Решение № 966 от 02.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. Русе, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520100794 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.22, вр. чл.11, т.10 и чл.19 ЗПК, а в условия на евентуалност – по чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.143, ал.2, т.5 и чл.146 ЗЗП, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 5.00 лв, предявен частично от общо 901.44 лв.

Ищцата Г. Д. Д., чрез пълном. адв. Д. М. М. от САК твърди, че на 27.07.2023г. е сключила със “Сити Кеш” ООД Договор за потребителски кредит №901493, съгласно който й е предоставен кредит в размер на 1000 лв при параметри в чл.3 от договора: 44.5 % ГЛП, 53.98 % ГПР, срок на погасяване на кредита 6 месеца до 29.01.2024г. чрез 6 месечни вноски, от които две вноски по 37.08 лв и 4 вноски по 273.60 лв, като общата сума за плащане е 1168.56 лв, съгласно погасителния план към договора. Съгласно чл.5 от договора, страните се споразумели договорът да бъде обезпечен чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени изисквания.

Съгласно чл.11, при подписване на договора кредитополучателят била уведомена, че при непредставяне на договореното в чл.5 обезпечение в 3дневен срок, дължи на кредитора фиксирана неустойка в размер на 901.44 лв с 1 начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план към договора за кредит, при което общата месечна погасителна вноска нараства на 346 лв, а общото задължение по договора за кредит възлиза на 2070.00 лв. Счита, че клаузата за неустойка по чл.11 от договор №901493/27.07.2023г. цели единствено увеличаване възнаграждението на кредитора и да го обогати дължимата сума за неустойка (901.44 лв) се доближава до сумата на отпуснатия кредит 1000 лв. Поради това клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4, вр. с чл.21, ал.1 ЗПК.

Определената като неустойка за неизпълнение на задължение сума в размер на 901.44 лв цели заобикаляне забраната на чл.19, ал.4 ЗПК. Клаузата на чл.11 от настоящия договор е изцяло неравноправна, тъй като не е договорена индивидуално, както и нищожна на основание чл.143, ал.1, т.5 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Счита, че целият Договор за потребителски кредит №901493/27.07.2023г. е недействителен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК. Изложени са подробни правни съображения и релевантна съдебна практика. Моли съдът да приеме и да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит №901493/27.07.2023г., сключен между Г. Д. Д. и “Сити Кеш” ООД, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, а в условия на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл.11 от посочения договор на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.19, ал.4, вр. чл.21 ЗПК. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 5.00 лв, частично от общо 901.44 лв, недължимо платена по Договор за потребителски кредит №901493/27.07.2023г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът “Сити Кеш” ООД гр. София, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез пълном. адв. Х. М. Г. - САК, изразява становище за неоснователност на исковете. Клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит №901493/27.07.2023г. е действителна. Искането съдът да приеме нищожност на посочената неустоечна клауза на основание чл.26, ал.1, ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.19, ал.4 ЗПК е неоснователно – по подробно изложени правни съображения и позоваване на съдебна практика. Като се позовава на разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, според която нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на 2 целия договор, заявява, че при прогласяване нищожността на неустоечната клауза, това не обосновава нищожност на целия договор за кредит. Заявява, че не е налице недействителност на конкретния договор, чиято валидност произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в съответствие с изискванията, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, както и в ал.2 ЗПК. Договореният ГПР в размер на 53.98 % при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора – 65.6 %, не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, т.е. не е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Заявява, че в периода 2022г.-2024г. ищцата е сключила със “Сити Кеш” ООД общо пет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, което опровергава твърденията й, че не е било налице индивидуално уговаряне, че не е била запозната с икономическите последици на съответните уговорки, както и опровергава твърденията й за недобросъвестност и нарушение на принципа за справедливост от страна на кредитора. Относно иска по чл.55 ЗЗД заявява, че е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора, респ. сумата 901.44 лв, тъй като договорът за кредит №901493/27.07.2023г. е действителен, действителни са и отделните му клаузи. По подробно развити аргументи и цит. съдебна практика моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски в производството.

На основание чл.214 ГПК съдът с определение в съдебно заседание на 23.04.2026г. е допуснал изменение на размера на предявения по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД иск чрез увеличаването му от 2.56 евро (5 лв), частично от общо 460.90 евро (901.44 лв) на 427.44 евро (836 лв).

По делото са представени писмени доказателства и е назначена счетоводна експертиза.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

От Договор за потребителски кредит №901493/27.07.2023г. се вижда, че “Сити Кеш” ООД е предоставило на Г. Д. Д. кредит в размер на 1000 лв с фиксиран годишен лихвен процент 44.50 % и годишен процент на разходите 53.98 %, усвоен при подписване на договора, срещу което се е задължила да изплати заетата сума разсрочено - на 6 бр. месечни вноски, дата на първо плащане 28.08.2023г. и дата на последно плащане 29.01.2024г., съгласно 3 погасителен план - Приложение 1 към договора. Общата сума за плащане, съгласно чл.3.12 от договора възлиза на 1168.56 лв.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора, кредитът трябва да бъде обезпечен чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени изисквания, като страните са се споразумели кредитополучателят да предостави посочените в ал.1 обезпечения в срок до три дни (ал.2). В чл.11, ал.1 от договора е предвидена неустойка в размер на 667.44 лв, която кредитополучателят дължи на кредитора, ако в 3-дневен срок от неговото сключване не му представи или представеното обезпечение не отговаря на посочените условия. Неустойката е платима разсрочено, съгласно посочения в Приложение 1 начин. Така общата дължима сума по договора за кредит става 1836.00 лв с включената неустойка.

В съответствие с изложените факти е и заключението на счетоводната експертиза, основано на наличните доказателства и на предоставените документи от “Сити Кеш” ООД, което е потвърдено и допълнено устно от вещото лице Г. С. Й. в съдебно заседание на 23.04.2026г. От заключението се установява, че ищцата е заплатила на “Сити Кеш” ООД общо сумата 1836.00 лв - три пъти по 306.00 лв погасителни вноски и една вноска от 918.00 лв, с което е изпълнила (покрила) задължението си по кредита, включващо 1000 лв главница, 168.56 лв договорна лихва, дължима за периода от усвояване на кредита до пълното му погасяване и 667.44 лв неустойка. Неустойката не е включена в ГПР по договора – 53.98 %. При включване на уговорената в ДПК №901493/27.07.2023г. неустойка в размер на 667.44 лв за отпуснат кредит 1000 лв, кредитът се оскъпява с 66.74 % за шестмесечие или с 133.49 % на годишна база. Размерът на ГПР става 167.20 % с включени лихва в размер на 168.56 лв и неустойка 667.44 лв. Устно в съдебно заседание вещото лице допълва, че ищцата е платила на “Сити Кеш” ООД общо 1836.00 лв, т.е. е платила главница в размер на 1000 лв плюс 836 лв, включващи 168.56 лв договорна лихва и 667.44 лв неустойка.

Заключението е прието от съда.

Видно е, че установените по делото данни сочат, че в ДПК №901493/27.07.2023г. не е отразена действителната стойност на годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по заема за потребителя, така както те са описани в чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение №1 към закона.

С изискването в договора кредитополучателят да предостави в 4 тридневен срок след сключването му обезпечение, кредиторът реално се освобождава от задължението си сам да извърши предварителна оценка на риска, като отпуска заем без да извърши такава, но вменява в тежест на заемателя в твърде кратък срок и при трудно изпълними условия да обезпечи заема. Неизпълнението на това изискване е обвързано с неустойка, която е значителна по размер, като по този начин увеличава финансовата тежест за потребителя. Чрез кумулиране на неустойката към задълженията по договора всъщност се стига до различни стойности както на ГПР, така и на лихвата. По същество това представлява порок на договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Следователно, не е достатъчно в договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит, а освен това следва да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, което в случая не е сторено.

Следователно, след като в размера на ГПР, посочен в Договора за потребителски кредит №901493/27.07.2023г., не са включени допълнителни разходи, респ. не е включена неустойката по чл.11, ал.1 в размер на 667.44 лв, то същият не е реален и не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. По делото е установено, че договореният в случая годишен процент на разходите не отговаря на чл.19, ал.4 ЗПК.

По същество това представлява порок на договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, което води до последиците, посочени в чл.22 ЗПК, а именно, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит №901493/27.07.2023г., сключен със “Сити Кеш” ООД, е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и искът 5 за прогласяването му за недействителен следва да се уважи.

Ищцата е предявила в условия на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК и иск за обявяване нищожността на клаузата на чл.11 от същия договор на основание като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД, разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално съединените искове се счита предявени под условие. В случая условието, под което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало - главният иск се уважава и с евентуалните искове съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.

След като Договор за потребителски кредит №901493/27.07.2023г. е недействителен, съгласно чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Поради това ответникът е получил без основание сумата 836.00 лв 168.56 лв договорна лихва и 667.44 лв неустойка (427.44 евро), изчислена съобразно заключението на счетоводната експертиза, представляваща платени суми за договорна лихва и неустойка по чл.11 от договора. Налице са елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД и затова ответникът дължи връщането й обратно.