Определение № 323 от 28.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Велико Търново, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100500084 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Д. В. от гр. Г. Оряховица, подадена чрез пълномощника й адв. М. П. от ВТАК, уточнена с допълнителна молба от 27.01.2025г., против определение № 21 от 06.01.2025г. по гр.д. № 2614/24г. на ГОРС, с което на основание чл. 129 ал. 3 ГПК е върната като нередовно подадена от жалбоподателя искова молба и е прекратено първоинстанционното производство.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като се изразява несъгласие с доводите на съда за нередовност на исковата молба по отношение на противоречиво въведените и поддържани придобивни основания – наследство и давностно владение. Акцентира се, че са изложени ясни твърдения за началния момент на давността и за нейната продължителност, като първоначално владението е осъществявано от прекия наследодател на жалбоподателя, а след негова смърт е продължено по наследство от него за съответната идеална част. Посочва се още, че фактите в исковата молба са изложени надлежно и задължение на съда е да ги квалифицира. Изтъкват се доводи защо и другият сочен от жалбоподателя съсобственик в процесния имот следва да участва в процеса.

В съответствие с чл. 129 ал. 3 изр. посл. от ГПК препис от частната жалба не е връчена на посочения в исковата молба ответник.

Предвид изложеното в жалбата и въз основа на доказателствата по делото, Великотърновският окръжен съд, приема за установено следното:

1

Жалбоподателят е подал пред ГОРС искова молба с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено спрямо ответниците, че е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот в с. Върбица на основание давностно владение и наследство.

Изложил е твърдения, че спорната вещ се води по разписен лист на общия на страните наследодател и че ответниците също се явяват негови наследници. Уточнил е, че всъщност общият наследодател е бил собственик на два съседни имота, като процесния от 1990г. е владян от прекия й наследодател, а другият е владян от ответниците по делото. Ищцата свързва началото на давностното владение с направен през 1990 г. отказ от прекия на ответниците наследодател от наследството на неговата майка и съпруга на общия наследодател. Ищцата твърди, че прекият й наследодател е владял спорния имот до смъртта си през 2012г., след което владението е преминало към нея и другия му наследник, чието конституиране като подпомагаща страна е поискала по делото. Допълва, че имота в данъчната служба първоначално е деклариран на прекия й наследодател, а след това е предеклариран на нея и другия му наследник. Изтъква, че владението върху процесния имот е било необезпокоявано и несмущавано, тъй като с ответниците на практика е извършено разделяне на наследственото имущество още през 1990г. Ищцата допълва, че въпреки това посетените от нея нотариуси отказват да я снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка, тъй като формално наследници на общия наследодател са и ответниците, както и че прекият им наследодател не се е отказал от неговото наследство. При тези твърдения ищцата е поискала да бъде призната за собственик на 1/2 ид. част от спорния имот по наследство и давностно владение. С исковата молба са представени удостоверения за наследници на общия и на прекия наследодател на ищцата.

Районният съд е намерил исковата молба за нередовна и с разпореждане от 09.12.2024г. е дал указания за поправянето й с посочване на кое от двете основания – давност или наследство ищцата твърди да е собственик, да посочи на какво основание общия наследодател е придобил имота, да посочи от къде произтичат заявените от нея права от 1/2 ид. част в него, да въведе твърдения от чие наследство се е отказал прекия на ответниците наследодател, отказал ли се е от наследството на общия наследодател, да представи актуална данъчна оценка, да внесе ДТ и да обоснове интереса си от конституирането на другия твърдян съсобственик като подпомагаща страна. Ищцата изрично е предупредена за последиците от неизпълнението на тези указания. В срок същата е депозирала допълнителна молба, в която извън пространно изложените правни доводи, е посочила, че е дъщеря на прекия й наследодател, а привличаната от нея подпомагаща страна е негова внучка, както и че същият е владял спорния имот от 1990г., а след неговата смърт владението е продължено от тях двете. Ищцата отрича ответниците по някакъв начин да са оспорвали и да се противопоставяли на осъществяваното от нея владение върху спорната вещ и извлича правния си интерес да 2 води иска срещу тях от факта, че са вписани в удостоверението за наследници на общия наследодател. С оглед на дадените й от районния съд указания ищцата е посочила, че общият на страните наследодател и съпругата му са завладяли спорния имот в началото на миналия век като са го придобили по давност, без обаче да се позоват на нея приживе, както и че прекия на ответниците наследодател се е отказал само от наследството на майка си. Предвид дадените й указания ищцата е обосновала и правния си интерес от привличане на другия твърдян от нея съсобственик в спорния имот като подпомагаща страна. В допълнителната си молба същата е отправила искане за признаване на установено по отношение на ответниците, че тя и привличаното лице са собственици на по 1/2 ид. част от спорния имот на основание наследство и давност, доколкото присъединяват владението на прекия им наследодател към осъществяваната след негова смърт владение от тяхна страна. Към нея ищцата е представила актуална данъчна оценка на имота и доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса.

При тези твърдения на ищцата, районният съд с определение № 20/06.01.2025г., което не е обжалвано и не е предмет на въззивната проверка, е оставил без уважение искането й за привличане на трето лице – помагач. С обжалваното определение № 21/06.01.2025г. съдът е върнал като нередовна исковата молба и прекратил производството по нея като е приел, че не са изпълнени в цялост дадените от него указания, тъй като не е посочено на кое точно основание ищцата твърди да е собственик на 1/2 ид. част от имота и защо твърди да притежава този размер идеална част, не е посочено на кое основание общият наследодател е придобил същия, не е посочено от кога ищеца владее имота и защо след като общия наследодател е собственик по разписен лист се иска ищцата да бъде призната за собственик на давностно владение. Районният съд е аргументирал връщането и с факта, че с допълнителната молба ищцата е добавила нов ищец, като същевременно е поискала неговото привличане като подпомагаща страна, без да посочи защо предявява чужди права пред съд.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице-ищеца по делото, имащ правен интерес да атакува неизгодното за него първоинстанционно определение. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт по изричната повеля на закона /чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 3 изр. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

3

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Поначало спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с подаване на исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на същата, съставляват основанието на иска, а петитумът й указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка искане за защита на лични или имуществени права, когато се твърди те да са накърнени, стига правото на иск да е надлежно възникнало /при наличие на положителните абсолютни процесуални предпоставки респ. липсата на абсолютните или относителни процесуални пречки/ и да е упражнено с редовна искова молба, която да отговаря на изискванията на чл. 127-чл. 128 ГПК. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като спорното право не е надлежно индивидуализирано, чрез обстоятелствата, очертаващи основанието на иска и чрез заявеното искане за защита, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да поправи същата в определен срок с даване на указания по реда на чл. 129 ал.

2 ГПК. Указанията трябва да бъдат конкретни, изчерпателни и ясни, за да може да се приложи спрямо неизпълнилия ги ищец последицата на чл. 129 ал. 3 ГПК – връщане на исковата молба. Неизпълнението на неточни, неясни или неправилни указания не влече неблагоприятни за ищеца последици и не е основание за връщане на исковата молба. В тази връзка въззивният съд, който ревизира акта на първата инстанция по чл.

129 ал. 3 ГПК, действайки в условията на пълен въззив, следва преди всичко да провери дали исковата молба е била изначално нередовна респ. дали дадените указания за поправянето й са били правилни и изчерпателни. Ако преценка на първостепенния съд за нередовност на исковата молба е била неправила, дадените от него указания по чл. 129 ал. 2 ГПК са незаконосъобразни, поради което тяхното неизпълнение в определения срок не дава основание за връщането й по чл. 129 ал. 3 ГПК. Съответно ако исковата молба е била нередовна и указанията за поправянето й са надлежно дадени, при проверка правилността на акт за връщането й, на изследване от въззивната инстанция подлежи въпроса дали констатираните нередовнисти са били отстранени от ищеца съобразно посоченото му от съда.

В случая първоинстанционният съд е намерил подадената пред него искова молба за нередовна по см. на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, което с оглед наведените в обстоятелствената й част твърдения и петитума й се явява неправилно, тъй като основанието на иска и отправеното до съда искане за защита са надлежно индивидуализирани.

Спорното материално право – правото на собственост на ищцата в съответния обем е достатъчно индивидуализирано с наведените в исковата молба твърдения за правопораждащи юридически факти – осъществено владение върху процесния имот от прекия на ищцата наследодател, считано от 1990г. до смъртта му през 2012г., което е 4 продължено от нея до настоящия момент, заедно с привличаното лице и което владение е било необезпокоявано и не е било отнемано от трети лица, вкл. ответниците. При тези твърдения за съвладение е отправено и съответно на тях искане за защита да се признае за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. част от спорната вещ на основание наследство от прекия й наследодател и давностно владение. В случая ищцата не е предявила два взаимноизключващи се способа за придобиване правото на собственост, а е обосновала, че като наследник на досегашния владелец прибавя неговото владение към осъществяваното от нея владение след смъртта му. В тази връзка не е било необходимо да й се дават указания да посочи изрично на кое от двете заявени основания твърди да е собственик на 1/2 ид. част от имота. Не е било необходимо и даването на указания за излагане на твърдения за претендирания обем на заявената от нея идеална част. А и посоченото в исковата молба, че е наследник на досегашния владелец и владее заедно с другия му наследник дава търсената от районния съд информация. Неправилно са дадени указания от първоинстанционния съд ищцата да посочи на какво основание общия наследодател, като неин праводател, е придобил процесния имот. Същата не е извела претендираното от нея право на собственост като наследник на общия наследодател, а единствено като пряк наследник на владелеца на спорната вещ, считано от 1990г.