Решение № 1001 от 17.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20232100101528 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Н. Ю. О., с адрес: гр. *** ул. *** **, чрез процесуалния представител адв. Деян Николов, - САК, с адрес: гр.

София 1000, ул „Триадица“ № 5Б, ет. 1, офис 101 срещу ZURICH INSURANCE PUBLIC LIMITED COMPANY – търговско дружество, регистрирано с № 13460 в търговския регистър на Република Ирландия, което към настоящия момент е с наименование ZURICH INSURANCE EUROPE AG чрез неговия клон във Федерална република Германия ZURICH INSURANCE PUBLIC LIMITED COMPANY NIEDERLASSUNG FUR DEUTCHLAND, регистриран с № HBR 88353 в немския търговски регистър, с адрес: Platz der Einheit 2, 60327 Frankfurt am Main, представляван от законния представител – Карстен Шилдкенехт, c която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение зе неимуществени вреди в размер на 30000лв. от смъртта на *** й Д.Ю.О., причинена от водач на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство при катастрофа, случила се на 05.10.2018 год. в гр.Берлин Федерална република Германия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано т датата на настъпване на застрахователното събитие – 05.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението. Представят се доказателства.

Претендират се разноски.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.

С отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за недопустимост на настоящия иск, предвид обстоятелството, че в случая е приложимо законодателството на Федерална Република Германия, което не предвижда присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. По така направеното възражение, съдът намира следното: С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди от деликт, настъпил в Федерална 1

Република Германия, като ищците твърдят, че ответникът отговаря в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „1200", с малтийски per. № JAZ945 - Emanuel Bugeja.

За определяне на приложимото материално право, приложим е Регламент /ЕО/ 864/2007 г., относно приложимото право към извъндоговорните задължения /Рим ІІ/ и Регламент /ЕО/ 593/2008 г. /Рим I/, относно приложимото право към договорните задължения. Според правилото на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. /Рим ІІ/ приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено увреждане е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо от това, в коя държава е настъпил 1 вредоносния резултат. В този смисъл и в Решение на СЕС от 24 октомври 2012 г. по дело С[1]22/12, се приема, че приложимият закон е по принцип националният закон на държавата, на чиято територия е настъпило ПТП. В настоящия случай, вредата е настъпила на територията на Федерална Република Германия. Член 15, букви а), б) и в) от посочения регламент определят, че обхватът на приложимото към извъндоговорни задължения право включва: основанието и границите на отговорността; основанията за освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на отговорността; наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение. Според чл. 7, т.3 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г. /Рим I/ по отношение на договори за застраховка, за които не е предвидено приложимо право, се прилага правото на държавата, в която е разположен рискът, според правилата на чл. 2, б. „г“ от Втора директива 88/357/ЕИО – правото на държавата, в която е регистрирано МПС. Ето защо приложимо право относно обема на отговорността на застрахователя е това на Федерална Република Германия.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищцата не е процесуално легитимирана да претендира обезщетение, тъй като не попада в кръга на лицата посочени в § 844, абзац 3 от Германския граждански кодекс. Съгласно посочената разпоредба, обезщетено задължено лице е длъжно да заплати подходящо парично обезщетение на преживелия роднина, който е бил в особено близки лични отношения с убития към момента на увреждането, за причинените на преживелия душевни страдания.

Специална лична близост се предполага, ако оцелелият роднина е съпруг, партньор в живота, родител или дете на убития. От разпоредбата е видно, че само за определен кръг от роднини е налице презумпция за близост с пострадалото лице, но тя допуска обезщетението и на други роднини, които са имали особено близки лични отношения с убития към момента на увреждането, каквито ищцата твърди, че са налице в случая. Още повече, че ответникът сам сочи, че бил изплатил на ищцата обезщетение във връзка с постигнато между тях устно споразумение.

По отношение на възражението на ответника за недопустимуст на исковата претенция, поради погасяването и по давност, съдът намира, че това е въпрос по съществото на спора, а не на неговата допустимост, поради което възражението е неоснователно.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице 2 процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

В исковата молба се твърди, че на 05.10.2018 г., около 11.18 ч., в гр. Берлин, Федерална република Германия, при управлението на тежкотоварен автомобил „MAN“ с per.

№ B-S 2632, *** гражданин С.Ш. причинил ПТП, при което загинал велосипедист Д.Ю.О. – *** на ищцата. Тежкотоварният автомобил се движел по „Херман - Дорнер Алея“. След като достигнал кръстовището между „Херман - Дорнер Алея“, „Айзенхутвег“ и „Рудовер Шусе“, тежкотоварният автомобил спрял на червен сигнал на намиращия се на кръстовището светофар. При смяната на сигнала с зелен, тежкотоварният автомобил „MAN“ потеглил, като водачът му започнал маневра „завой надясно“ в посока към „Айзенхутвег“, но пропуснал да забележи движещия се в същата посока велосипедист Д.О., който се движел по западния велосипеден път на „Херман - Дорнер Алея“ в южна посока. Това е довело до сблъсък между двете превозни средства, вследствие на който велосипедистът бил захванат в областта на кабината на тежкотоварния автомобил, като се озовал с велосипеда под камиона, който го влачил известно време велосипедиста, а после го и прегазил.

За произшествието, от полицейските органи било издадено „Обвинение - пътнотранспортно произшествие“ срещу водача на тежкотоварния автомобил „MAN".

Към дата на инцидента за тежкотоварен автомобил „MAN“, с per. № B-S 2632, е имало сключена застраховка I „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в “ZURICH INSURANCE PLC NIEQERLASSUNG FUR DEUTCHLAND”.

По – нататък, ищцата излага аргументи за приложимото материално право и подведомствеността на спора пред настоящия съд. Сочи, че съгласно Регламент Рим II, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, поради което приложение следва да намери германското материялно право и по – конкретно немския Закон за застрахователните договори. Позовава се на чл. 11, т. 1, б „б)“ от посочения регламент, относно съда компетентен да разгледа спора.

В исковата молба се твърди, че са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника в полза на ищцата. В тази връзка се сочи, че застрахователното събитие било настъпило в срока на застрахователното покритие на полицата, с която била застрахована гражданската отговорност за тежкотоварен автомобил „MAN“, с per. № B-S 2632. Твърди се, че съгласно издаденото от полицейските органи „Обвинение - пътно-транспортно произшествие“, същото било възникнало вследствие на виновните и противоправни действия на водача на товарния автомобил, който нарушил разпоредбите на §1, ал.2 и § 9, ал. 3 от немския Правилник за двежиние по пътищата. Сочи се вида на родствената връзка между ищцата и пострадалото лице (*** и ***), като се заявява, че те били поддържали изключително близки отношения приживе, поради което тя претърпяла силни болки и страдания от загубата на *** си.

3

По отношение на претендирания размер на застрахователно обезщетение, се излагат доводи за неговата съразмерност с търпените от ищцата неимуществени вреди. Заявява се, че тя била търпяла и щяла да продължава да търпи дълго време силни душевни болки и страдания, от преждевременната смърт на своя родственик. Ищцата все още не можела да се отърси от преживения шок, затворила се в себе си, получавала „паник атаки“, имала проблеми със съня, приемала лекарства и започнала често да употребява алкохол.

Подчертава се наличието на изключително близки отношения между пострадалото лице и неговата ***.

Ответникът оспорва предявените претенции като недопустими. Оспорва ги и по основание и размер. Заявява, че в случая е приложимо немското законодателства, а ищцата не попада в кръга на лицата които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, както и че е изтекла давността по отношение на претенцията за обезщетение.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за тежкотоварен автомобил „MAN“ с per. № B-S 2632, към датата на произшествието. В тази връзка посочва, че следствие на постигнато устно споразумение, на ищцата било заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 евро.

На първо място, ответното дружество оспорва твърденията на ищцата за механизма на процесното ПТП. Заявява, че от представения документ за настъпилото процесно събитие, не е възможно да се направи заключение за механизма на произшествието, вината за настъпването му, както и за други съществени за спора обстоятелства.

Твърди, че получените увреждания от пострадалия, респективно настъпилият летален изход не са последица на виновно поведение на водача, застрахован при ответното дружество, а вина за него има единствено пострадалото лице, който се е движел в разрез с всички правила на движение по пътищата, уреждащи участието и движението на велосипедисти по пътищата. Заявява, че за водача на товарния автомобил това е било случайно събитие, тъй като е бил в невъзможност да го избегне. Заявява се, че пострадалото лице било в сляпата зона на водача на товарния автомобил.

При условията на евентуалност се заявява наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, изразяващо се в в движение по неправомерен начин и неспазването на основните принципи на движението по пътищата, както и в непредприемането на каквито и да е действие за предотвратяване на ПТП. Твърди, че пострадалият се движел с необорудван и необозначен велосипед върху платното за движение на МПС. Поради изложеното се заключава, че с поведението си велосипедистът бил в нарушение на императивни норми на закона, което допринесло в значителна степен за настъпилия резултат.

На следващо място се оспорват твърдените от ищцата вреди – вид, характер и интензитет, както и тяхната продължителност. В тази връзка се оспорва и размера на притендираните вреди, който се счита за необосновано завишен.

4

В условията на евентуалност се заявява, че в случай на основателност на исковете, отговорността на ответника се съизмерява със заплатената от него сума за обезщетение в размер на 2 500 евро, с приемането на която ищцата се е съгласила.

Поради изложеното, ответникът счита, че не е дал повод за предявяване на настоящите искове и моли за присъждане на разноските по производството в тежест на ищцата.

Оспорват се и акцесорните искове за лихва, като се сочи, че обезщетение вече е било изплатено на ищцата, поради което законна лихва не и се дължи. Алтернативно се заявява, че претенцията за лихви е отправено за първи път с исковата молба, поради което счета, че при основателност на тази претенция, законна лихва се дължи от датата на получаване на исковата молба от ответника – 18.03.2024 г.