Решение № 48 от 24.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601166 по описа за 2021 година

С присъда 260076 от 21.05.2021 год. по НОХД № 1045/20 год. Районен съд - Бургас признал Т. Г. М. за виновен в това, че на 28 юли 2019 г. в гр. Бургас, причинил средна телесна повреда на Т. Ж. К. и на основание чл. 129 ал.1 вр. чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК отложил изпълнение на наказанието за срок от три години.

В тежест на осъдения са присъдени разноските по делото.

М. изразява несъгласие с присъдата. Оспорват приетата от съда фактическа обстановка. В мотивите на са отчетени отправените към него обиди. От свидетели по делото и обясненията му се установявало, че дръпнал пострадалия за дреха, от което паднал на коляното и причинена телесната повреда. Не е искал причиняване на телесно увреждане. Не са обсъдени показанията на свидетели К.. Признава вината си в извършване на престъпление по непредпазливост по чл. 133 НК, за което отправя искане към съда за преквалификация на деянието и освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК.

Пострадалият Казаков, редовно призован за разпоредително заседание на 18.11.2020 год., не е участвал. Не е конституиран в процеса като страна, но уведомен за правната възможност по реда на закона.

1

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Прокурорът изрази мнение за неоснователност на жалбата, а присъдата като правилна, законосъобразна и справедлива да се потвърди.

Защитата поддържа жалбата и основанията в нея и изрази несъгласие с приложението на материалния закон.

Подсъдимият М. подкрепи доводите на защитника.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Производството е разгледано по общия ред. Разпитани са свидетели, изслушано е вещо лице. Страните не са направили други доказателствени искания. След съдебните прения съдът постановил присъдата.

Районния съд подробно е описал установената по делото фактическа обстановка.

Към юли 2019 год. семейство К. – мъж и жена, обитавали жилище в гр. Бургас, кв.“Р. ж.“ бл. **. На 28 юли К. бил пред блока и съсредоточен в битови работи, когато на главата му паднала пластмасова чаша с вода. Погледнал нагоре и видял подсъдимият, който пиел бира на прозорец. Направил му забележка, което ядосало подсъдимия. Двамата се срещнали пред входната врата на апартамента на пострадалия и започнала разправия помежду им. К. дочула свадата, отворила вратата и съпругът ѝ се прибрал. Малко по късно подсъдимият се върнал обратно и позвънил на апартамента на семейството. Жената отворила вратата, подсъдимият настоявал да говори с мъжа ѝ. Пострадалият се появил от вътрешността на жилището, при което М. го хванал за дрехите и завлякъл навън. Започнал да го удря и блъска с ръце, от което К. паднал на пода на коляното на левия си крак. Едва с появата на кръв по ръката на пострадалия, М. прекратил ударите и се прибрал нагоре по етажите.

Семейството уведомили полиция и бърза помощ, които се озовали на повикването. К. бил откаран в болница и на следващия ден опериран. Пострадалият получил фрактура на капачката на ляво коляно – средна телесна повреда.

Съдът оценя фактическите възражения на защитата като неоснотателни. Съпрузите дават еднопосочни показания за конфликта между подсъдимия и пострадалия. Няма противоречия. Жалбата в тази част е декларативна и липсва конкретно съдържание на установените от тях противоречия, за да бъдат обсъдени и в настоящата инстанция.

Първостепенният съд е приел, че М. е извършил деянието при пряк умисъл - искал да причини телесно увреждане на К.. Не се е съобразил с възрастта на пострадалия и състоянието му. По този начин М. съзнавал общественоопасния характер на деянието, искал настъпването на престъпните последици.

Относно субективната страна на поведението на М.. Подсъдимият бил невнимателен докато стоял на прозорец и последвало избутване на пластмасова чаша с вода, която 2 паднала на главата на стоящия до блока пострадал. От това произлязъл конфликта. Двамата не са се познавали до този момент. Извън случилото се с чашата вода, отношенията между тях не са обременени с други обстоятелства. Между двамата мъже е имало размяна на реплики без в смислово съдържание да сочат на обиди или по някакъв начин засегнато достойнството или честта на спорещите. Подразнен от реакцията на пострадалия, подсъдимият пресрещнал К. на стълбищна площадка пред дома му. Провели някакъв разговор и намесата на съпругата довела до прекратяване на тази словесност. Малко по късно подсъдимият позвънил на входната врата на апартамента на семейството, съпругата отворила вратата. Тя посрещнала подсъдимия, който бил агресивен, а от вътрешността на жилището се показал и пострадалият. С неговата поява, М. насочил гнева си към К., придърпал го извън жилището пред входната врата. Започнал да му нанася удари с ръце по тялото и лицето. От физическото въздействие, К. паднал на циментовия под на ляво коляно, който е и механизма на причиняване на средната телесна повреда. Деянието е извършено при пряк умисъл, заключава първостепенният съд.

Искането е за преквалифициране деянието като непредпазливо. За това законът изисква деецът да „не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди“ – чл. 11 ал.3 предлж първо. НК.

От обективна страна е установено, че подсъдимият на два пъти в кратък период от време проявил агресия към пострадалия. Първия път намесата на съпругата и възможността К. да се прибере в апартамента си, прекратил инцидента. Следващото поведение на М. е целенасочено, искал и целял причиняване на телесно увреждане на пострадалия. Когато позвънил съпругата отворила вратата, бил словесно агресивен, а с появата на пострадалия се насочил към него, издърпал и извел извън жилището и му нанесъл удари по главата и тялото. От тях К., на 78 годишна възраст, паднал на циментовия под. И когато се появила кръв по ръцете на пострадалия в резултат на получените наранявания, М. прекратил нападението. Пострадалият не оказвал никаква съпротива, не е извършил никакви физически действия против него, единствено се бранел. С други думи, целта на М. е да причини телесно увреждане на К. чрез нанасяне на удари по тялото. Налице е пряк умисъл в действията на М. към телесната неприкосновеност на К.. Нанесъл поредица от удари и сломил физически пострадалия, който под напора на физическото превъзходство и предимство на годините, паднал на пода. И това не прекратило ударите по тялото на К., а едва когато се появила кръв по ръцете му от получено нараняване, прекратил и се изнесъл от мястото към по горните етажи. Другите телесни повреди не са установени от съдебен лекар.

За наличието на наранявания, довели до разкъсвания и кръв, се съди само по свидетелските показания.

Интензивността на ударите и тяхната насоченост при проявената пасивна защитна позиция на пострадалия, следва да се заключи, че е налице пряк умисъл в извършване на деянието от М.. Наред с причиняването на по леки травми резултат от побоя над К., причинил и средна телесна повреда. Подсъдимият напълно съзнавал общественоопасния характер на действията си и искал, съответно предвиждал, че могат да настъпят телесни 3 увреждания за К.. Макар и да не е формирал точно в субективните си представи настъпването на такова увреждане, той е искал и целял причиняването на телесно увреждане. Той следва да отговаря за реално причиненият резултат. Отделянето поведението на М. в причиняване на средната телесна повреда от нанесените удари по тялото и главата на К., е неправилно и е в противоречие с цялостното му демонстрирано и установено по делото поведение.

С оглед на изложеното съдът прие, че жалбата на М. с искане за преквалификация на деянието му в по леко наказуемо по чл. 133 НК, е неоснователна.

Районният съд е отмерил наказание една година лишаване от свобода и приложил чл.

66 НК. Настоящата инстанция приема това наказание като справедливо и адекватно на установеното престъпно поведение, както и постигане целите на наказателната репресия.

Няма основание за изменение на наказанието. Обстоятелствата от значение за индивидуализиране на наказанието са посочени изчерпателно и е обоснован извода за наличие на превес на смекчаващи вината обстоятелства.

При разглеждане делото от БРС, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване процесуалните права на страните, дадена е възможност на защита и обвинението чрез закона да развият в пълен обем своята дейност.

Мотивиран от горното и на основание чл.338 НПК съдът

РЕШИ:

Потвърждава присъда 260076/21.05.2021 год. по НОХД №1045/20 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал.2 НПК страните да се уведомят писмено за настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4