Решение № 46 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000501748 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261384 от 15.04.2022 г., постановено по гр.д. № 3386/2020 г., Софийски градски съд, І-1 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. В. С. сумата от 4 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 823/2012 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 18.03.2017 г. до изплащането, като е отхвърлил иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 52000 лв., отхвърлил изцяло искът за имуществени вреди от 1800 лв., изразяващи се в разходи за платено за защита в наказателното производство адвокатско възнаграждение, както и искането за законна лихва за периода 30.04.2015 г. - 18.03.2017 г., поради настъпила погасителна давност за този период.

Съответно ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ от 1.12 лв., а на адвокат Т. М. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 159.41лв.

1

Срещу така постановеното решение са постъпили в срок въззивни жалби и от двете страни.

Ищецът и с въззивна жалба вх.№ 284504/05.05.2022 г. обжалва решението в частта, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 52 000 лв. и в частта, в която искът му за имуществени вреди от 1 800 лв. е отхвърлен изцяло.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което уважи исковите претенции в пълен размер и да потвърди решението в уважената част от исковата претенция. Въззивникътищец претендира направените разноски и пред двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение за един адвокат по реда на чл.38 от ЗА.

Поддържа, че определеното с обжалваното решение обезщетение е несправедливо с оглед търпените от ищеца неимуществени вреди, които били доказани в първоинстанционното производство. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД. Въззивникът твърди, че е бил представляван по време на целия наказателен процес, за което е дължал адвокатско възнаграждение, поради което няма основание да се счита, че договореното възнаграждение, за което са събрани доказателства, не е било заплатено. В останалата част въззивната жалба съдържа подробни аргументи по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-Прокуратурата на РБ.

Срещу решението и в неговата осъдителна част за сумата от 4000 лв., ведно с присъдената законна лихва, е постъпила въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България.

Поддържа се, че решението в обжалваната му част е порочно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди нарушение на нормата на чл.52 от ЗЗД и принципа за справедливост. Поддържа се, че не е взето предвид възражението направено с отговора на исковата молба за прилагане на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В останалата част въззивната жалба съдържа подробно изложение по съществото на спора.

2

Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенцията на неимуществени вреди, евентуално да присъди по-нисък размер.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ищеца С. чрез процесуалния му представител адвокат М.. Оспорва изцяло жалбата на ответника по подробни съображения изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в осъдителната му част за сумата от 4000 лв.

С оглед постъпилите въззивни жалби Решение № 261384 от 15.04.2022 г., постановено по гр.д. № 3386/2020 г., Софийски градски съд, І-1 състав е влязло в сила, поради необжалването му в частта, с която искането за законна лихва за периода 30.04.2015 г. - 18.03.2017 г. е отхвърлено.

С Определение № 1867/15.07.2020 г. въззивният съд и на основание чл.213 от ГПК е съединил за общо разглеждане в.гр.д. № 2018/2020 г., образувано по въззивна жалба на П. В. С., чрез процесуалния му представител адвокат М. с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.45/, с която обжалва Решение № 319/21.02.2022 г., постановено по гр.д. № 9296/2021 г. по описа на СГС, І-21 в частта, в която искът му с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 5 000 лева до претендираната сума от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК, повдигнато с постановление за привличане на обвиняем от 22.11.2012 г. по ДП № ЗМ 3528/2010 г. на V РУ на МВР гр. София, пр.пр. 37208/2010 г. на СРП, по което е бил оправдан с присъда № 118417/12.05.2017 г. по н.о.х.д. № 4709/2014 г. на Софийския районен съд, влязла в сила на 30.05.2017 г., ведно със законната лихва от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане.

Претендира са отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция в пълния й размер. Претендират се и разноските, включително адвокатско възнаграждение за един адвокат по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Срещу Решение № 319/21.02.2022 г., постановено по гр.д. № 9296/2021 3 г. по описа на СГС, І-21 и в неговата осъдителна част за сумата от 5 000 лв., ведно с присъдената законна лихва, е постъпила въззивна жалба и от ответника Прокуратурата на Република България.

Претендира са отмяна на решението в обжалваната част и вместо него съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца, с който я оспорва и моли съда да потвърди решението в обжалваната му от ответника част.

С оглед постъпилите въззивни жалби Решение № 319/21.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 9296/2021 г. по описа на СГС, І-21 се обжалва в неговата цялост.

Съединяване на дела по чл. 123 ГПК между едни и същи страни е допустимо и пред въззивната инстанция, ако решенията постановени по тях от първоинстанциония съд в отделни производства са били обжалвани пред тази инстанция с оглед висящността им пред един и същи съд-т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, Определение № 61 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 780/2018 г., I г.о., ГК.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционните решения в частта, в които са уважени исковите претенции и да отмени решенията в частта, с които са отхвърлени исковите претенции, като измени присъденото обезщетение в размери, които да са посправедливи, като бъдат увеличени. Поддържа доводите си изложени подробно както във въззивните жалби, така и в исковите молби. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник Прокуратурата на РБ чрез своя процесуален представител моли съда да уважи въззивните жалби на ответника по подробно изложените в тях съображения и да отмени решенията в обжалваните им части.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

4

Софийски градски съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявени от П. В. С. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 823/2012 г. по описа на СРС, както и за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК, повдигнато с постановление за привличане на обвиняем от 22.11.2012 г. по ДП № ЗМ 3528/2010 г. на V РУ на МВР гр. София, пр.пр. 37208/2010 г. на СРП, по което е бил оправдан с присъда № 118417/12.05.2017 г. по н.о.х.д. № 4709/2014 г. на Софийския районен съд, влязла в сила на 30.05.2017 г.

От събраните пред първоинстанционния съд и по двете производства доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С Постановление за привличане на обвиняем от 30.06.2011 г., на ищеца е повдигнато и предявено обвинение по ДП № ЗМ-1347/2011 г. по описа на 05 РУП СДВР, гр.София за извършени престъпления по чл.346, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 връзка с ал.1 от НК.

С Постановление от същата дата 30.06.2011 г. на Прокурор при Софийска районна прокуратура, П. В. С. е задържан за срок до 72 часа, като е внесено искане по реда на чл.64, ал.1 от НПК от СРП за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С протоколно определение от 09.08.2011 г., постановено по в.н.ч.д.№ 3661/2011 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която мярка е изменена в „Парична гаранция в размер на 1000 лв.“ с протоколно определение от 30.12.2011 г., постановено по н.ч.д. № 24520/2011 г. по описа на СРС, НО, 23 състав.

С Постановление за привличане на обвиняем от 02.09.2011 г., на ищеца е повдигнато и предявено обвинение по ДП № ЗМ-1347/2011 г. по описа на 05 РУП СДВР, гр.София, което е преквалифицирано за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.2 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 връзка с ал.1 от НК.

На 06.12.2011 г. ответникът внесъл обвинителен акт срещу ищеца, с 5 което му повдигнал обвинения за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.2 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 връзка с ал.1 от НК. Образувано било н.о.х.д. № 23360/2011 г. по описа на СРС, 111 състав.

С Разпореждане от 21.12.2011 г. съдията - докладчик прекратява съдебното производство и връща делото на СРП за отстраняване на допуснато в хода на досъдебното производство съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото на защита на обвиняемите.

На 18.01.2012 г. ответникът повторно внася обвинителен акт срещу ищеца, с което му повдигнал обвинения за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.2 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 връзка с ал.1 от НК. Образувано било н.о.х.д. № 823/2012 г. по описа на СРС, 111 състав. По делото са проведени общо девет открити съдебни заседания, съответно на: 25.06.2012 г., 17.10.2012 г., 06.02.2013 г., 08.05.2013 г., 05.07.2013 г., 06.11.2013 г., 19.02.2014 г., 16.05.2014 г. и 19.06.2014 г., на които заседания ищецът се е явявал лично. Производството по делото приключва с Присъда от 19.06.2014 г., с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

Така постановената присъда е протестирана от ответника, въз основа на което на 23.04.2015 г. е образувано в.н.о.х.д. № 1582/2015 г. по описа на СГС, НО, ІІІ-ти въззивен състав. По това дело е проведено едно открито съдебно заседание на 27.04.2015 г., на което ищецът се е явил лично. Оправдателната присъдата е влязла в сила на 30.04.2015 г., когато с Решение № 508 от същата дата, въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани показанията на свидетелите Г. С. В. и Д. Л.