Решение № 17868 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17868 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20211110155358 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от С, с която срещу У са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4258,52 евро /8328,95 лева/ - главница, представляваща получена без валидно правно основание сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.09.2021 г., и сумата от 188,11 евро /367,92 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.04.2021 г. до 26.09.2021 г.

Ищецът твърди, че във връзка с издадена по фактура № 6000020139/31.03.2021 г. на 19.04.2021 г. направил погрешен превод в размер на исковата сума от 8328,95 лева /равняваща се на 4258,52 евро/ в полза на Ф - в несъстоятелност, след което информирал обслужващата го банка „П (Б)“ ЕАД за погрешно направения превод и връщане на сумата. Сочи, че на 21.05.2021 г. бил уведомен, че ответникът У отказал възстановяване на сумата, тъй като върху разплащателната сметка, по която била наредена сумата, открита в посочената банка, бил наложен особен залог в полза на банката, като по този начин последната се била обогатила неоснователно за сметка на ищеца. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излага аргументи, че съобразно чл. 90 ЗПУПС, когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с посочения уникален идентификатор, то се смятало за точно изпълнено, 1 поради което и ответника не носел отговорност. Оспорва да се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като преведената по сметка Ф сума преминала в собственост на търговското дружество като негово парично вземане към банката. Същевременно с договор за банков револвиращ кредит № 125 от 20.07.2021 г. кредитополучателят по договора Ф учредил в полза на кредитора У договор за залог по ЗДФО върху паричните си вземания по всички банкови сметки в банката. Ето защо от момента на получаване на процесната сума по заложената сметка същата придобила качеството на финансово обезпечение, съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗДФО, поради което било невъзможно тя да бъде преведена обратно на ищеца. Посочва още, че е реализирал финансовото си обезпечение по ЗДФО, като е удовлетворил частично своите изискуеми и ликвидни вземания към кредитополучателя. Обосновава, че не е налице неоснователно обогатяване по отношение на претендираните суми. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото фактура № 6000020139/31.03.2021 г. се установява, че същата е издадена от трето за спора лице – Е на името на получателя С за доставена електрическа енергия по клиентски номер 290000438 на обща стойност 8 382,95 лева със срок за плащане 15.04.2021 г. и с изрично посочена банкова сметка на издателя с IBAN BG07DEMI92401000042399.

Не е спорно между страните и подкрепя и от представените по делото писмени доказателства, че на 19.04.2021 г. от страна на С е нареден вътрешнобанков превод в размер на сумата от 8328,95 лева с посочено основание номера и датата на фактурата – 6000020139/31.03.2021 и клиентски номер 290000438, като парите са постъпили по сметка на Ф с IBAN BG18UNCR70001522324342, открита при ответната банка.

От представеното по делото електронно съобщение от 10.05.2021 г. се установява, че в отговор на искането на банката на платеца за връщане на сумата У е заявила, че сметката на нейния клиент е „под особен статут“ и сумата не може да бъде върната. С последващи писма от 21.06.2021 г. и 29.06.2021 г. банката е потвърдила това свое становище.

От отговора на синдика на Ф се установява, че след откриване на производството по несъстоятелност дружеството оперира единствено по особена сметка, открита в А Б“ АД и че процесната сметка в У е стара разплащателна сметка, върху която има особен залог в полза на банката.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото Договор за банков револвиращ кредит № 125/20.06.2012 г., че между У и Ф е сключен договор за револвиращ кредит. В т. 8.3 от същия договор е уговорен залог по реда на ЗДФО върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя и третите задължени лица 2 по всички сметки в банката. В т. 13.1.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят и третите задължени лица предоставят финансово обезпечение под формата на залог върху вземанията по всички сметки, на които са титуляри при банката, а в т. 13.1.2 е уговорено правото на банката на нетиране по смисъла на ЗДФО.

От списъка на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1 ТЗ по т. д. № 3343/2017 г. на СГС се установява, че У е кредитор на Ф с приети вземания по Договор за банков револвиращ кредит № 125/20.06.2012 г. и други банкови правоотношения, като част от тези вземания са приети с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а като обезпечения изрично са посочени залози, включително „залог по реда на ЗДФО“.

От извлечението за сметка и дневни салда за периода 01.04.2021 г. – 31.07.2021 г. за сметката на Ф /в несъстоятелност/ при У се установява, че на 21.07.2021 г. са осчетоводени операции „Погасяване на вземания по съдебни спорове“ и „Погасяване на главница“, като и при двете операции е вписано основание „Изпълнение по реда на ЗДФО“.

От заключението на съдебната счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че при извършената проверка в търговското дело по несъстоятелност на Ф не са установени каквито и да е взаимоотношения между това дружество и С за релевантния период, както и не са констатирани вземания на Ф към ищеца.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на неоправдано разместване на блага, довело до обогатяване на ответника за негова сметка. При установяване на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че разместването почива на валидно правно основание. Искът е субсидиарен, което е последователно изяснено в практиката на ВКС, включително в Определение № 242 от 26.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 283/2017 г., I т. о., ТК.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че лично е наредил банковия превод, но по грешка е посочил друго лице и друга сметка. Следователно не е налице липса на съгласие за извършване на процесната транзакция изобщо, а грешка при определяне на получателя, поради което същата няма характер на неразрешена по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежна операция.

Съгласно нормата на чл. 90, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС, когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор, като доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на 3 посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор. Законът предвижда единствено задължение доставчикът да положи усилия за възстановяване на сумата и да съдейства с наличната информация – арг. от чл. 90, ал. 4 – 6 ЗПУПС.

Това разрешение съответства и на чл. 88 от Директива (ЕС) 2015/2366, според който операцията се счита за точно изпълнена, ако е извършена по посочения уникален идентификатор. В същия смисъл е и релевантната практика на ВКС. В Решение № 139 от 27.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2767/2022 г., II т. о., ТК, е прието, че чл. 90, ал. 4 и ал. 6 ЗПУПС не са основание за ангажиране на отговорността на банката да възстанови сумата от своя патримониум при погрешно посочен от платеца IBAN. В Определение № 218 от 23.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 960/2024 г., II т. о., ТК, е изтъкнато, че банката не носи отговорност при превод, изпълнен в съответствие с въведения от платеца IBAN, а дължи само усилия за възстановяване. В Определение № 2274 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2023 г., I г. о., ГК, е прието още, че за банката не съществува задължение да проверява съответствието между името на получателя и уникалния идентификатор. Следователно само поради това, че е изпълнила превода по въведения от ищеца уникален идентификатор, за ответната банка не е възникнало правно задължение спрямо ищеца за връщане на процесната сума.

На следващо място, по делото се доказа обедняването на ищеца. Същият е извършил превод на сума, без наличие на облигационно правоотношение, по което Ф да има качеството на негов кредитор. Това се установява както от фактурата на Е, така и от заключението на съдебната счетоводната експертиза, според което Ф не е имало вземания към ищеца.

Не е доказано обаче първоначално обогатяване на ответната банка. С постъпването на сумата по банковата сметка имуществената полза възниква в патримониума на титуляря на сметката като негово парично вземане към банката.

Банката не е първоначален получател на плащането по материалното правоотношение.

Безспорно е установено, че впоследствие банката е получила имуществена облага, като е насочила сумата към погасяване на свои вземания. Това обаче не е станало без правно основание.

От доказателствата по делото се установява, че още с Договор за банков револвиращ кредит № 125/20.06.2012 г. е учреден залог по реда на ЗДФО върху всички настоящи и бъдещи вземания на Ф по банковите му сметки при ответника. Този залог е част от договорното финансово обезпечение.

Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗДФО договорът за финансово обезпечение служи за обезпечаване на финансово задължение чрез учредяване на залог върху финансово обезпечение, а при договор за залог обезпечителят запазва правата си върху обезпечението, но върху него възниква заложно право (чл. 2, ал. 4 ЗДФО). Паричните 4 вземания по банкови сметки попадат в обхвата на финансовото обезпечение (чл. 4, ал.

1 и ал. 2 ЗДФО). При неизпълнение обезпеченото лице има право без съдебна намеса да реализира финансовото обезпечение, включително като прихване използваните като обезпечение парични вземания срещу финансовите задължения (чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДФО), като това право се запазва и при открито производство по несъстоятелност (чл. 11, ал. 5 ЗДФО), а договорът за финансово обезпечение действа съобразно уговореното независимо от започването на прекратителни процедури (чл. 2, ал. 6 ЗДФО). Именно това е установено по делото. Банката е била кредитор с приети в несъстоятелността обезпечени вземания, включително със залог по ЗДФО, а процесната сума е осчетоводена като „Изпълнение по реда на ЗДФО“. Следователно евентуалното преминаване на стойност в патримониума на банката е настъпило въз основа на валидно и предхождащо правоотношение между банката и Ф, а не без основание.

Не е налице и необходимата връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на банката като последици от един и същ общ факт. Обедняването на ищеца е резултат от допуснатата от негова страна грешка при нареждане на платежната операция. Последващото удовлетворяване на банката произтича от самостоятелен юридически факт – реализиране на обезпечение по договор за кредит и по ЗДФО. Това са две различни последователни имуществени размествания, основани на различни правоотношения.

По тези съображения съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване неоправдано разместване на блага, довело до обогатяване на ответната банка без правно основание. Ето защо предявеният иск подлежи на отхвърляне.

С оглед неоснователността на главния иск неоснователен е и искът за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При липса на доказано изискуемо главно задължение на ответника към ищеца не възниква и задължение за заплащане на мораторна лихва.