Решение № 1561 от 24.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1561 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100508443 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение №20063034/10.03.2021 г. СРС, 33 с-в, по гр.д.№63440/2019 г. е обявил по исковете на Национала агенция за приходите като процесуален субституент на държавата, предявени срещу „В.П. 2005“ ЕООД, И.Н.С. и М.

Г. СТ. с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците договор за покупко- продажба от 08.06.2016 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, с който „В.П. 2005“ ЕО ОД продава на И.Н.С. следния лек автомобил, а именно: лек автомобил марка „Daciа“, модел „Logan“, рег. №*******, рама №UU1KSD0KJ41558067, двигател №:K9KK792D146661, с ДК №*******.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците И.Н.С. и М. Г. СТ. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага се, че въззивниците не са знаели за увреждащия характер на сделката към момента на сключването й. Твърди се, че разпоредбата на чл. 135, ал. 2 била неприложима в разлеждания случай, т.к. продавач по сделката било търговско дружество. Оспорва се, че разпоредбата на пар. 1, т. 3, б. а) и б) ДР на ДОПК във връзка с установяване на свързани лица се прилага и за юридически лица.

Сочи се, че съдът не е обсъдил възражението на ответниците, че автомобилът само формално се е водил собственост на дружеството-ответник, докато всъщност бил закупен и поддържан със средства на С.и, които го ползвали 1 лично от момента на придобиването му от дружеството, поради което целта на атакуваната сделка била да се обективира документално едно съществуващо фактическо положение. С оглед на изложеното възражение се оспорва изводът на съда, че тъй като продавач по сделката било търговско дружество, то сделката била извършена по занятие и целта й е била да бъде получена печалба. Във въззивната жалба се сочат процесуални нарушения във връзка с допускането на доказателства в първоинстанционното производство, поради което се правят доказателствени искания пред въззивната инстанция. М о л и се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Ответникът по въззивната жалба - Национална агенция за приходите оспорва същата. Твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като първоинстанционният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на иска, и е съобразено с трайната практика на ВКС. Излага доводи, че вземането му към ответн ото дружество е възникнало и изискуемостта му е настъпила преди сключването на увреждащата сделка. Твърди, че районният съд правилно е приел, че сделката е увреждаща, тъй като длъжникът се е разпоредил с имущество, което действие затруднява удовлетворяването на кредитора. Излага, че прехвърлянето на собствеността от страна на „В.П. 2005“ ЕООД е извършено от управителя Д. Д., която е дъщеря на приобратателите на лекия автомобил, поради което била налице презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Сочи, че били събрани доказателства за знанието и увреждащия характер на разпоредителното действие. Излага, че сделката е сключена при липса на еквивалентност на насрещните престации. Сочи се, че всички предпоставки за уважаването на иска са били установени в първоинстанционното производство. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответното дружество „В.П. 2005“ ЕООД – необходим другар на страната на въззивниците, не взема становище по въззивната жалба.

С определение № 1824/08.03.2022 г. по в.гр.д. № 8443/2021 г. въззивният съд е допуснал двама свидетели на въззивниците за установяване на твърдените във въззивната жалба обстоятелства.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ищецът Национална агенция за приходите твърди, че има изискуемо вземане срещу ответника „В.П. 2005“ ЕООД в общ размер на 63 175,27 лв., установено с данъчни декларации (справкидекларации) по ЗДДС за периода 01.03.2015 г. – 30.04.2016 г., данъчни декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО, данъчни декларации по образец № 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ. Твърди, че за събирането на задълженията на „В.П. 2005“ ЕООД било образувано изп.д. от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, като след пълното проучване на имущественото състояние на дружеството било установено, че приходната агенция не би могла да събере декларираните и невнесени в законоустановените срокове задължения на дружеството по пряк 2 начин. Излага, че с договор за покупко-продажба от 08.06.2016 г. „В.П. 2005“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Д., прехвърлило на бащата на Д. – И.С., процесния лек автомобил за сумата от 10,00 лв. Към същия момент МПС имало застрахователна стойност – 6800,00 лв. Твърди, че с посочената сделка продавачът е увредил ищеца, тъй като е прехвърлил имущество, от което той е могъл да се удовлетвори. Веща е продаден на свързано лице, чието знание се презумира по смисъла на чл. 135, ал.2 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на ищеца покупко-продажбата, оформена с договор с нотариална заверка на подписите от 08.06.2016 г. , по силата на която ответникът „В.П.

2005“ ЕООД е продал на И.С., намиращ се към онзи момент в брак с М.С., процесния лек автомибил. В условията на евентуалност и на основание чл.55, вр. чл. 57 ЗЗД е поискано осъждането на ответниците И.С. и М.С. за заплащането на сумата от 6800,00 лв., представляваща застрахователна стойност на автомобила към момента на извършване на увреждащото действие.

С решение №20063034/10.03.2021 г. СРС, 33 с-в, по гр.д.№63440/2019 г. е обявил по исковете на Национала агенция за приходите като процесуален субституент на държавата, предявени срещу „В.П. 2005“ ЕООД, И.Н.С. и М.

Г. СТ. , с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците договор за покупко- продажба от 08.06.2016 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, с който „В.П. 2005“ ЕООД продава на И.Н.С. и М. Г. СТ. следния лек автомобил, а именно: лек автомобил марка „Daciа“, модел „Logan“, рег. №*******, рама №UU1KSD0KJ41558067, двигател №:K9KK792D146661, с ДК №*******. Н а основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 400 лв., представляваща съдебни разноски. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 84, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавна такса по делото в размер на 272 лв.

От изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение на вещото лице Л.Б. по допуснатата ССчЕ се установява, че общият размер на непогасените от „В.П. 2005“ ЕООД данъчни задължения към 08.06.2016 г. е в размер на 48 861,63 лв., от които 48 637,51 лв. главница и 224,12 лв. лихва. След посочената дата са събрани общо суми в размер на 3580,36 лв., които са разпределени за погасяване на главници от задълженията. Вещото лице установява, че липсва налично имущество, притежавано от „В.П. 2005“ ЕООД, което да послужи за удовлетворяване на кредитора.

За събирането на вземанията е образувано изп. д. № 22150001357-2015 от публичен изпълнител в НАП ТД – София.

С договор за покупко-продажба на МПС от 08.06.2016 г., сключен с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус А.Н., „В.П. 2005“ ЕООД чрез управителя Д. Д. е продал на И.С. лек автомобил марка „Daciа“, модел „Logan“, рег. №*******, рама №UU1KSD0KJ41558067, двигател №:K9KK792D146661, с ДК №*******, з а продажната цена от 10,00 лв. В договора се посочва, че застрахователната оценка на автомобила е 6800,00 лв.

Видно от извлечението от търговския регистър към момента на 3 извършване на покупко-продажбата на процесния автомобил едноличен собственик на капитала и управител на „В.П. 2005“ ЕООД е Д. Д..

От представените извлечения от справки за родствени връзки на М.С., И.С. и Д. Д. се установява, че М.С. и И.С. са съпрузи, а Д. Д. е тяхна дъщеря.

Не се твърди и не се установява М.С. и И.С. да са регистрирали режим на имуществени отношения на съпрузите.

За установяването на твърденията на ответниците-въззивници, че процесният автомобил е придобит и притежаван само формално от дружеството, както и за оборване на презупмцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД на въззивниците са допуснати двама свидетели при режим на довеждане. В открито съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 г., са изслушани свидетелите М.Г. – племенник на И.С., и И...Д. – съпруг на Д. Д. и зет на И.С. и М.С..

Пред съда свидетелят Г. заявява, че през 2012 г. е асистирал на ответника С. при избора на процесния автомобил. Твърди, че С. имал собствени пари за автомобил и заявявал пред Г., че иска да си купи такъв за лично ползване. Свидетелят сочи, че след покупката и до ден днешен С. управлявал и поддържал колата.

Свидетелят Д. твърди, че процесният автомобил е закупен на името на дружеството, но средствата за придобиването му били на ответниците С.и, единствено които го използвали от придобиването му до настоящия момент.

Д. имала желание да прехвърли собствеността върху капитала на дружеството на трето лице, поради което се свързала с баща си, за да му прехвърли собствеността върху автомобила, т.к. той бил закупен със средства на родителите й. На свидетеля не било известно наличието на задължения към НАП. Заявява, че не мисли, че ответниците и съпругата му – управител на дружеството, са знаели за задълженията към НАП към момента на прехвърлянето на собствеността на автомобила от „В.П. 2005“ ЕООД на И.С..

Доколкото и двамата свидетели са роднини на посочилите ги страни, то техните показания следва да се ценят от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, както изисква чл. 172 ГПК. Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите не са достатъчни, за да бъде прието за установено, че средствата за придобиването на процесния автомобил от дружеството са предоставени от ответниците С.и. Хипотезата, при която имущество се придобива за сметка на едно лице, но на името на друго, представлява отклонение от обичайния ред на гражданските и търговските отношения. Използването на подобна усложнена конструкция, наподобяваща косвено представителство, предполага наличието на конкретни житейски и икономически причини. В същото време, свидетелите, единият от които – Д., е съпруг на управителят - едноличен собственик на капитала на дружеството към датите на процесните сделки и зет на ответниците С.и, не могат да посочат причина, поради която автомобилът е закупен със средства на С.и, но на името на „В.П. 2005“ ЕООД.

Никакви други доказателства, извън свидетелските показания на Г. и Д., не са събрани за установяването на твърдението, че автомобилът е придобит със средства на С.и, поради което съдът не може да приеме този факт за установен.

4

Показанията на свидетеля Д. не могат да бъдат кредитирани в частта, в която заявява, че не мисли, че съпругата му е знаела за наличието на задължения към НАП. Публичните задължения на дружеството са установени с данъчни декларации и справки-декларации по данъчните закони, подавани именно от дружеството. Не може разумно да бъде прието, че управителят на дружеството и едноличен собственик на капитала му не е знаел за подаването на декларации и за последиците от подаването на данъчни декларации, с които се признават данъчни задължения. В същото време, доколкото данъчните задължения не са платени от дружеството-длъжник по тях, то управителят на същото не може да не знае, че има изискуеми вземания на НАП срещу управляваното от него дружество.