Решение № 262674 от 29.12.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262674 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН

ИВАНОВ при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15183 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ********с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че последният дължи на ищеца сумата от 764,13 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 20.10.2015 г. – 27.12.2018 г. за обект, находящ се в гр. *******, както и мораторна лихва в размер на 180,60 лв. за периода 31.12.2015 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9582/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V гр.с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 20.10.2015г. – 27.12.2018г., в качеството си на потребител и собственик на водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. ********, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 764,13 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата от 764,13 лева, в размер на 180,60 лева за периода 31.12.2015г. – 30.06.2020г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период се определяло съгласно чл.26, ал.2 от общите условия, поради неизправно измервателно устройство. Същото измервателно устройство е индивидуално за съответния имот и предвид това подмяната му е задължение на собственика. Твърди се, че потребителят е знаел за повредата, както и за начина на отчитане на услугата, но при направените отчети неколкократно е отказал да положи подпис.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 9582/2020 г. на ПРС, V гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.

Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 05.08.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9582/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4316/06.08.2020 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ******* че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответника притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства, че ответникът е собственик на имота или че в негова полза е учредено вещно право на ползване. С доклада по делото, посоченото обстоятелство е разпределено в тежест на ищцовото дружество, което е поискало справка от Дирекция „МДТ“ към Община П.. Видно от постъпилата справка от Общината с изх.№ ********г., приета по настоящото дело, при извършена проверка в масивите на дирекцията, не са установени данни ответникът М.К. да е подава данъчни декларации за недвижим имот, находящ се в гр. ******. Други доказателства от ищеца в тази насока не са ангажирани. Следователно, не само че по делото липсват данни за съществуващо право на собственост на ответника върху процесния водоснабден обект, но дори са налични такива, индикиращи, че М.К. не е собственик на имота. Липсват и данни, в полза на същия да е учредено вещно право на ползване или че ответникът ползва имота на някакво друго правно основание /пр. наемно правоотношение/. Действително, процесната партида се води на ответника К., което е видно и от представените карнети. Посоченото обстоятелство обаче, не е достатъчно да се приеме, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, доколкото не се установява същият да е собственик или ползвател на имота. Дори по аналогия да се приложи указаното в ТР № 1/2017 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, то отново не може да се приеме, че ответникът има качеството на потребител, защото, както се посочи по-горе, липсват данни /а и твърдения от ищеца/ за наличие на облигационни правоотношения, по силата на които ответникът да ползва имота, респ. да придобие качеството на потребител по реда на чл. 2, ал. 3 от ОУ.

По делото са събрани доказателствени материали – писмени доказателства, приложени към исковата молба /карнетен лист/ и заключение по съдебно-счетоводна експертиза. От съвкупния им анализ би могло да се направи положителен извод за надлежно отчитане на потребените количества питейна и отведена канална вода в процесния обект и установяването на претенцията по размер. Недоказването на качеството на потребител на ответника обаче препятства съда да приеме, че именно М.К. е материално легитимираното лице да отговаря по иска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. В тази насока, искът като неоснователен ще се отхвърли. Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същия не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, срещу М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че М.К.К., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. сумата от 764,13 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 20.10.2015 г. – 27.12.2018 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. *****, както и мораторна лихва в размер на 180,60 лева за периода 31.12.2015 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9582/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Костадин Иванов

Вярно с оригинала.

Н. Н.