Решение № 642 от 28.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Даниела Д. Михова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500762 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Г. С. М. и Е. Р. Б., двете от ***, чрез процесуалния им представител адв.Радостин Станчев, против решение № 38 от 14.02.2025 г. по гр.д.279/2023 г. по описа на Районен съд Айтос, В ЧАСТТА му, с която по искове с правно основание по чл.37, ал.1 от ЗН, предявени от С. С. С. и М. С.

С. срещу Е. Р. Б. и Г. С. М., съдът е отменил дарението, извършено с нот.акт № 170/13.11.2015 г., за по 25/192 ид.ч. за всеки от ищците от следния недвижим имот, находящ се в ***, представляващ двуетажна масивна жилищнa сграда, цялата със застроена площ от 60 кв.м и Р3П от 120 кв.м, навес с площ от 3 кв.м, изградени въз основа на отстъпено право на строеж върху общински УПИ № VI- 1604 в кв.№ 41, пo плана на гр.Айтос, с площ от 249 кв.м и площ на поземления имот от 269 кв.м, съставляващи запазените части на С. С. С. и М. С. С. от наследството на С. С. М. /поч. на 17.01.2018 г./, съгласно влязло в сила решение от 14.09.2023 г. по гр.д.41/2023 г. на РС Айтос.

Твърди се, че в обжалваната от въззивниците част решението на АРС, с което съдът е уважил предявените искове и отменил частично сделката, с която първата от ответниците се е разпоредила в полза на втората с притежавания от нея недвижим имот е незаконосъобразно поради неправилното приложение на закона - разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗН.

Изложени са съображения, че ако ползващото се от завещателното разпореждане лице - в случая ответницата Г. М., се е разпоредило със завещаното имущество, приложение следва да намери установеното в чл.37 ЗН правило, според което последващите разпореждания със завещаното 1 имущество могат да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част само ако са станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е вписана исковата молба за намалението и то само ако наследникът с право на запазена част не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. И само ако последващото разпореждане със завещаното /или подарено/ имущество бъде отменено, наследникът с право на запазена част би могъл да получи съответната идеална част от имота, съответстваща на запазената му част от наследството. Твърди се, че в случая наследството е открито със смъртта на наследодателя на първата от въззивниците – на 17.01.2018 г., а сделката, от която черпи правата си втората ответница, е сключена на 13.11.2015 г., т.е.три години преди откриване на наследството. Твърди се, че от съществено значение за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването е обстоятелството дали ползващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило със завещаното имущество, в който случай съдът следва да извърши преценка за приложимостта на установеното в чл.37 ЗН правило, и ако отмяната на последващите разпоредителни сделки е невъзможна, тъй като са извършени след като е изтекла една година от откриване на наследството и преди да е била вписана исковата молба за намалението, възстановяването на запазената част може да бъде извършено само в пари, като претенцията се насочи към приобретателя на имуществото, независимо дали е наследник на завещателя/прехвърлителя наред с претендиращите възстановяване на запазена част лица или лице, трето за наследството.

Твърди се, че исковата претенция е неоснователна, тъй като в разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗН е предвиден едногодишен преклузивен срок, в който би могло да се предяви претенция спрямо лице, в чиято полза надареният или заветникът се е разпоредил с имота. Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Твърди се, че разпоредбата на чл.37 от ЗН следва да се разбира в смисъл, че след изтичането на една година от откриване на наследството не може да се предяви иск от наследника с накърнена запазена част за отмяна на отчуждаванията на подарени недвижими имоти, извършени от надарените.

Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови отхвърляне на исковата претентция.

Претендират се съдебни разноски.

Не са ангажирани нови доказателства.

В предоставения им срок въззиваемите С. С. С. и М. С. С. не са представили отговор на въззивната жалба.

При извършената проверка по реда на чл.267 ГПК съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото 2 доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемите С. С. С. и М. С. С. против въззивниците Е. Р. Б. и Г. С.

М., за отмяна на основание чл.37 ЗН на извършеното дарение с нот.акт № 170, том VI, рег.№ 6463, дело № 1012 от 2015 г. до обема на запазената част от по 10/72 ид.ч. от имота за всеки от ищците. Изложени са твърдения, че ищците и ответницата Г. М. са наследници /деца/ на починалия на 17.01.2018 г. техен наследодател С. С. М., както и на своята майка Е. А. М., починала на 13.07.2000 г. Твърдят, че родителите им са били собственици на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩHA СГРАДА, цялата със застроена площ от 60 кв.м и Р3П от 120 кв.м, НАВЕС с площ от 3 кв.м, изградени въз основа на отстъпено право на строеж върху общински УПИ № VI-1604 в кв.№ 41, пo плана на гр.Айтос, като след смъртта на тяхната майка Е. А. М., наследодателят им и техен баща С. С.

М. е станал собственик на 5/8 ид.части от имота, а ищците и ответницата Г. М. са придобили по наследство по 1/8 ид.част от този имот, за което бил съставен констативен нот.акт № 106, том VII, рег.№ 5972, дело № 959/2002 г. Твърдят, че с нот.акт № 107, том VII, рег.№ 5973, дело № 960/2002 г., наследодателят им С. С. М. дарил на ответницата Г. М. собствените си 5/8 ид.ч. от процесния имот, като с извършената сделка се изчерпва имуществото на баща им и се накърнява запазената им част от наследството на техния баща - за всеки от ищците се накърнявала запазена 10/72 ид. ч., колкото била и запазената част на ответницата Г.М.. Твърди се, че с нот.акт № 170, том VI, рег.№ 6463, дело № 1012 от 2015 г. ответницата Г.М. е дарила на дъщеря си – Е. Р. Б. собствените си 6/8 ид.ч. от имота. Претендират на основание чл.37 ЗН да бъде отменено дарението, извършено с нот.акт № 170, том VI, рег.№ 6463, дело № 1012 от 2015 г. до обема на запазената част от по 10/72 ид.ч. от имота за всеки от ищците.

Предявеният иск е с правно основание чл.37 ЗН.

Ответниците са оспорили иска като недопустим по отношение на ответницата Е. Р. Б. и като неоснователен по отношение на ответницата Г. М..

Не оспорват наличието на процесното дарение от 13.11.2015 г. Твърди се, че искът против ответницата Е. Б. е недопустим, тъй като е заведен след изтичането на едногодишния преклузивен срок за предявяването му, в който смисъл се позовават на решение № 203 от 03.06.2009 г. по гр.д.3642/2007 г. на ВКС, III-то г.о. На второ място е заявено, че условие за предявяване на иск по чл.37 ЗН е постановено съдебно решение за намаляване на завет или дарение.

По отношение на ответницата Г. М. се твърди, че искът е неоснователен, тъй като при сключването на договора за дарение между нея и баща й през 2002 г., непосредствено след съставянето на констативния нотариален акт, признаващ правата на наследниците на Е. А. М., всички са били наясно, че баща им дарява идеалните си части от имота на Г. М. заради поетите от нея грижи към него и с оглед бъдещите грижи, които ще полага за него, като след дарението тя и баща й са дали на ищците по 2000 лв, с които ищците са получили своята запазена част от имота.

Производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.279/2023 г. по описа на АРС , образувано по иска по чл.30 ЗН, предявен от същите ищци против ответницата Г. М., за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на техния баща С. С. М..

3

След влизане в сила на решението по гр.д.279/2023 г. по описа на АРС, производството по делото е възобновено.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по на основание чл.37, ал.1 от ЗН, дарението, извършено с нот.акт № 170/13.11.2015 г., за по 25/192 ид.ч. за всеки от ищците от процесния недвижим имот, като е отхвърлил предявените искове за горницата до пълния претендиран размер от по 10/72 ид.ч. за всеки от ищците.

Решението е обжалвано само от ответниците – в частта, с която е постановена отмяна на дарението, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в останалата – отхвърлителна част, решението е влязло в сила поради необжалването му от страните.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че решението валидно.

В обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, съдът приема, че решението е и допустимо. По отношение на допустимостта на решението следва да се посочи, че според настоящия състав, то е постановено по допустим иск. На първо място съдът намира за неоснователно твърдението в отговора на исковата молба, респ.оплакването във въззивната жалба, че искът е недопустим, тъй като е заведен след изтичането на предвидения в чл.37, ал.1 от ЗН едногодишен преклузивен срок за предявяването му. В чл.37, ал.1 от ЗН няма предвиден срок за предявяване на иска за отмяна на отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и на учредените вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намаление по чл.30 ЗН. Според настоящия състав посоченото в тази разпоредба изискване е самите отчуждения да са станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, касае основателността на този иск, но не и срока за завеждането му.

Настоящият състав приема, че този негов извод не се променя от цитираното от въззивниците-ответници решение № 203 от 03.06.2009 г. по гр.д.3642/2007 г. на ВКС, III-то г.о.

Настоящият състав споделя изразеното становище в мотивите на ВКС на Решение № 444 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 468/2010 г., II г.о., ГК, касационно обжалване по което е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси за приложимостта на въведеното с чл.37, ал.3 ЗН правило за поредността на предявяване на исковете при наличие на няколко отчуждения, както и по въпроса дали искът по чл.37, ал.1 ЗН е приложим само за отмяна на извършени от надарения наследник отчуждения в полза на трети лица или може да бъде насочван за отмяна на последващи отчуждения на имота от третите или четвъртите лица, които са го придобили впоследствие, съгласно които мотиви изводът на въззивния съд, че предвидения едногодишен срок в разпоредбите на чл.37, ал.1 ЗН е преклузивен е неправилен. Посочено е, че един от елементите на фактическия състав на чл.37, ал.1 ЗН за основателност на исковата претенция е отчуждението на подарения недвижим имот да е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, но смисълът на разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗН не налага извода, че срока е преклузивен. „Преценката за наличието на този срок е по основателността на исковата претенция, а не по допустимостта й.“.