Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 26.01.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2464/2025
Вид
Решение № 55
Подписан
26.01.2026
Състав
Михаил Ангелов Алексов

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. П., 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20251720102464 по описа за 2025 година

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от „***” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от управителя

СРЕЩУ С. С. Д., с ЕГН *** с адрес: ***

С искане да бъде осъден ответника С. С. Д., с ЕГН *** с адрес: *** да заплати на „***" ООД - гр. П. сумата 587.04 лв. /петстотин осемдесет и седем лв. и 04 ст./ за периода от 18.09.2023г.-15.04.2025г„ от която сума 525.21 лв. /петстотин двадесет и пет лв. и 21 ст./ главница за периода от 18.09.2023г.-15.04.2025г.и лихва за забава на месечните плащания в размер на 61.83 лв. /шестдесет и един лев и 83 ст./, за периода от 10.12.2023г.- 17.06.2025г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес ***, с абонатен №1120201. както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2025г., до окончателното изплащане на сумите и да бъде осъден ответника да заплати направените от „***" ООД - гр. П. разноски в настоящото производство по банкова сметка в „***” АД, клон П., IBAN *** BIC ***. с титуляр „ ***” ООД- гр. П..

Ищецът „***” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение 1 е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "***" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "***" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал. 3 одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „***” оператор приети с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "***" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне на *** услуги на потребители от *** оператори и са посочени в издадените от ищеца "***" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.

Ответника в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е депозирал отговор, с който признава исковете по основание и размер, като сочи, че още преди да бъде уведомен за образуваното производство от съдът доброволно е погасил вземанията изцяло, за което и представа доказателства.

Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли, да бъде постановено решение при признание на иска, като предвид извършеното плащане в хода на процеса, поради погасяване на задължението от ответника иска за главница и лихва да бъде отхвърлен, като предвид обстоятелството, че плащането е извършено след подаване на исковата молба, с което ответницата е станала причина за водене на делото моли ответницата да бъде осъдена да заплати на дружеството сторените разноски в процеса.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован, сочи, че исковете следвада бъдат отхвълени, тъй като тя преди да узнае за воденото дело доброволно е погасила цялото задължение, като именно предвид тази доброволност сочи, че не дължи разноски на ищцото дружество.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Видно от представените Общите условия на *** , одобрени с решение № ОУ – 021/09.06.2006 г. ДКЕВР , съгласно чл. 31, ал. 1, *** оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях *** 2 услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 от ОУ потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на *** при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на *** оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на *** оператора.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на *** , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , *** оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В ал. 2 на чл. 31 от ОУ на *** е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях *** услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка.

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго.

В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите ***. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на Наредба № 4/2004 г. чл. 11, ал. 5 гласи:

„Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонта на индивидуалните водомери са задължение на потребителите”. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите *** са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят *** услуги.

По делото се установи, че ответникът е потребители на „***“ услуги в качеството си на собственик на процесния имот, като ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, като задълженото лице, той в едномесечен срок от издаването им не е платил фактурираните суми, съответно на дела си в съсобствеността, съответно не е плащал стойността на измереното количеството доставена питейна вода.

Поради което съдът приема за доказано, че ответникът, в качеството си на потребител не е заплатил консумирана питейна вода, както и услуги *** доставени от ищцовото дружество.

По делото бяха ангажирани доказателства за плащане на задължението – фискални боново. Видно извършения анализ на тези доказателства на 01.08.2025г. ответницата е заплатила изцяло задълженията формиращи главницата и лихвите, касателно исковия период. Пълномощника на ищцовото дружество в съдебно заседание изрично сочи, че действително задълженията са изцяло погасени от ответницата на 01.08.2025г. Предвид цялостното погасяване на задължението исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

3

По отношение на дължимостта на направените разноски, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, намира че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно в хода на процеса ответника изцяло е погасил задълженията, формиращи исковите претенции. Действително погасяването е извършено 01.08.2025г., а съобщението от ответницата за образуваното исково производство е получено от нея на 20.08.2025г.. На следващо място исковата молба е постъпила в Районен съд П. на 25.06.2025г. и въз основа на нея на 26.06.2025г. е образувано настоящето производство. Тоест плащането безспорно е установено, че е извършено след образувано на производството пред Районен съд П., но преди да бъде уведомен официално ответника за неговото образуване. Безспорно се установява, че плащането в случая е доброволно, тъй като ответника не е бил официално уведомен за воденото срещу него исково производводство. Въпреки всичко посочено обаче, трайната практика на ВКС приема, че след като плащането е извършено в хода на процеса, независимо дали ответника е бил добросъвестен, то той е станал причина за образуване на делото. Предвид на което и е не е налице втората предпоставка за освобождаване на ответника от задължението за заплащане на разноски. Предвид на това и ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в настоящето производство.

Видно от доказателствата по делото ищцовото дружество е сторило разноски в общ размер на 500.00 лв., от които 100.00 лв. държавна такса за водене на производството и 400.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на посоченото ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 255.65 евро.

Водим от горните мотиви СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от „***” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от управителя срещу С. С. Д., с ЕГН *** с адрес: *** искове да бъде осъден ответника С. С. Д., с ЕГН *** с адрес: *** да заплати на „***" ООД гр. П. сумата 587.04 лв. /петстотин осемдесет и седем лв. и 04 ст./ за периода от 18.09.2023г.15.04.2025г„ от която сума 525.21 лв. /петстотин двадесет и пет лв. и 21 ст./ главница за периода от 18.09.2023г.-15.04.2025г.и лихва за забава на месечните плащания в размер на 61.83 лв. /шестдесет и един лев и 83 ст./, за периода от 10.12.2023г.- 17.06.2025г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес ***, с абонатен №1120201. както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2025г., до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА С. С. Д., с ЕГН *** с адрес: ***, да заплати на „***" ООД - гр. П. със седалище и адрес на управление - *** сумата от 255.65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/– съдебно деловодни разноски.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. окръжен съд.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5