Определение № 569 от 13.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569 гр. *, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500352 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Ф.И.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр, *, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., действащо чрез юрисконсулт И. Г. Съдебен срещу определение №960/10.07.2026 г., по ч.грд. 1521/2026 г, по описа на Районен съд — *.

С атакуваното Определение №960, РС * РС * съдът е

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на Определение № 845/23.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1521/2026 г. по описа на Районен съд — *, I състав в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че в заповедното производство упълномощеният представител на длъжника, е извършил едно единствено процесуално действие-подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК изисква единствено подаване на възражение, като не се изисква каквото и да било обосноваване на същото, освен в хипотезата на чл. 414а от ГПК/ частично или пълно изпълнение на задължението си по заповедта/, какъвто не е настоящия случай. Дори да е налице мотивиране на възражението по чл. 414 от ГПК, последното е без правно значение и правна стойност и не променя формалното изискване на закона да не се обосновава. Касае се за типично бланкова форма на възражението по чл. 414 от ГПК, която не само се връчва лично на длъжника като приложение към издадената заповед за изпълнение, но и законът изисква да бъдат попълнени единствено личните данни на длъжника, номера на делото и лицето да положи подпис.

Счита, че не се дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на чл. 7, ал. 2, от Наредбата. Защитата на длъжника заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба ,искане за спиране - и възражение - чл. 414 1

ГПК, все действия, с коио извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право.Присъденият размер за адвоктаско възнаграждение е и несправедлив поради липса на фактическа и правна сложност на казуса

С оглед гореизложеното, моли съда да отмени Определение № 960/10.07.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1521/2026 г. по описа на Районен съд — *, I състав, и измени Определение № 845/23.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. №1521/2026 г. по описа на Районен съд — *, I състав в частта за разноските, като постановите такива в справедлив размер.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адвокат С.И., ЛНА *, * адвокатска колегия, с адрес в град *, пълномощник на Д.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град * с изложени доводи за нейната неоснователност.

В същия твърди, че възнаграждението с клиента по ч.гр.дело № 1521 / 2026 г. на РС * е определен и платен въз основа на тези разпоредби от ГПК и чл.7, ал.7; вр.ал.2 от Наредба № 1 / 2004 г. на Висшия адвокатски съвет.С обезсилената Заповед за изпълнение № 1186 / 03.04.2026 г. на РС *, длъжникът по заповедта Д.В. е осъден за заплати на „Ф.И." ЕАД общо 615,29 евро. В. се обръща към адвокат с молба за защита по образуваното срещу него гражданско дело. Адвокатът се запознава с материалите по делото, извършва проверка и анализ на фактите и нормативната база. Едва тогава длъжникът с помощта на адвоката решава дали да подаде възражение срещу ЗИ или да не подаде. Защото едно неоснователно възражение ще натовари длъжника с допълнителни разноски към кредитора. В случая възражението е напълно основателно, за което свидетелства изявлението на „Ф.И." ЕАД, обективирано в становище до РС * вх.№ 9314 / 09.06.2026 година, в което кредиторът изрично заявява, че искова молба не е подавана, по повод указанията, дадени в Разпореждане N9 3172 / 02.06.2026 г. на РС *.

Смята, че заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 1521 / 2026 година на РС * е съобразно разпоредбата на чл.7, ал.7 във вр. ал.2 от Наредба № 1 / 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа По изложените по - горе съображения, моли съда да остави частната жалба срещу Определение № 960 / 10.07.2026 г. на РС - * без уважение, като потвърди изцяло обжалваното определение.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството пред първостепенния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК подадена от Ф.И. АД срещу Д.В. за събиране на суми, произтичаши от договор за предоставен финансов кредит.По това зяавление МРС е издал заповед за 2 изпълнение по реда на чл.410 от ГПК като е разпоредил длъжникът Д.В. ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. *, , * , ул. * * ет.* ап.*, общ. *, обл. *, да заплати на кредитора Ф.И. ЕАД ЕИК: *, постоянен адрес гр. *, , гр. *, бул. * **, ет.*, общ. *, обл. * (столица), сумите: 306,78 EUR (триста и шест евро и 78 цента), представляваща главница - ЗАКОННА ЛИХВА: ОТ датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, 36,78 EUR (тридесет и шест евро и 78 цента), представляваща договорна лихва- ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода от 22.07.2017 г. до 19.12.2017 г., 210,87 EUR (двеста и десет евро и 87 цента), представляваща мораторна лихва - ЛИХВА ЗА ЗАБАВА ЗАКОННА ЛИХВА за периода от 12.12.2019 г. до 23.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 EUR (петдесет евро/.

Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника. В хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и е разяснил последиците от неизпълнението. На 09.06.2026 година заявителят изрично е информирал съда, че в указания срок иск не е предявен.

С молба от 02.06.2026 година длъжникът е направил искане, след като съдът обезсили издадената заповед за изпълнение, да присъди в негова полза разноски в производството.

МРС е разгледал молбата и е приел, че същата е основателна. Длъжникът е направил разноски в производството, за да защити правата си, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. С подаване на възражението е представено пълномощно, а към молбата от 02.06.2026 година е представен и списък с разноски. В резултат на това е постановил Определение №845/10.07.2026година с което

ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение и ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК*, седалище гр.*, бул.* *-*, ет.*, бизнес сграда * ДА ЗАПЛАТИ на Д.В. с ЕГН ********** от град *, ул.* *, ет.*, ап.* сумата от 204.50 Евро, представляваща направени в производството разноски.

В резултат на това от заявителя е постъпила молба по чл.248 от ГПК за намаление на присъдените разноски поради прекомерност на същите.Молбата е подробно мотивирана.

От насрещната страна по молбата е подадено становище с изложени доводи за неоснователност.

МРС се е произнесъл по същата с Определение №960/10.07.2026година като я и остовшл без уважение.Именно това определение е предмет на настоящия съдебен контрол.

МОС намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение правилно и законосъобразно.

Като се прецени фактическата и правна сложност на делото , проведените процесуални действия и събраните писмени доказателства, както и установената трайна съдебна практика по спорните правни въпроси, МОС намира, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са адекватни 3 и справедливи.Настоящият съдебен състав изхожда и от това, че адвокатският труд е високо квалифициран, в производството, пълномощникът на ответника е защитил интересите му тъй като издадената заповед за изпълнение е обезсилена..

Размерът на възнаграждението е в минимален размер.Не са налице условия за изменение на определения размер на адвокатското възнаграждение, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно и МОС го потвърждава.

При този анализ на доказателствата, МОС намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на от Ф.И.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр, *, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., действащо чрез юрисконсулт И. Г. Съдебен срещу определение №960/10.07.2026 г., по ч.грд. 1521/2026 г, по описа на Районен съд — * като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4