.03.2014 г. , сключен със С. В. В. – една от тогавашните съсобственици/ я е поставил само в качеството на държател на имотите по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС, не й на техен владелец по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС.

Това е така, защото основанието на договора за наем / аренда е именно придобиването от лицето- наемател/ арендатор на облигационното право да ползва по предназначение вещта 3 срещу заплащане , което право се упражнява, разбира се чрез държане на цялата фактическа власт върху нея, тъй-като без тази власт е немислимо упражняването му, т.е. не съществува реална възможност да се упражнява/ чл. 228, чл.230, ал.1, чл. 232, ал.1 ЗЗД, чл. 2, ал.1, чл.6 ЗАЗ/..

Когато наемодател е собственикът на вещта /както е в нормалната хипотеза/ очевидно е, че договорът за наем / аренда е правно средство, с което той отстъпва временно на наемателя/арендатора правомощието ползване от състава на правото си на собственост, но не и правомощието владение , което е винаги неотменна предпоставка за упражняването на първото. Следователно по определителна правна конструкция собственикът го запазва и продължава да е владелец, само че се счита, че го упражнява /т.е. държи фактическата власт върху вещта/ чрез наемателя / арендатора- чл. 68, ал.1, пр.2-ро ЗС. Затова е предположението на закона / чл.69, ал.1 от ЗС/ , че едно лице упражнява фактическа власт върху дадена вещ за себе си /като своя/ е неприложимо относно наемателя/ арендатора, който няма как да я държи като своя, тъкмо защото е дал съгласие да я държи за собственика - владелец - чл. 68, ал.2 ЗС и субективната му нагласа не е да упражнява фактически цялото съдържание на правото на собственост. Безспорният и доказан / вж. разписки на л.113-115 от делото/ факт, че ответницата е заплащала на втората ищца наемна цена /по 200 лева/ за ползването на нейната идеална част от имотите, обхващащо стопанските сезони 2012-2013 г. , 2013-2014 г., 2014-2015 г. , 2015-2016 г. и 2016-2017 г./ е логически несъвместим със субективния признак на владението, защото е показател не за отрицание , а напротив - за зачитане/ признание на правото й на собственост.

По изложените съображения правораздавателният резултат от разглеждане на жалбата съвпада с постановения от първоинстанционния съд, поради което решението му подлежи на потвърждаване.

При изход на спора в тежест на ответницата – жалбоподател е възникнало задължението да заплати на ищцата М. И. В. сумата 600 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски във вид на адвокатско възнаграждение – чл.78, ал.1 ГПК и следва да бъде осъдена да го стори, поради факта че втората е упражнила процесуалното си право да ги поиска, превръщайки ги от гледище на материалното право във вземане.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 1518/02.12.2019 г. по гр.д. № 3977/2018 г. на ВТРС в обжалваната му част.