Определение № 301 от 05.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500186 по описа за 2026 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС №21/05.01.2026г., постановено по гр. дело №4301/2025г.по описа на ПРС е оставено без уважение като неоснователно искането на „Кредирект“ЕООД по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №1806/25.11.2025г. в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „КРЕДИРЕКТ“ЕООД,гр.София,ЕИК *** чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“,чрез адвокат Х. М. от САК, с която същото се обжалва като неправилно.Твърди се ,че делото е заведено при условията на злоупотреба с право,като дружеството жалбоподател моли съда да откаже присъждане на разноски за повече от едно производство,предвид установената злоупотреба с право,изразяваща се в образуването на 20 производства,вместо на едно.Посочено е,че по описа на РС Плевен са образувани множество граждански дела между същите страни,като подробно са описани номерата на делата.Жалбоподателят се позовава на съдебни актове на СГС,на ОС Смолян , както и на множество решения на районни съдилища, цитирана е и съдебна практика на ВКС.Освен образуването на множество граждански дела от ищеца срещу ответното дружество,ищецът М. В. И. е действал недобросъвестно,като е декларирал неверни данни за имущественото си състояние,като по голяма част от делата е представял договори за правна помощ,в които е посочено,че лицето е материално затруднено.На дружеството служебно е известно,че при служебно изискана справка от НАП по друго гр.дело –гр.д.№4371/2025г.по описа на ПРС е установено,че ищецът е получил доход за 2024г. от различни трудови правоотношения,съответно от Инбет онлайн в размер на 1 180 864,78лв.;от Сезам онлайн -25 108,30лв.;от СТЕЛ БЕТ -10 200лв.;от Уинбет онлайн-110 543,02лв.,като са получени суми ,които значително 1 надхвърлят един милион лева.Представянето на договорите за правна помощ по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв.е с цел да се обогати неоснователно за сметка на имущественото увреждане на ответното дружество,което поведение на ищеца е доказателство за недобросъвестното му поведение ,както и за повтарящата се злоупотреба с право, която М. В. И. осъществява във всяко едно от водените срещу „Кредирект“ЕООД дела. Изложени са доводи,че присъденото адв.възнаграждение не е съобразено в промените в националното законодателство ,съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г.по дело С438/22г.Твърди се,че справедливият размер на адв.възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба №1/2004г.за възнаграждения за адвокатска работа.

В заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение на ПлРС ,с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 ГПК и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност,същите да бъдат значително намалени.

Ответникът по частната жалба М. В. И. -ищец пред ПРС, чрез своя пълномощник адвокат М. М. от АК Пловдив е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК.Оспорва се твърдението в частната жалба за злоупотреба с права.Изложени са доводи,че въпреки множеството решения на СЕС,предписанията и заповедите на КЗП от 2024/2025г.,насочени към фирмите за бързи кредити ,за да не се включват в тях скрити клаузи,с които се трупат колосални печалби на гърба на потребителя, фирмите за бързи кредити продължават и към днешна дата да уговарят в своите договори за кредит скрити печалби под формата на неустойка, такси, гаранти и др., което продиктува воденето на дела от страна на потребителите като естествена тяхна защита.Това право не следва да се възприема като злоупотреба с права ,тъй като е продиктувано от сключването на договори за кредит,в които са уговорени незаконосъобразни клаузи.Твърди се,че всеки отговор- становище на ответника,в 90% от случаите е насочен към убеждаване на съда да не се присъжда адв.възнаграждение ,то да се намали или изобщо да не се присъжда такова ,а не към законосъобразността на договора за кредит и неговите клаузи.

Въпреки предписанията на КЗП,фирмите за бързи кредити продължават да злоупотребяват с правата на потребителите и нарушават както националното, така и европейското законодателство.Заведените срещу тях множество дела не ги спират,а самите фирми се стремят да се освободят от разноски по делата, чрез използване на института на злоупотребата с право , както и чрез Решение на СЕС по дело С438/22г.,за да компенсират загубите от водените срещу тях дела от потребителите.Практиката да се завеждат искови производства срещу кредитори за недействителност на договори за паричен заем или техни клаузи, следва от това,че самите кредитори сключват договори за заем,в които са уредени еднотипни клаузи за неустойки,допълнителни възнаграждения,такси и др.В отговора е посочено, че кредиторът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение ,тъй като е могъл 2 да откаже сключването на договора или добавянето на клаузи,които са вероятно неравноправни и недействителни.В подкрепа на тези съображения в отговора е посочена съдебна практика на различни Окръжни съдилища,вкл.и на ПОС, като съдебните актове са приложени към отговора.Ответникът по частната жалба се позовава на постановените от различни Окръжни съдилища актове,в които е прието,че дейността на съдиите и адвокатите е обществено значима ,а постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024г.по дело С-438/22 не означава,че на адвокатите следва да се присъждат унизителни възнаграждения,тъй като адвокатите са квалифицирани юристи и изпълняват обществено значима дейност,не по-маловажна от тази на съдията.Взето е становище,че справедливото адв. възнаграждение за извършената от адвокат М. дейност в защита интересите на доверителя му е в размер на 480 лв.с ДДС.В заключение моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение на ПРС №1806/25.11.2025г.,постановено по гр.д.

№4301/2025г.е признато за установено в отношенията между страните М. В.

И.,ЕГН ********** и "Кредирект" ЕООД, ЕИК: ***,че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 1114508 от 23.07.2024г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Със същото решение на ПРС на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, "Кредирект" ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 е осъдено да заплати в полза на М. В. И.,ЕГН ********** сумата от 12,78лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 1114508 от 23.07.2024г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2025г. до окончателното й изплащане.

С решението на ПРС "Кредирект" ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 е осъдено да заплати на М. В. И. ,ЕГН ********** сумата от 580лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението на ПРС в частта,в която са уважени предявените искове, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

От ответника „Кредирект“ЕООД гр.София е депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските За да постанови обжалваното определение,с което молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение,ПРС е приел, че в мотивите на решението е 3 изложил съображенията си за присъждане на разноски в полза на ищеца за платеното от него адв.възнаграждение,което е в минимален размер.Съдът е счел,че обстоятелството,че между страните са сключвани множество договори,които се атакуват като недействителни и са образувани множество дела

,не обезценява работата по предоставената правна помощ,възнаграждението за която е уговорено и платено от ищеца.Приел е ,че по делото са предявени две искови претенции,но адв.възнагрждение е уговорено и платено в размер на 480лв.при съобразяване общия материален интерес и е за всички съдебни инстанции . Съдът е счел,че дължимата ДТ по делото е определена в съответствие със законовите изисквания ,платена е от ищеца и с оглед изхода на спора,тези разноски също следва да се понесат от ответника.

Въззивната инстанция изцяло споделя като правилни тези правни изводи на ПРС.

В конкретната хипотеза първоначално ищецът е бил освободен от внасяне на ДТ на осн.чл.83,ал.2 ГПК и при завеждане на делото е представено пълномощно в полза на адвокат М. М. от АК Пловдив,съгласно което пълномощникът осъществява безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА на материално затруднено лице.В хода на процеса,ПРС е изискал допълнителна информация от НАП и с оглед установените значителни по размер нетрудови доходи на ищеца-получени печалби ,на осн.чл.253 ГПК е отменил определението си по реда на чл.83,ал.2 ГПК,като молбата на ищеца М. В. И. за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски е оставена без уважение. На ищеца е указано да внесе ДТ по сметка ПРС в размер на 100лв.по двата предявени иска и тази ДТ е внесена.Представен е нов договор за правна защита от 27.10.2025г.,съгласно който на пълномощника на ищеца адвокат М. М. е изплатено адв.възнаграждение в размер на 480лв.с ДДС.

Неоснователни са изложените в частната жалба оплаквания за злоупотреба с право.Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, доколкото се касае за отделни и самостоятелни правоотношения,за различни договори за потребителски кредити,сключени между страните.Обстоятелството,че ищецът е упражнил процесуалните си права предявявайки отделни искове за недействителност на няколко договора за потребителски кредит самостоятелно, по което са образувани множество дела пред РС Плевен,че същите не са предявени за разглеждане в едно производство, не обуславя извода за недобросъвестност с цел генериране на разноски. Разпоредбата на чл.210 ,ал.1 ГПК дава възможност на ищеца с една искова молба да предяви няколко иска срещу същия ответник,ако са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане в едно производство,но не следва да се тълкува,че това е императивно задължение на ищеца.В ГПК не е предвидено подобно задължение ищецът да предяви всичките си претенции срещу даден ответник 4 в едно съдебно производство.Няма основание при решаване на въпроса за дължимите деловодни разноски по едно конкретно гражданско дело,съдът да изследва и да взема предвид присъдените в полза на ищеца деловодни разноски по други граждански дела със същия ответник.След като е безспорно,че заведените пред ПРС множество граждански дела между едни и същи страни не са съединени по реда на чл.213 ГПК ,няма основание съдът да преценява присъдените разноски по другите дела.В конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.81 от ГПК,която предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл,съдът дължи произнасяне по направените деловодни разноски, единствено с оглед изхода на спора по настоящото дело.

Окръжният съд изцяло споделя изложените в мотивите на постановеното решение на Районен съд Плевен съображения,че на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 580лв.,от които заплатена ДТ в размер на 100лв.и адв.възнаграждение в размер на 480лв.с ДДС.

В случая са предявени два обективно съединени иска –за недействителност на договор за потребителски кредит по чл.22 ЗПК и иск по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми. С влязлото в сила решение двата иска са уважени изцяло и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в горепосочения размер.Така предявените искове са в защита на един интерес,основават се на едни и същи доказателства,по тях са изложени идентични доводи и твърдения и произтичат от едно и също правоотношение-сключеният между страните договор за потребителски кредит, като фактите,от които произтичат претендираните от ищеца права са едни и същи. Обективно съединените искове са предявени в защита на един интерес и в полза на пълномощника на ищеца се дължи заплащане на едно възнаграждение.В конкретната хипотеза на адвокат М. е изплатено едно възнаграждение в минимален размер от 400лв., респ.в размер на 480лв.с ДДС ,което с оглед на спора е дължимо от ответника.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e9eb4a7-c7c0-4250-86a7-d6e015e67c9c