Решение № 1081 от 13.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Плевен, 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н. при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело № 20254430100994 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. и Вътев“, рег. по ф.д. № 42/2020 по описа СГС, с БУЛСТАТ № ****; Съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 91, първи надпартерен етаж, офис 1; против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Люлин, ж.к.

Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.

София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д. - упр., в която се твърди следното : на 05.03.2024 г. между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *** – Заемодател, от една страна, и И. В. В. – Заемател, от друга, е подписан Договор за предоставяне на потребителски кредит №5055685 (по-долу за краткост Договора за паричен заем). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева). Размерът на лихвения процент, определен в чл. 2, ал. 6 е 45.00 % на ден. Съгласно чл. 2, ал. 3 договорът е сключен за 22 (двадесет и две) седмици с падежна дата 09.08.2024 г. Съгласно чл. 2, ал. 8 размерът на годишния процент на разходите е 53.96 %.

При сключването на договора, в чл. 4 е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем, като са дадени три възможности, а именно: посочване на две физически лица – поръчители, които да отговарят 1 на определените в чл. 4, т. 1 условия, предоставяне на банкова гаранция или подписване на Договор за поръчителство с избрано от кредитодателя Дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Без обаче да бъде предоставена реална възможност за избор, Заемодателят е представил на Доверителя ми като единствена възможност подписването на Договор за предоставяне на гаранция. Страни по договора са „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** и И. В. В., с ЕГН **********. Сългасно чл.3, ал.1 от Договора за поръчителство, възнаграждението за предоставяне на поръчителство е в размер на 422.18лв., като сумата е разсрочена за срока на договора с месечна вноска в размер на 38.38 лв., видно от представения Погасителен план.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения Договор за паричен заем и Договора за гаранция, ищецът е заплатил всички дължими суми.

Заявява се, че страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, И. В., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди се, че съгласно чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите в размер на 53.96 %, като не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само лихвен процент, като в договора е посочен в размер на 45.00 %. В ГПР се включват, освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

Получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. То е предоставено от трето лице чрез сключване на Договор за предоставяне на гаранция, за което е определено възнаграждение в размер на 422.18 лв. Дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от 2

ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 от ЗПК за неговата недействителност.

Противоречието на договора за заем с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за паричен заем за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и 2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1000 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1000 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договорите, поради което подлежи на връщане.

Възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Сключването на този договор за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита. От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна - нищожни са цялата поредица от сделки. Единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК, то този договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае сключения между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и И. В. В. Договор за предоставяне на потребителски кредит № 5055685 от 05.03.2024 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК, както и сключения между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** и И. В. В. Договор за предоставяне на гаранция № 5055685 от 05.03.2024 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

В случай че Договор за предоставяне на потребителски кредит №5055685 от 05.03.2024 г. бъде прогласен за недействителен, съдът е сезиран с искане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди „ИЗИ АСЕТ 3

МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на И. В. В. като недължимо платени:

1.

106.82 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 6 от Договор за предоставяне на потребителски кредит

№ 5055685 от 05.03.2024 г., за периода от 22.03.2024 г. до 09.08.2024 г.;

2. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В случай, че Договор за предоставяне на гаранция № 5055685 от

05.03.2024 г. бъде прогласен за недействителен, се парви искане съдът да осъди на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** да заплати на И. В. В. като недължимо платени:

1.

422.18 лева – възнаграждение за представено поръчителство на основание чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № 5055685 от 05.03.2024 г., за периода от 22.03.2024 г. до 09.08.2024 г.;

2.

Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В срок са депозирани писмени отговори, в които са изложени твърдения за недопустимост на предявените установителни искове, които съдът намира за несъстоятелни, респ. изложени са подробни твърдения за неоснователност на предявените искови претенции.

В о.с.з. не се явяват представители на страните, но са депозирани писмени становища.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове са допустими.

По същество исковете са изцяло основателни и доказани.

Безспорно е, че на 05.03.2024 год. между ищеца и първия ответник е сключен договор за паричен заем /приложен на л.9 и сл. в кориците на делото на СРС /, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1000лв., със срок на заема 22 седмици, с фиксиран годишен лихвен процент – 45%, ГПР – 53,96 %.

Безспорно е, че на същата дата между ищеца и втория ответник е сключен договор за предоставяне на гаранция /приложен на л.15 и сл. от делото по описа на СРС/, по силата на който потребителят /ищеца/ възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане/ за изпълнение на парични задължения/ в полза на Изи Асет Мениджмънт АД/бенефициер/, с наредителпотребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, покриваща задължение за връщане на заетата сума в размер 1000лв., за плащане на вънаградителна лихва, за плащане на законна 4 лихва за забава. Съгласно чл.3 за поемане на задължението по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер 422,18лв., платимо разсрочено на вноски – по 38,38лв. всяка. По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:

В исковата молба ищецът е навел многобройни доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща Годишния процент на разходите по процесния договор.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 53,96 %, а общата дължимата сума възлиза на 1106,82лв.

Посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Т.И. /л.49 от делото/ се установява, че ако при изчислението на ГПР по процесния договор за заем се включи гаранционната сума, реалният ГПР достига 499,14 %, което надвишава над пет пъти законната лихва /68,95 %/. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на таксата за непредставяне на обезпечение в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.