Решение № 187 от 11.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100504042 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.12.2022г., постановено по гр.дело № 57434/2020г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, е уважен предявеният от И. Й. М. срещу „О.Ф.“ ЕООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 8 000 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на трудово злополука, настъпила на 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2020г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лева до предявения размер от 20 000 лева като частичен иск от иск в пълен размер от 60 000 лева, както изцяло е отхвърлен иска за имуществени вреди за сумата от 273, 04 лева, представляваща разходи за лечение, медикаменти, потребителска такса за болничен престой и транспортни разходи.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата И. Й. М., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че размерът на паричния еквивалент на търпените от пострадалата морални вреди е определен неправилно поради обстоятелството, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства. В мотивите на решението били обсъдени единствено заключенията на 1 първоначалната и повторна съдебно-медицинска експертиза, които са били надлежно оспорени от ищцата, доколкото формираните в същите изводи на вещите лица не кореспондират с представените по делото медицински документи. Експертите са посочили, че при пострадалата е налице козметичен дефект, има нарушена сетивност в крайната част на пръста и има все още ограничен дефицит при свиването му, което подлежи на продължителна рехабилитация и физиотерапия. Освен това пълно възстановяване не може да има, тъй като въпреки кожната пластика, която е направена, дефектът на меката тъкан ще остане за цял живот. На следващо място, в жалбата са развити съображения, че от представената епикриза от 22.11.2019г., издадена от УМБАЛМ „Пирогов“, е видно, че на ищцата е била поставена диагноза последици от травма на мускул и сухожилие на горен крайник. Следователно, противно на приетото от вещите лица по назначените съдебномедицински експертизи, процесната трудова злополука е довела да засягане на нервния, сухожилния и ставния апарат на 3-ти пръст на дясната ръка. Въззивницата релевира доводи, че тази епикриза не е била оспорена от ответника и отразените в нея данни се ползват с материална доказателствена сила, която не може да опровергавана със свидетелски показания, каквито в случая са показанията на назначените вещи лица. Посочено е още, че заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза не следва да се кредитира в частта, в която е прието, че е налице пълно възстановяване на пострадалата, тъй като от представените медицински документи се установявало, че такова липсва 2 години и половина след злополуката. Продължаващите болки и страдания били установени и въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства. Ограничението в обема на движенията на 3-ти пръст на дясната ръка и лекият двигателен дефицит относно флексията /сгъването/ на пръста били констатирани от заключението на първоначалната съдебномедицинска експертиза, която следва да се кредитира в посочената част. В жалбата са развити доводи, че представените медицински документи установяват усложнения в здравословното състояние на ищцата, включително и наличието на синдром на карпалния канал, които са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука. В обобщение е посочено, че контузията на пострадалата е довела до сериозни последствия за здравословното й състояние и е причинила значителни затруднения и дискомфорт за дълъг период от време, като оплакванията й за болка продължават и към настоящия момент, тя не може да използва пълноценно ръката си, да я движи нормално и има ограничен обем на движенията. Увредената дясна ръка е довела до невъзможност за нормален живот и елементарно обслужване за период от повече от една година. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да се уважат в пълните им претендираните размери.

Насрещната страна в производството – „О.Ф.“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ответника „О.Ф.“ ЕООД срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от 2

ГПК за сумата над 4 000 лева. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост на формираните изводи, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат в условията на груба небрежност от страна на пострадалата. От събраните по делото доказателства било установено, че в нарушение на инструкциите и правилата за безопасност на труда ищцата е предприела почистване на бункера и дозатора на процесната машина № 11 с ръка, без да се увери, че машината е изключена със „стоп-бутон“. Сочи, че тя била обучена за работа на тази машина, имала е значителен стаж на нея, периодично е била инструктирана за безопасна работа и е знаела, че инструкциите и вътрешните правила по безопасност на труда забраняват извършването на манипулации с машината в движение, както и почистването й с ръка. Поддържа, че работодателят е осигурил всички писмени инструкции за безопасна работа, както и всички условия за обезопасяване на работата в производствения процес и е запознал ищцата с тях. Заявени са оплаквания, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушен принципът за справедливост и същият е прекомерно завишен. От заключенията на медицинските експертизи било установено, че оздравителният процес е приключил, няма никакви остатъчни негативни проявления и ограничения в обема на движението на пръста и не се налага никакво допълнително лечение. Освен това категорично било доказано, че трудовата злополука не е в причинна връзка с предишни заболявания на ищцата на врата, раменната става или кръста и китката на дясната ръка. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от 4 000 лева до присъдения размер на обезщетението от 8 000 лева.

Въззиваемата И. Й. М. оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната от работодателя част за правилно и обосновано, поради което прави искане същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане активно субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпилата на 23.07.2019г. трудова злополука.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По наведените във въззивната жалба доводи съдът намира следното:

Безспорно е във въззивното производство, че в периода 09.11.2018г. – 09.04.2020г. между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което И. М. е заемала длъжността „обслужващ работник, производство“ при въззиваемия „О.Ф.“ ЕООД с определено място на работа – производствен цех – с. Иново, общ. Видин.

В срока на действие на трудовия договор – на 23.07.2019г., е настъпила трудова 3 злополука със следния механизъм: на процесната дата по време на изпълнение на служебните си задължения в определеното място на работа работничката се качила, за да измете площадката над машина № 11 за пакетиране, като при почистване на бункера и дозатора на машината пъхнала ръката си в бункера, задействала датчика на дозатора, в резултат на което той се активирал, захванал и наранил третия пръст на дясната ѝ ръка.

За резултатите от извършеното разследване на процесната злополука е съставен Протокол №5 от 29.06.2020 г. на НОИ ТД – Видин, в раздел VIII, в които е отразено, че дозаторът на машина № 11, в който се намират движещи се части на работното оборудване, създаващи риск за злополуки, не е ограден с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони и не е снабден с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмет. Установено е, че местата и зоните около процесната машина, в които съществува риск за живота и здравето на работещите, не са обозначени с предупредителни знаци и сигнали, както и че не са открити документи, удостоверяващи, че работодателят е предоставил на работниците/служителите, работещи на обекта, вкл. на И.

М., необходимата информация/инструкции за безопасност и здраве при работа, както и за мерките, които да се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове.

С разпореждане № 29483 от 20.07.2020г. на НОИ ТД-София град, за което не се спори, че е влязло в сила, процесната злополука е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Според посочената норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в представеното разпореждане № 29483/20.07.2020г. на НОИ - ТП – София град, съставено въз основа на протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката № 5 от 29.06.2020г. на НОИ – Териториално поделение – Видин. В същото е посочено, че увреждането е настъпило през време и по повод извършваната работа от ищцата – обслужващ работник в производствен цех, като при изпълнение на служебните си задължения ищцата задействала датчика на дозатора на машина за пакетиране на ядки, който се активирал, захванал и наранил част от трети пръст на дясната ръка, вследствие на което получила открита рана на пръст на ръката с увреждане на ноктите, последици от смазване и травматична ампутация на горен крайник.

Като писмено доказателство по делото е приет лист за проведени обучения, видно от който на 09.11.2018г. работодателят е провел на И. М. обучения по изискванията за добра производствена и хигиенна практика и по качеството и безопасността на храните, а на 13.11.2018г. – обучения по попълване на работни, технологични и контролни карти, по инструкция за работа с пакетиращи машини и с вакууммашина, по инструкция за здравния статус, личната хигиена и поведението на персонала, по инструкция за поддържане на производствените, които обстоятелства са удостоверени с положения от ищцата подпис, който не е бил оспорен. По същият начин е удостоверено и че на 13.11.2018 г. последната е запозната с политиката по качество, безопасност на храните и целите по качество и 4 безопасност на храните, както и с изискванията за заеманата длъжност, произтичащи от СУК. Представен е и списък с лица, на които е проведен инструктаж, от данните от който се извлича, че И. М. е преминала инструктаж на 12.11.2018 г., което обстоятелство отново е удостоверено чрез полагане на подпис от същата.