Решение № 694 от 27.09.2022, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 694

/ 27.9.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХIІ състав в открито заседание на дванадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОМИР БАБАКОВ

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при секретаря ЯНКА

ВУКЕВА., и участието на прокурора

СТАНКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 679 по описа на съда за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

2. Постъпила е касационна жалба от С.А.Г., ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адвокат В.С., с посочен съдебен адрес,***, срещу Решение №224 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело

№ 1173 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г., в частта му с която с която е отхвърлен като неоснователен, предявения от С.А.Г., ЕГН **********, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да му заплати сумата за разликата над 2000,00лв. до цялата заявена претенция от 50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г., причинени от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик да осигури на ищеца нормална среда за обитаване.

3.

Възраженията в касационната жалба се свеждат до твърдението, че Г. е доказал твърденията си в хода на първоинстанционното производство, поради което исковата му претенция е следвало да бъде уважена изцяло. В допълнителна молба от 26.04.2022 г., Г. е добавил, че според него, като нетна следва да бъде определена площта от помещенията, която остава след приспадане на площта на санитарния възел, леглата и мебелите. Поддържа се, че от факта относно постоянното пръскане против дървеници, следва извода, че такива е имало в Затвора Пазарджик.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде уважен изцяло.

4. Постъпила е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, гр. София срещу Решение №224 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1173 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г., в частта му с която с която е

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е осъдена да заплати на С.А.Г., ЕГН **********,*** сумата от

2000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г., причинени от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик да осигури на ищеца нормална среда за обитаване.

5. Счита се, че исковата претенция заявена от Г. е неоснователна, доколкото в хода на съдебното производство не са били конкретизирани претендираните незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, не са представени доказателства нито за претърпени вреди, нито за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност.

Според Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Г. търпи своята присъда при условия, не по различни от условията на останалите лишени от свобода в затвора гр. Пазарджик, поради което не следва да се приема, че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и незачитане на човешкото достойнство, стрес и други.

Поддържа се, че проблемът с пренаселеността за Затвора Пазарджик е бил временен и е бил свързан с множество пробиви на „ВиК“ инсталацията за питейната и мръсната вода, свързани с лошото отношение на лишените от свобода към затворническата сграда, изразяващо се в умишленото запушване на мръсните канали, чупенето на чешмите, смесителните кранове и тоалетните казанчета; копаенето на тайни дупки под санитарния фаянс в пода и стените с цел укриване на забранени вещи; копаенето на дупки в стените, пода и тавана с цел прекарване на незаконен ток. Сочи се още, че увреждането допълнително е било утежнено от замръзването през зимата на просмукалата се вода в тухлите на носещите стени и външната, и вътрешна мазилка на сградата на затвора, а тези периоди на замръзване разрушили целостта и здравината на тухлите и това наложило да се изготви своевременно план за започване на основен ремонт на Затвора Пазарджик за основно възстановяване на нанесените вреди, тъй като тези увреждания били реална заплаха за сигурността на сградата, което се счита от администрацията за форсмажорно обстоятелство. В този контекст се иска да бъде съобразен, наложителния основен ремонт на сградата за периода от октомври 2017 г. до март 2020 г., като за периода, през който се е извършвал ремонта в Затвора Пазарджик, да се приложи разпоредбата на чл. 81 от Закона за задълженията и договорите.

Поддържа се, че след приключването на ремонта през месец март на 2020 г., всички лишени от свобода в Затвора Пазарджик са били настанени вече в напълно нови и основно ремонтирани килии, с нова „РVC“ дограма на всички прозорци, нова „ВиК“ инсталация на чистата и мръсна вода, нова ел. инсталация, измазани и шпакловани стени, изградени бани във всяка килия и осигурени задължително най - малко 4-квадратни метра жилищна площ за всеки лишен от свобода.

Сочи се, че Г. не е подавал писмени заявления или оплаквания за лоши условия и пренаселеност до администрацията на Затвора Пазарджик, от което се формира извода, че той е бил съгласен с тези обстоятелства и това е била неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид от началника на затвора, за да бъде преместен в друга килия с по-голяма площ и отделение с по-добри битови условия.

Иска се обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено в осъдителната част, като исковата претенция на Г. се отхвърли изцяло.

6. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано.

ІІ. За допустимостта :

7. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което са допустими.

ІІІ. За фактите :

8. Възведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които Г. е основал исковата си претенция са следните : килиите в които е обитавал в периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г. са пренаселени, с площ по малко от 3,00м² на човек; хигиената е много лоша, има дървеници, хлебарки и гризачи; в килиите не е имало обособен санитарен възел. Като последица от това, Г. твърди да е изпитал обида, възмущение, притеснения, битови неудобства, чувство на малоценност и незначителност.

9. Въз основа на представените в първоинстанционното производство Справка вх. № 10071 от 06.12.2022г. на Началник затвора Пазарджик; Медицинска справка от 02.12.2022 г. и здравен картон;

Договор от 13.111.2018 г. сключен между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и „ДДД-1“, ООД, за извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на територията на Затвора Пазарджик; Приемо предавателни протоколи за извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация в Затвора Пазарджик; Справка вх. № 500 от 18.01.2022 г. на Началник Затвора Пазарджик за правното положение на лишения от свобода С.А.Г.; Справка от 10.03.2021 г., относно условията на обитаване в Затвора Пазарджик и Становище относно увреждането на сградния фонд на затвора от лишените от свобода от 01.03.2022 г., изготвени от главен инспектор Е. С., на длъжност началник Сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи” в Затвора Пазарджик; данните заявени от разпитания свидетел П. Д. Т., първоинстанционния съдебен състав е приел за установено следното :

10. Г. изтърпява общо определено наказание лишаване от свобода за 10 години, чието фактическото начало е било сложено на 31.10.2016 г. *** е приведен на 07.04.2017 год., където първоначално е настанен във второ отделение, на 20.04.2017 год. в осмо отделение, на 19.12.2017 год. в седмо отделение, на 12.06.2018 год. в шесто отделение. В периода от 10.01.2019 год., след приключване на ремонта в южната част на затвора, до 08.04.2020 г., Г. е настанен в осмо отделение в спално помещение № 809 с още шест лишени от свобода. Помещението е било с площ 23,00 м², разполагало е с баня и тоалетна с площ от 1,85 м², шест броя метални шкафове с размери 45х40х65 см., една метална маса с размери 58х50 см., два броя столове 25х20см. и три броя прозорци. Посочено от съда е, че през 2018 год. крилото, в което се намират 2-ро, 5-то и 8-мо отделения, а през 2019 год. крилото, в което се намират 1-во, 4-то и 7-мо отделния са изцяло ремонтирани и обновени; увеличен е броят на спалните помещения като е намален техният капацитет; във всяко помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и студена вода; подовите настилки и дограмата са изцяло сменени; няма счупени прозорци и капеща вода от таваните.; на всички лишени от свобода са предоставени нови дюшеци, както и по два комплекта бельо, като подмяната и изпирането им е отговорност на самите лишени от свобода; отоплението в затвора е централно на газ. Прието за установено от съда е, че през процесния период от време спалните помещения, коридори, кухня и столовата, редовно са третирани за хлебарки, дървеници и гризачи. Констатирано е, че със Заповед № Л-52 от 05.02.2019 год. на Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия са срок от 14 денонощия“, като в периода от 18.02.2019 год. до 04.03.2019 год. е бил сам в наказателна килия № 202, с площ от 22, 52 м², разполагаща с баня с тоалетна, с 2 броя прозореца. Относно здравословното състояние на Г. и полаганите за него здравни грижи, в обжалваното решение са възпроизведени данните съдържащи се в представените по делото медицинската справка и здравен картон. Констатирано е, че при първоначалното постъпване на Г. в Затвора Пазарджик и извършения медицински преглед на 07.04.2017 год., той не е имал съществени оплаквания, съобщил е за положителни резултати за „Хепатит“ тип 2, употребявал е хероин венозно. Обсъдени подробно са показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели.

11. При обсъждане на събраните по делото доказателства, решаващия съд е счел, че с оглед правилото на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, следва да се приеме, че за претендирания период от 01.03.2017 год. до 10.01.2019 год. Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София, въпреки изричните указания, дадени в Определение № 1938 от 24.11.2021 г., не е изпълнила задължението си да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, което налага съдът да приеме за доказани фактите, че през процесния исков период, на лишения от свобода Г. не е била осигурена жилищна площ от не по-малко от 4,00 м², както и че лишения от свобода е бил поставен в неблагоприятно положение единствено на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Счетено от съда е, че данните по делото налагат да се констатира, че през исковия период от време, не се установява ищецът да е пребивавал в помещение при условията на липса на обособен санитарен възел, както и при липсата на ежедневна течаща топла и студена вода, поради което, тези поддържани от него твърдения са приети за неистинни. Прието за установено е също, че през исковия период от време, Г. е получавал необходимата и своевременна медицинска грижа и помощ. Формирания краен извод от съда е, че не е налице накърняване правата на ищеца или пък причиняване на вредите установени в чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на твърденията му за липса на обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода в обитаваното помещение, лошата хигиена в затвора, изразяваща се в наличие на дървеници, хлебарки и гризачи за периода от 01.03.2017 год. до 31.12.2019 год.

По отношение на твърденията за пренаселеност на обитаваните помещения за периода от 01.03.2017 год. до 09.01.2019 год., съдът приел, че е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация по отношение на изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като отчитайки периода от време през който вредите са търпени, тоест около една година и десет месеца, характера и интензитета на породените страдания и негативните преживявания, в контекста на правилото възведено в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение е счел, че искът следва да бъде уважен в размер на 2 000, 00 лева., като съответно в останалата част е счетено, че исковата претенция е недоказана и неоснователна.