Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 09.05.2024, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 23/2024
Вид
Решение № 270
Подписан
09.05.2024
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.2, изр.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146,ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.2 · Закон за правната помощ
  • чл.22 · Закон за правната помощ
  • чл.23 · Закон за правната помощ
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пещера, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20245240100023 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.

Постъпила е искова молба от Е. В. Д. с ЕГН-********** от гр.

Пещера, ***** чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД с ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ № 12 ,представлявано от управителяВ. И. ,в която твърди,че ищцата е страна по Договор за паричен заем №531540 от 09.09.2022 година ,сключен с ответното дружество.Съгласно клаузите на договора ищцата в настоящото производство в качеството й на заемател е получила в заем сумата от 2200 лева ,при ГПР от 48,312% и със срок на издължаване от 9 месеца.Заетата сума е следвало да се върне чрез месечни вноски -9бр. като в договора е предвидено заемателят да предостави в полза на заемодателя обезпечение, а при неизпълнение на това задължение дължал неустойка предвидена в чл.8 от договора в размер на 761.63 лева.Сочи се още ,че заемателят по договора е заплатил неустойка в размер на 718.78 лева ,но счита ,че клаузата за неустойка в договора е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП ,както и поради нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК. Сочи, че с тази клауза е накърнен 1 принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД,тъй като е налице значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение,до злепоставяне на интересите на заемателя.Счита още ,че клаузата за неустойка е неправомерна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП,тъй като сумата ,която се претендира чрез нея е в размер на почти равен на получената сума по отпуснатия кредит ,като по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост. С начислената неустойка фактически в полза на кредитора по договора е уговорено още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.Твърди се още ,че посочената клауза не е уговорена индивидуално по смисъла на чл.146,ал.2 от ЗЗП ,поради което същата е нищожна.Процесният договор заобикалял разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК тъй като събирането на такъв разход е част от дейността по управление на кредита и следва да се включи в годишния процент на разходите .

Моли да се постанови решение ,с което да се обяви за нищожна клаузата на чл.8 от договор за паричен заем № 531540 от 09.09.2022 година предвиждаща заплащане на неустойка на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.146,ал.1 от ЗЗП и поради нарушение на чл.19,ал. от ЗПК и да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 718.78 лева недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по договор за паричен заем № 531540 от 09.09.2022 година ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане .

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който изразява становище,че предявеният иск е неоснователен като сочи,че на дата 09.09.2022 година на заемателя Е. Д. е бил предоставен екземпляр от Стандартен европейски формуляр,чрез който на последната била предоставена преддоговорна информация ,съгласно законовите изисквания.Твърди се още ,че на 09.09.2022година е бил сключен договор за паричен заем №531540 между страните в настоящото производство като е било договорено заемане на сума от 900 лева за срок на издължаване от 9 месеца, при месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР в размер на 2

48,312%.Съгласно клаузите на договора заемателят е имал възможност да избере начините на обезпечаване на заема ,а в чл.8 от договора била посочена сумата ,която потребителят би заплатил при непредставяне обезпечение в тридневен срок.Неразделна част от договора били ОУ и погасителен план.Заетата сума била предоставена на заемателя чрез приходен касов ордер.Сочи се още ,че от страна на потребителя били направени 7 плащания в размер на 1762.69 лева ,с което целият кредит бил предсрочно погасен,а поради предсрочното плащане на цялото задължение е направена отстъпка от сумата за неустойка предвидена в чл.8 от договора като заемодателят приел ,че с плащане на сумата от 718.78 лева е изплатено задължението.Считат ,че при сключване на договора страните са действали в рамките на свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД и по тяхна вола била формулирана клаузата по чл.8 по начин,който да гарантира изпълнението на задължението на заемателя,както и че посочената клауза била индивидуално уговорена.Моли да се отхвърли предявения иск като се присъдят направените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем № 531540 от 09.09.2022 година ,ведно с погасителен план ;общи условия от 27.04.2022 година към договор за заем

№

531540 от

09.09.2022година;разходен ордер;стандартен европейски формуляр се установява ,че на дата 09.09.2022 година “КРЕДИ ЙЕС“ ООД в качеството му на кредитор и Е. В. Д. от гр.Пещера в качеството й на кредитополучател са сключили писмен договор за паричен заем ,по силата на който кредиторът се задължавал да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 900 лева ,за срок от 9 месеца.Страните са уговорили месечен лихвен процент от 3.330 % като задължението по договора е следвало да се погаси чрез равни месечни вноски -9бр. ,всяка в размер от 117.38лева или общо сумата от 1056.42 лева като датата на първото плащане е фиксирана-09.10.2022 година ,както и последната дата за плащане -09.06.2023година. Посочен е още годишен процент на разходите от 48.312% 3

,а в чл.6 е предвидено ,че договорът следва да бъде обезпечен с гарантотговарящ на условията разписани в чл.10,ал.2,т.1 от ОУ и с още едно от посочените обезпечения ,а имено : ипотека върху недвижим имот;особен залог на движими вещи;банкова гаранция ;ценна книга издадена в полза на заемодателя.В чл.8 от договора е предвидено ,че ако кредитополучателят не представи в тридневен срок от сключване на договора едно от посочените обезпечения или представеното не отговаря на условията посочени в чл.10,ал.2,т.1 и 4 от ОУ същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 761.63 лева ,която се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.Видно от погасителния план в конкретния случай към месечната вноска е прибавена и вноска по неустойката и вече месечната погасителна вноска от 117.38 лева е опредЕ. на 202лева.Общата сума дължима от заемателя е в размер на 1818 лева.

Видно от останалите доказателства на 09.09.2022 година кредитодателят реално е предоставил на кредитополучателя сумата от 900лева ,за което страните са разписали документ-разходен касов ордер ,а от същата дата заемателят е разписал и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация ,в който е отразено размер на кредита от 900 лева ;срок на издължаване от 9 месеца (чрез месечни вноски) като е фиксирана и дължимата лихва от 156.42лева;общо задължение в размер на 1056.42 лева и сумата от 761.63лева-неустойка при непредставяне на обезпечение.

В отговора на исковата молба ответникът сочи,че по договора са постъпили плащания от страна на заемателя в размер на 1762.69 лева ,в това число сумата от 718,78 лева-неустойка.

По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез 4 извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК , с оглед на което същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП, както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и специалната разпоредб на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 5 търговски клаузи и условия.В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР в процесния договор не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 8 от договора под формата на неустойка. Действително съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл.8 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Неустойката в случая е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение.