Решение № 939 от 05.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. гр. Стара Загора,, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100471 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София срещу Ж. И. П. от гр. Стара Загора, с която се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 4 383,59 лв., представляваща вземане по Договор за потребителски кредит № ******* от които 2 472,42 лв. главница, 786,22 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.03.2024 г. до 15.04.2025 г., 808,79 лв. – лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до 15.04.2025 г. и 316,16 лв. – законна лихва за периода от 15.04.2025 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *******/2025 г. по описа на Районен съд – Средец. С исковата молба е предявен и осъдителен иск за сумата от общо 1 375,42 лв., от които 625,40 лв. възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 750,02 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, дължими по същия договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените по делото разноски.

1

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ******* от ******** г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 5 000 лв. със срок за погасяване 36 месеца, като същата е закупила и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Посочва, че е изпълнил задълженията си по договора, като част от кредитната сума е използвана за рефинансиране на предходно задължение на ответницата към дружеството, а остатъкът е преведен по посочена от нея банкова сметка.

Твърди, че ответницата е преустановила изпълнението на задълженията си по договора, изпаднала е в забава и към датата на предявяване на иска целият погасителен план е изтекъл, поради което всички вземания по договора са станали изискуеми. Излага, че по негово заявление е било образувано ч.гр.д.

№ *******/2025 г. по описа на Районен съд – Средец и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията за главница, договорно възнаграждение и лихви, срещу която ответницата е подала възражение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК.

Поддържа, че ответницата му дължи сумата от общо 4 383,59 лв., от които 2 472,42 лв. главница, 786,22 лв. договорно възнаграждение за периода от 15.03.2024 г. до 15.04.2025 г., 808,79 лв. - лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до 15.04.2025 г. и 316,16 лв. - законна лихва за периода от 15.04.2025 г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Твърди още, че със заявлението по чл. 410 ГПК е претендирал и вземания за възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, съответно в размер на 625,40 лв. и 750,02 лв., но заявлението е било отхвърлено в тази част, поради което предявява осъдителни искове за същите суми на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ж.

П., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорват обстоятелствата по сключването на процесния Договор за потребителски кредит № ******* от ******** г., както и че по него са извършени плащания в общ размер на 8 261,80 лв., като се признава и начина на разпределянето им, отразен в приложеното към исковата молба извлечение 2 по сметка. Ответницата поддържа, че договорът представлява договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит и е недействителен поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърди, че в договора липсва яснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите, като възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не са включени при изчисляването му, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва дължимостта на възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, като поддържа, че същите представляват дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, за които съгласно чл. 10а ЗПК не могат да се събират такси и комисиони. Излага също, че тези възнаграждения представляват разход по кредита и следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, като включването им би довело до надвишаване на максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузите относно възнаградителната лихва и възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Поддържа, че при недействителност на договора, на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи единствено връщане на получената заемна сума, която според ответницата е изцяло погасена, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от присъединеното към настоящото дело ч.гр.д. № *******/2025 г. по описа на Районен съд – Средец, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата за вземания, произтичащи от сключения между страните договор за потребителски кредит, както следва: сумата от 2 472,42 лв., представляваща неплатена падежирала главница до края на срока на договора, със законна лихва, считано от 27.10.2025 г.; сумата от 786,22 лв., представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода от 15.03.2024 г. до 15.04.2025 г.; сумата от 625,40 лв., представляваща неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата от 750,02 лв., представляваща неплатено падежирало до края на срока на 3 договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“; сумата от 500 лв., представляваща начислени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; както и сумата от 1 124,95 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 16.03.2022 г. до 27.10.2025 г.

С възражение, подадено в законоустановения срок, ответницата е оспорила дължимостта на претендираните суми. Същевременно, с разпореждане от 31.10.2025 г. е било отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно сумата от 625,40 лв., представляваща неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 750,02 лв., представляваща неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, както и сумата от 500 лв., представляваща начислени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.

С оглед изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК съдът намира предявените искове за процесуално допустими.

С договор за потребителски кредит № ******* сключен между страните на ******** г., същите са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 5 000 лв., за срок от 36 месеца, при годишен процент на разходите от 49,33 % и годишен лихвен процент от 41,00 %. Съгласно договореното общият размер на плащанията по кредита възлиза на 8 688,04 лв., при месечна погасителна вноска в размер на 241,33 лв.

Видно от представения договор за потребителски кредит и Общите условия към него, страните са уговорили и предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора – „Фаст“ – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, съгласно т. 15.1 от ОУ, и „Флекси“ – право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план, съгласно т. 15.2 от ОУ. Към договора за кредит е приложен и подписан от страните погасителен план, включващ плащания както по договора за кредит, така и за посочените допълнителни услуги.

Уговорено е заплащането на възнаграждение за допълнителната услуга 4

„Фаст“ в размер на 1 750 лв., а за услугата „Флекси“ – в размер на 2 000 лв., като за двете услуги е предвидена допълнителна месечна погасителна вноска в размер на 104,17 лв., дължима наред с месечната вноска по кредита. По този начин общият размер на плащанията по договора възлиза на 12 438,04 лв., при обща месечна погасителна вноска в размер на 345,50 лв. Падежът на първата погасителна вноска е 15.02.2022 г., а на последната – 15.01.2025 г.

От представеното платежно нареждане от ******** г. се установява, че от предоставената заемна сума ответникът е получил чрез паричен превод сумата от 1 304,01 лв. Остатъкът от заемната сума в размер на 3 695,99 лв., съгласно т. V от договора за кредит, е послужил за рефинансиране на съществуващи задължения на ответника.

От представеното по делото извлечение по сметка се установява, че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 8 261,80 лв., като последното плащане е извършено на 15.03.2024 г. и е в размер на 30,98 лв. С извършените плащания са погасени изцяло задълженията по погасителните вноски за главница до вноска № 25 включително, както и частично вноска № 26 в размер на 30,98 лв.

По делото е прието, като добросъвестно и компетентно изготвено, заключението на вещото лице В. Н. по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, от която се установява, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в посочения в договора годишен процент на разходите - 49.33% и ако допълнителните услуги, които са в общ размер от 3 750 лева се включат в него ГПР ще стане 107,10%.

При тези факти съдът приема, че от представения по делото договор за потребителски кредит се установява сключването между страните на договорно правоотношение с посочените в него параметри. Видно от ангажираните писмени доказателства, кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя договорения кредит, като същият е усвоен чрез превод по банковата сметка на ответницата на ******** г. С получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение да възстанови предоставената й сума и да изпълнява договорените насрещни престации, доколкото същите са основани на действителен договор.

По отношение на наведените от процесуалния представител на ответницата възражения съдът намира следното:

5

Ответницата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т.

12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед защитата на потребителя законодателят е установил императивни изисквания относно съдържанието на договора за потребителски кредит, включително относно информацията за действителната цена на кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.