Определение № 898 от 15.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 898 гр. София, 15.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500515 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от адв. Д. В. М. – пълномощник на ищцата П. Д. В. за изменение на определение рег. № 140 от 02.04.2025 год. по гр.д. № 476/2022 год. по описа на РС-Своге в частта, с която съдът е отказал да му присъди ДДС в размер на 108 лева върху определеното адвокатско възнаграждение от 540 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като насрещната страна „Вива Кредит“ АД бъде осъдена да му заплати допълнително сумата 108 лева за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата по делото.

Ответникът не е взел становище по частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба, съдът намира следното:

С решение № 36 от 14.03.2024 год. по гр.д. № 476/2022 год. РС-Своге е прогласил за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправни клаузи на сключения между ищцата и „Вива Кредит“ ООД договор за кредит от 28.02.2022 год., по иска, предявен от П. В. срещу дружеството – кредитодател, като е осъдил ответникът да заплати на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2от ЗА.

С молба от 29.03.2024 год. по реда на чл. 248 от ГПК адв. М. е поискал изменение на решението в частта за разноските, които му се дължат от ответната страна, като моли същите бъдат увеличени до размера от 2400 лева с ДДС.

С определение рег. № 140/02.04.2025 год. съдът е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на адв. Д. М. сумата 540 лева разноски за оказаната безплатна адвокатска помощ, вместо първоначално определените разноски в размер на 200 лева. В мотивите на определението съдът е приел, че върху така определеното адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС, като се позовава и на съдебна 1 практика в подкрепа на изводите си.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в определения от съда срок от активно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ищцата е била представлявана от адв. М. по силата на договор за безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение за представителство пред районния съд в размер на 540 лева.

Така определеният размер за дължимо се адвокатско възнаграждение е без включен ДДС.

Настоящият състав намира за основателна молбата на пълномощника на ищцата за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските с мотиви, че определеното от съда адвокатско възнаграждение в случая е такова без ДДС, а по делото са представени доказателства, че осъществяващият процесуално представителство в полза на ищцата адвокат е регистриран по ЗДДС. Към определеното възнаграждение допълнително следва да бъде присъдена и сумата от 108 лв., представляващи разноски за ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло споделя. Според същата адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв / Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 309 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1065/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 699 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о., ТК и др./. Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 2, т. 1 ЗДДС предпоставят същия правен извод, предвид това, че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв ред. Това налага извод за основателност на частната жалба и на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като се присъдят допълнително такива в полза на адвокат Д. М., регистриран по ЗДДС, в размер на 108 лв. за ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 540 лв.

2

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 140 от 02.04.2025 год. по гр.д. № 476/2022 год. по описа на РС-Своге в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на адв. Д. В. М. за присъждане допълнително на сумата 108 лева, представляваща ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 540 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, ап. 73Г да заплати на адвокат Д. В. М. – АК Пловдив, персонален номер 1900161640, с адрес гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б допълнително сумата 108 /сто и осем/ лева разноски за безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 248 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3