Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 915 от 15.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3767/2024
Вид
Решение № 915
Подписан
15.11.2024
В сила
13.02.2025
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120203767 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителите Г.А. и И.С. чрез адв. А. И. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8505151016, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „***“ ООД на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството. Претендира разноски.

В съдебно заседание дружеството не изпраща представител. Депозирано е писмено становище като моли за отмяна на ЕФ и претендира разноски за адвокат в размер на 660 лева с ДДС.

Наказващия орган, редовно призован, се представлява от юрк. Д., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски като депозира подробно писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от 1 легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На дружеството жалбоподател е издаден ЕФ за това, че на 04.02.2022г. в 05:32 ч. на път А-1 км.357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа било установено движение на ППС – автобус *** с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, в община Бургас, за което изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-1 км. 357+949.

Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е жалбоподателят „***“ ООД.

С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на дружеството на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото.

От правна страна съдът намира следното:

Наказващият орган е ангажирал отговорността на „***“ ООД за нарушение с правна квалификация по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

ЕФ е издаден въз основа на чл.189ж от ЗДвП, който към датата на нарушението в редакция ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. предвижда възможност при нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 ЗДвП да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Определените в закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Атакуваният ЕФ е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

2

Съдебният състав, като взе предвид константната практика на Административен съд Бургас, обективирана в Решение № 827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г.; Решение № 1248/08.12.2023г. по кнахд № 20237040601837 / 2023 г. и др., намира, че следва да приеме, че към датата на нарушението 04.02.2022г. липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В съответствие с трайната практика на касационната инстанция приема, че съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, в редакция към датата на деянието, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма в редакция към датата на деянието не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Съгласно съдебната практика до извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, 3 ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а , ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал.

3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.167а, ал.4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в.

Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

В заключение се приема, че към датата на нарушението в случая липсва изрична 4 законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП като в този смисъл се акцентира и на законодателната промяна от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., съгласно която с изменение на закона се прие, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

С оглед на изложеното, поради наличието на по-благоприятен закон към датата на нарушението, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН, издадения електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Съдът дължи произнасяне по разноските и с оглед отмяна на ЕФ право на разноски има само жалбоподателят, който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева с ДДС. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът съобрази чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., поради което и минималното възнаграждение е в размер на 550 лева. Съгласно пар. 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Ето защо и възнаграждението следва да се присъди в претендирания размер от 660 лева с ДДС.