Определение № 6 от 07.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Кюстендил, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. С., насочена против Определение № 1127 от 10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 983/2025 г. по описа на КнРС в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането, заявено с молба вх. № 8496/21.07.2025 г. на жалбоподателя, за допълване на определение от 30.06.2025 г., постановено по същото дело, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над уважения размер от 400 лв. до пълния претендиран такъв от 1200 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като преценката на съда за липса на фактическа и правна сложност на делото не била съобразена с действително положения от процесуалния представител на страната труд, включващ запознаване със значителен по обем доказателствен материал. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановен акт, с който да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лв. Претендира разноски за настоящото производство.

От А. И. Р., като ответник по жалбата, чрез адв. Т. П., е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който се оспорва основателността й.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

По искова молба, подадена от А. И. Р. срещу А. Г. С., е образувано гр.д.

№ 983/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Ищецът е претендирал от ответника сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерно подаден сигнал до Инспектората на Министерство на здравеопазването вх. № 97-63/02.02.2024 г., обединен със сигнали № 97-63/14.02.2024 г. и № 97-63/01.03.2024 г.

На 25.06.2025 г., в срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е оспорил основателността на предявения иск.

Претендирал е разноски. В същия срок, ответникът е депозирал и насрещен иск.

С молба от 27.06.2025 г. ищецът е заявил, че на основание чл. 232 ГПК оттегля исковата си претенция, като е релевирал възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

С определение № 757 от 30.06.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по първоначално предявения иск на основание чл.

232 ГПК.

С молба от 31.07.2025 г. процесуалният представител на ответника А. С. в лицето на адв. М. е поискала присъждане на направените по делото разноски, които съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, представляват:

1200 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба и организиране на защитата по главния иск; 1800 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне и процесуално представителство по предявения насрещен иск. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025 г., съгласно който уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по първоначалния иск е в размер на 1200 лв.

По така направеното искане от ответника, на 08.10.2025 г. е изразено становище от ищеца за недължимост на претендираните разноски за адвокатски възнаграждения, алтернативно – присъждането им в размер под минимума.

С обжалваното определение от 10.10.2025 г. първоинстанционният съд е допълнил определението си от 30.06.2025 г., като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил ищецът А. Р. да заплати на ответника сумата от 400,00 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по първоначално предявения в производството иск, като за горницата до пълно претендирания размер на разноските за адвокатско възнаграждение от 1200 лв., е отхвърлил искането като неоснователно. Мотивирал се е с това, че по силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. След преценка на минималното и на реално платеното адвокатско възнаграждение, на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на обема на представената в полза на ответника адвокатска защита, изразяваща се в изготвяне на отговор на исковата молба, решаващият съд е приел за основателно възражението за 2 прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение, с оглед на което и е намалил отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 4 ГПК до присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв. Със същия съдебен акт, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане претенцията на ответника за сумата от 1850,00 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по насрещния иск, като преждевременно заявена.

Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за размера на дължимото адвокатско възнаграждение по първоначално предявения в първоинстанционното производство иск.

Съставът на въззивния съд изразява съгласие с доводите на частния жалбоподател, че за изготвянето на отговор на исковата молба е необходимо извършване на проучване и запознаване на адвоката с доказателствения материал по делото, което безспорно не следва да бъде игнорирано, но и не може да бъде единствен критерий за формиране размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Същевременно въззивният съд, подобно на първата инстанция отчита, че реализираната от процесуалния представител на ответника защита, чрез депозиране на отговор на исковата молба, е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност – предмет на производството е деликтен иск по чл. 45 ЗЗД, който не се отличава с по-голяма сложност от обичайната такава за този тип дела, обемът на писмените доказателства не е значителен /представените такива с исковата и уточняващата молби, включително последните са 30 страници/.

Производството е прекратено след депозиране на писмения отговор, с което действие, заедно със соченото от жалбоподателя проучване на делото се изчерпват и процесуалните усилия на адвоката в производството по оттегления иск, материалният интерес по който не е значителен /3000 лв./ и също се явява ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение.

При отчитане на горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че възприетия размер на адвокатското възнаграждение от първата инстанция, а именно сумата от 400 лв., възмездява и съответства на положения от адвоката труд в производството по оттегления иск, поради което този размер не следва да бъде ревизиран.

С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

По разноските пред въззивната инстанция:

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат на частния жалбоподател, не само предвид неговия изход, а и защото в това производство разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, респ. не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса 3 относно разноските“. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017 г., по ч.гр. д. № 3926/2017 г. и Определение № 393/17.09.2018 г., по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО и др.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1127 от 10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 983/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Кюстендил, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. С., насочена против Определение № 1127 от 10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 983/2025 г. по описа на КнРС в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането, заявено с молба вх. № 8496/21.07.2025 г. на жалбоподателя, за допълване на определение от 30.06.2025 г., постановено по същото дело, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над уважения размер от 400 лв. до пълния претендиран такъв от 1200 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като преценката на съда за липса на фактическа и правна сложност на делото не била съобразена с действително положения от процесуалния представител на страната труд, включващ запознаване със значителен по обем доказателствен материал. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановен акт, с който да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лв. Претендира разноски за настоящото производство.

От А. И. Р., като ответник по жалбата, чрез адв. Т. П., е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който се оспорва основателността й.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

По искова молба, подадена от А. И. Р. срещу А. Г. С., е образувано гр.д.