Решение № 172 от 05.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330206107 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Максима България“ ЕООД, против наказателно постановление № 002675/ 06.10.2023г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, му е наложено административно наказание „имуществена санкциоя“ в размер на 500.00 лева, за извършено нарушение на чл.23 от ЗЗП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че бил нарушен чл.40 ал.3 от ЗАНН, че неправилно е приложен материалния закон и, че не е отчетено маловажност на случая.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и 1 становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкапри направена проверка на 09.03.2023г. започнала в 11.30 часа с КП № К2702647/ 09.03.2023г. в обект магазин „Т- маркет“, находящ се в гр. Пловдив, жк. Тракия, бл.14, вх.А, ет.1 е установено: по време на проверката обектът е в работен режим. Установено е, че на потребителите се предлагат за продажба месо, колбаси трайни и малотрайни, млечни продукти, готвени ястия от топла витрина, плодове, зеленчуци, алкохолни напитки, бира. Всички изложени за продажба стоки има предварително обозначени продажни цени. Установено е, че в хладилна витрина с обслужване са изложени за продажба в насипно състояние следните продукти с обозначени цени за брой, както следва: сланина пушена „МК Свиленград“ с цена 0.89 лв/ 100 гр. и 8.90 лв/кг, колбас „Деликатес Житница“ хамбургски салам с цена 1.19 лв/100 гр. и 11.90 лв/кг.

Същите имат обозначени цени с голям шрифт за 100 грама и значително помалък шрифт за едицина мярка килограм.

Съгласно параграф 13 т.9 от ДР на ЗЗП: „цена за единица мярка“ в крайна цена, включваща данък върху добавена стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока.

Единицата мярка е за стоки, търгувани в зависимост от обема им- 1 литър или 2 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им- 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина- 1 метър; за стоки, търгувани на площ- 1 квадратен метър.

На 09.03.2023г. в търговски обект магазин „Т- маркет“, находящ се в гр.

Пловдив, жк. Тракия, бл.14, вх.А, ет.1 е установено, че търговецът „Максима България“ ЕООД предлага стоки в насипно състояние, които нямат обозначена цена само за единица мярка в случая килограм. С това е нарушен чл.23 от ЗЗП.

В показанията си актосъставителят свид. В. Д. категорично сочи, че не поддържа констатациите посочени в съставения от него АУАН. Сочи, че това 2 не е нарушение на чл.23 от ЗЗП. Сочи, че това е допълнително уточнение от търговеца, който е обявил цена за единица мярка килограм, каквото е изискването на чл.23 от ЗЗП, а това пояснение за цената за 100 грама реално представлява допълнителна информация. Сочи, че актът е неправомерен.

Съдът приема показанията на свидетеля като логични, последователни, кореспондиращи с останалите събрани доказателства, поради което ги кредитира с доверие. Отделно от това, показанията му представляват неизгодни за издателя на АУАН факти и обстоятелства и неизгодни за административно наказващият орган факти, чиито служител е актосъставителя, поради което се ползват с изключително висока материална доказателствена стойност и доказателствена тежест. Всъщност, показанията му са правилни и от правна страна.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Налице са множество основания за отмяна на наказателното постановление, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

На първо място, не се установиха фактическите констатации посочени в АУАН и НП от събраните по делото доказателства. Нито от писмените доказателства, нито от гласните доказателства се установи фактическата обстановка посочена в АУАН. Н е е доказано по несъмнен и категоричен начин, че извършител на това административно нарушение е именно жалбоподателя. Напротив, от доказателствата по делото се установява точно противното. В показанията си актосъставителят с категоричност сочи, че съставеният акт е неправомерен, тъй като не е извършено нарушение на чл.23 от ЗПП. Тежестта на доказване на констатациите в АУАН лежи на 3 административно наказващият орган, който в конкретния случай не е доказал извършеното нарушение, нито по категоричен, нито по несъмнен начин. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, поради недоказаност на извършеното административно нарушение.

Преди съставяне на АУАН и издаване на НП наказващият орган не е установил и доказал по несъмнен начин голям брой от съставомерните елементи, от които зависи отговорността на наказания субект, поради което тази отговорност се явява ангажирана въз основа на предположения, което е изцяло несъвместимо с базисното правило на чл. 303 НПК и е първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Съгласно чл.23 от ЗЗП за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка. В конкретния случай, жалбоподателят е изпълнил задължението си да обозначи цената за единица мярка. Пояснението за цената за 100 грама реално не е задължително и представлява допълнителна информация. Отделно от това, съответната цена за количество или крайната продажна цена не могат да бъдат определени, поради естеството на стоката, а именно стока в насипно състояние, съответно не следва да се посочват като цена. Поради това административно наказващият орган неправилно е приложил материалния закон.

Незаконосъобразно е жалбоподателят да бъде санкциониран за това, че заедно с цената за единица мярка- килограм е обозначил в повече, а именно цената за 100 грама. Жалбоподателят е спазил изискването да обозначи цената за единица мярка килограм, като същевременно с нея е обявил и цена за 100 гр., което единствено би улеснило клиентите и не може да се възприема като нарушение на чл.23 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съобразно изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, но такива не са поискани, няма доказателства за сторени такива, съответно не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Районен съд- Пловдив

4

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 002675/ 06.10.2023г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Максима България“ ЕООД, ЕИК: 131324923, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** П. П. П., на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева, за извършено нарушение на чл.23 от ЗЗП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5