Решение № 4766 от 12.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4766 гр. София, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100509239 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от В. Д. М. срещу постановление за разноски от 05.04.2021 г. по изп. дело № 20218380405116 по описа ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ и с район на действие – СГС, в частта, в която са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., и е определена в ПДИ пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 151,68 лв. Твърди, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, тъй като в случая не са налице усложнение по отношение на страните или движението на изпълнителното дело, не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да са в минималния размер, определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че единствените действия, извършени от процесуалния представител на взискателя, са свързани с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело по чл.

426 ГПК, като в молбата по чл. 426 ГПК е посочен изпълнителен способ налагане на запор върху вземания на длъжника от търговски банки. Твърди, 1 че посочването на изпълнителен способ е част от изискванията за редовност на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради което не представлява самостоятелно искане за извършване на изпълнително действие, предприето от взискателя. Поддържа, че само за посочване на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, което е дължимо за образуване на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. Ето защо, определеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. следва да бъде намалено като прекомерно до размера на сумата от 200 лв.

Поддържа, че таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е неправилно определена от ЧСИ, тъй като при изчисляването й е включено и претендираното адвокатско възнаграждение и разноски, поради което се иска да бъде отменена над сумата от 102 лв. с ДДС. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановлението за разноски от 05.04.2021 г. в частта относно приетото адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв., както и относно приетата такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сумата от 102 лв. с ДДС. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – „Център за градска мобилност“ ЕАД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

ЧСИ М.Б. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е недопустима, а по същество – неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20218380405116 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на взискателя „Център за градска мобилност“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 18.03.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 153071/27.06.2019 г. по гр. д. № 51509/18 г. на СРС, 90 състав, и решение № 260529/25.01.2021 г. по в. гр. д. № 11435/20 г. на СГС, IV - В въззивен състав, с който В. Д. М. е осъден да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД сумата от 720 лв., представляваща разноски пред първата и въззивната инстанция.

2

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника.

С постановление от 05.04.2021 г. ЧСИ М.Б. е приел разноски в изп. дело № 20218380405116 в общ размер от 624 лв., представляващи сбор от сумите – 24 лв. – такси по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изп. дело, 24 лв. – такси по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на 4 бр. справки, всяка по 6 лв., 24 лв. – такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана за доброволно изпълнение, 72 лв. – такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на 4 бр. запори, всеки по 18 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за защита в изпълнителното производство.

На 05.04.2021 г. са изпратени запорни съобщения с изх. № 31341 до „Банка ДСК“ АД, с изх. № 31342 до „УниКредит Булбанк“ АД, с изх. № 31343 до „Юробанк“ АД и с изх. № 31344 до „Инвестбанк“ АД, с които са наложени запори върху наличните банкови сметки на длъжника.

Със запорно съобщение с изх. № 31333/05.04.2021 г. до „С.И.Т.“ ООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 24.04.2021 г. поканата за доброволно изпълнение с изх. № 33802/13.04.2021 г. е връчена на длъжника чрез писмо с обратна разписка.

На 16.04.2021 г. по банковата сметка на ЧСИ М.Б. е постъпила сумата в размер на 1625,68 лв., преведена от третото задължено лице „Банка ДСК“ АД.

На 19.04.2021 г. са изпратени съобщения за вдигане на запорите с изх. № 35357 до „Банка ДСК“ АД, с изх. № 35358 до „УниКредит Булбанк“ АД, с изх. № 35359 до „Юробанк“ АД, с изх. № 35360 до „Инвестбанк“ АД и с изх.

№ 35361 до „С.И.Т.“ ООД.

На 10.05.2021 г. длъжникът е подал по имейл възражение с вх. № 32370 срещу определения размер на адвокатското възнаграждение, което счита за прекомерно, както и срещу таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

На 12.05.2021 г. е постъпило становище с вх. № 33499 от взискателя, в което е посочено, че искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение следва да се остави без уважение като неоснователно.

3

С разпореждане от 25.05.2021 г. на ПЧСИ К.К. е постановен отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

В случая, с разпореждане от 25.05.2021 г. ПЧСИ К.К. е отказал да намали приетото по делото адвокатското възнаграждение. Този отказ на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда по реда на чл. 433, ал.

2, т. 7 ГПК, поради което жалбата на длъжника в частта й, касаеща разноските за адвокатското възнагражение, следва да се счита, че е подадена срещу отказа на ПЧСИ К.К. да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в разпореждане от 25.05.2021 г. Тъй като този отказ е връчен на длъжника на 29.06.2022 г., то жалбата в тази й част е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Жалбата в частта й, касаеща таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, също е подадена в срок. Размерът на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е определен за първи път в ПДИ, която е връчена на длъжника чрез писмо с обратна разписка на 24.04.2021 г., като размерът й е оспорен в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК чрез възражението с вх. № 32370/10.05.2021 г., което в тази му част представлява жалба срещу размера й.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато длъжникът не е дал повод за образуване за изпълнителното дело, тъй като е изпълнил задължението си преди това, изпълнителните действия са изоставени от взискателя или са отменени от съда, или разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Следователно разноските, сторени от взискателя, както и допълнителните такси и разноски, които ЧСИ е начислил, които не са пряко свързани с реализиране на изпълнителен способ /арг. от чл. 31 ТТРЗЧСИ/, са за сметка на длъжника.

4

Съдът намира, че отказът на ПЧСИ, обективиран в разпореждане от 25.05.2021 г., да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение е незаконосъобразен. Съображенията за това са следните:

В случаите на осъществена защита по изпълнително производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл.

10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. В редакцията на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към 30.03.2021 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Съдът намира, че в случая длъжникът дължи само минималния размер на възнаграждението за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Това е така, тъй като единствените действия, които са били извършени от процесуалния представител на взискателя, към момента на подаване на възражението с вх. № 32370/10.05.2021 г. от длъжника за намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, са били свързани с образуване на изпълнителното дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, не са били извършвани. Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника не води до друг извод, тъй като посочването на начин за изпълнение е елемент от редовността на молбата /арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/ и не представлява самостоятелно искане за извършване на изпълнително действие, предприето от взискателя.

Ето защо, отказът на ПЧСИ К.К., обективиран в разпореждане от 5

25.05.2021 г., да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението до минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се отмени като незаконосъобразен, и като вместо това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до размера на сумата от 200 лв.

Като последица от намаляването на разноските по изпълнението в частта за адвокатското възнаграждение следва да се намалят от ЧСИ М.Б. и съответните такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 325 лв., представляваща направени разноски /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/ в производството по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 25.05.2021 г. за отказ за намаляване на приети разноски за адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20218380405116 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, в частта за разликата над сумата от 200 лв. до сумата от 480 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските по изп. дело № 20218380405116 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, за адвокатско възнаграждение на взискателя „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК: *******, от сумата в размер на 480 лв. до сумата в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на В. Д.

М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325,00 лв., представляваща разноски по делото.