Решение № 574 от 14.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Пловдив , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анета А. Трайкова при участието на секретаря Невена М. Назарева като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело № 20205330116839 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б.Б. Д.ЕГН ********** от гр. П., против „НЕТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *** с която е предявен установителен иск с правна квалификация член 124, ал. 1 ГПК вр. с член 26, ал. 1 ЗЗД и член 9 от ЗПК.

Ищецът сочи, че е сключил с ответника на ****. договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1400 лева, при фиксиран лихвен процент 40,76 %, ГПР 49,31%, със срок на погасяване 12 месеца и размер на месечна погасителна вноска от 144 лева.

Също така се твърди, че съгласно член 4, ал. 3 от договора за кредит до края на работния ден от сключването му същият следва да се обезпечи с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1728 лева.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 4, ал. 3, същият дължи неустойка в размер на 1 236 лева, която следва да се престира разсрочено, заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараства значително.

Релевират се доводи за нищожност на предвидената в договора за кредит клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на член 19, ал.

4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща 1 предпостваките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потр. договори за кредит. Претендират се разноски.

Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит и уговорената между страните клауза за неустойка в посочения й от ищеца размер, но излага, че такава неустойка не е била начислявана. С оглед на което счита искът за недопустим, алтернативно за неоснователен.

Съдът като обсъди твърденията на страните и признанията на ответниците във връзка със събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Между страните няма спор, че са сключили на ****. договор за потр. кредит, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1400 лева, при фиксиран лихвен процент 40,76 %, ГПР 49,31% със срок на погасяване 12 месеца и размер на месечна погасителна вноска от 144 лева. Не е налице спор и относно съдържащата се процесния договор за кредит клауза за неустойка, дължима в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да обезпечи заема с с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1728 лева. Доводът на ответника, че искът е недопустим, понеже такава неустойка не била начислена на кредитополучателя е неоснователен, доколкото предявеният иск е за установяване несъществуването на едно право, правото на кредитора за неустойка, която клауза е нарочно предвидена в подписания между ищеца и ответника договор за потребителски кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави.

Според чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.

В установената съдебна практика "добрите нрави" по смисъла на член 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. При явна нееквивалентност между уговорените престации за предоставена услуга и уговорената за това цена се нарушава принципът на добросъвестност.

В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищеца-физическо лице е предоставен в заем сумата от 1400 лева, като е предвидена заплащането на неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на кредита в размер на сумата от 1 236 лева.

Към датата на сключване на процесния договор с така уговорената клауза е нарушен 2 принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, тъй като при отпуснат кредит от 1400 лева, длъжникът по кредита следва да върне неустойка, в размер приблизителен на този с размера на отпуснатия му потр. кредит.

По този начин се излиза извън присъщата на неустойката обезщетителна функция, като се генерира допълнителна печалба, доколкото така предвидена неустойката не кореспондира с последиците от неизпълнението – настъпили за кредитора вреди от неизпълнено задължение за непредоставяне на обезпечение.

С оглед изложеното клаузата за неустойка следва да се прогласи за нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

С оглед изложеното искът ще се уважи като основателен и доказан.

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер общо на 50 лева за държавна такса, а на адв. Е.И. се присъди адв. възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА клаузата за неустойка, предвидена в член 6, ал. 1 от сключения между „НЕТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *****, като кредитор и Б.Б. Д. ЕГН **********, като кредитополучател, договор за потребителски кредит

№ 201901080239130059 от

08.01.2019г., за нищожна на основание накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК ***** да заплати на Б.Б. Д. с ЕГН ********** сумата от 50 лева разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК ******* да заплати на адв. Е.Г. И.адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________

3