Решение № 1286 от 02.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. София, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507870 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 251509 от 27.10.2017 г., постановено по гр. д. № 13434/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ,че Р.

Т. Б. и Б. ИЛ. Б. дължат на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.415, ал.1 ГПК, поравно (по 1/2) сумите от 2 087, 82 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.30.04.2016 г., сумата от 26, 62 лв.. представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот ап. № 5, находящ се в гр.София, ж. к. „****, по партида с аб. № 143190, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.11.2016 г. до изплащане на вземането. Отхвърлени са предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 087, 82 лв. до пълния предявен размер от 2 087, 84 лв., както и претенциите за мораторна лихва в размер на 138, 94 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия и на 3, 37 лв. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете за периода от 15.10.2015г. до 06.10.2016г.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, поравно (по 1/2) сумата от 463, 65 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 331, 80 лв. – разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

С определение № 431732 от 18.06.2018 г., постановено по горепосоченото дело, съдът е изменил решението си в частта за разноските 1 като е присъдил на „Т.С.“ ЕАД сумата от 89, 14 лева за разноски за заповедното производство, дължима поравно от двамата ответници.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Р. Т. Б. и Б.

ИЛ. Б.. Излагат съображения, че не дължат присъдените суми, тъй като доставката на енергия не е поискана от тях по смисъла на чл.62 от ЗЗП.

Поддържат, че претендираните суми се дължат на ищеца от титуляра на партидата, а не собственика на имота. Решаващият съд не е взел предвид, че по делото е установено, че ползването на имота е предоставено на трето лице.

Счита, че не е доказано точното количество топлинна енергия, което е доставено в процесния имот, тъй като не е установено дали измервателните уреди са били изправни. Не дължат на ищеца суми за дялово разпределение, тъй като същите не били включени в предмета на делото. Молят съдът да отмени решението на СРС и да отхвърли предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва горепосоченото решение в частта, с която са отхвърлени претенциите му за признаване за установено, че ответниците му дължат лихва за забава върху главниците за потребена топлинна енергия и за дялово разпределение.

Твърди, че в общите му условия е предвиден срок за плащане на задълженията, след изтичането на който потребителя изпада в забава. Моли съда да отмени решението в тази част и да му присъди разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците.

В становище от 14.03.2022 г Р. Т. Б. и Б. ИЛ. Б. поддържат въззивната си жалба и наведените в нея доводи.

С молба от 17.03.2022 г. „Т.С.“ ЕАД поддържа въззивната жалба.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 087, 82 лв. до пълния предявен размер от по 2 087, 84 лв. е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 143190, като му дължат поравно следните суми: 2 087, 84 лв. - главница за 2 незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.30.04.2016 г.; 138, 94 лв. - законната лихва за забава върху главницата за периода 15.10.2015 г. – 06.10.2016 г.; 26, 62 лева – главница за такса за услугата дялово разпределение и 3, 37 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението. Във връзка с подадено на 02.11.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 62346/2016 г. на СРС, 141 състав, била постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която длъжниците са подали възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците. Твърдят, че не живеят в процесня апартамент от 2005 г. и са предоставили ползването на същия безвъзмездно на И. Б. Б. по силата на договор за прослужване на имот от 19.10.200 5 г. С оглед на това и доколкото не са подавали молба за откриване на партиди на тяхно име, считат, че не дължат търсените от тях суми. По делото не са представени доказателства за качеството на предоставената услуга. Оспорват клаузите за рекламация от Общите условия на ищеца като неравноправни и поради това нищожни. Считат, че не са обвързани от общите условия на „Т.С.“ ЕАД.

Твърдят, че дяловото разпределение в процесната сграда е извършено в нарушение на нормативните изисквания, като не е основано на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Оспорват годността на уредите за търговско измерване на топлинната енергия да отчитат точно, както и ищецът да е приспаднал за своя сметка технологичните разходи в абонатната станция.

Оспорват да са надлежно уведомени за дължимостта на сумите за главница, поради което излагат довод, че не дължат лихва за забава в плащането. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

На 02.11.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. Т. Б. и Б. ИЛ. Б. за сумата от 2 114, 46 лв. – главница, както и 142,31 лв. – мораторна лихва за периода 15.10.2015 г. – 06.10.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът през периода м.05.2014 г. – м.30.04.2016 г. е ползвал топлинна енергия отразена, доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с абонатен № 143190. Същите не са заплатили дължимите от тях суми за топлинна енергия, както следва: 2 087, 84 лв. - главница и 138, 94 лв. лихва, а за дялово разпределение: 26, 62 лв. - главница и 3, 37 лв. - лихва.

Претендира сторените в производството разноски в размер на 45, 14 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.

С разпореждане от 10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 62346/2016 г. на СРС, 141 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците Р. Т. Б. и Б. ИЛ. Б. в полза на „Т.С.“ ЕАД за сумата от 2 087, 84 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия; сумата от 26, 62 лв. - главница за услугата дялово разпределение, ведно със законната 3 лихва за периода от 02.11.2016 г. до изплащането на вземането; сумата от 138, 94 лв. – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия и сумата от 3, 37 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение и двете за периода 15.10.2015 г. – 06.10.2016 г., сумата от 354, 13 лв. разноски, от които: 45, 14 лв. - държавна такса и 308, 99 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу постановената заповед, като са оспорили дължимостта на сумите, за които е постановена заповедта.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение от 12.06.2017 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответниците са собственици при равни квоти на ап.5, находящ се в гр.

София, ж. к. „****.

Видно от представения протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „**** етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, сред тях е посочен и ответникът Б. ИЛ. Б..

На 20.09.2002 г. е сключен договор (между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. ****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Видно от представения договор за послужване на имот ответниците са предоставили ползването на апартамента на И. Б. Б., считано от 19.10.2005 г.

По делото са представени индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител за исковия период. Като клиент за аб. № 143190 е посочен Б. ИЛ. Б..

4

От заключението на вещото лице инж. Х.Б. по изслушаната в хода на настоящото производство съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че за периода 05.2014 г. 04.2015 г. абонатът не е ползвал топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ), а само за отопление. В процесния имот е имало пет радиатора с монтирани разпределители на топлинна енергия с дистанционно отчитане, а в банята е имало щранг-лира, за която служебно е начислявана максимална мощност. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. „Т.С.“ ЕООД е извършвало дяловото разпределение в имота в съответствие с действащата нормативна уредба. Съгласно заключението, за извършване на тази услуга се дължи такса в размер на 26, 62 лв. За исковия период прогнозно начислената топлинна енергия по фактури възлиза на 2 645, 95 лева. Реално потребената енергия за същия период възлиза на 2 087, 82 лв. В последната сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Вещото лице приема, че ищецът е спазвал нормативната уредба при начисляването на дължимите суми за топлинна енергия. Технологичните разходи за абонатната станция са отчислявани и са за сметка на „Т.С.“ ЕАД, съгласно приложимите правила. Вещото лице е установило, че топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминавал през периодични проверки за изправност, на които е констатирано съответствие с одобрения тип.