Решение № 1073 от 28.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ II- 149 28.07.2020 година град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ

РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

При секретаря ……………Ст.Вълкова………………………………… като разгледа докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 1075 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №736 от 25.02.2020г., постановено по гражданско дело № 10153/2019г. по описа на

Бургаския районен съд е уважен предявеният от А.Ж.Г. , ЕГН ********** , с адрес *** против ответника Областна дирекция на МВР – Бургас, Булстат

********* с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 иск за присъждане на сумата 3353,65лв, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.12.2016г до 02.12.2019г ,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума ,считано от предявяване на иска -2.12.2019г до окончателното изплащане ,като е осъдена дирекцията да заплати на ищеца разноски в размер на 420лв .

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, Булстат *********, представлявана от директора старши комисар Радослав Сотиров , с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощника юрисконсулт Ана Димчева . Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.259,ал.1 ГПК – решението е връчено на въззивника на 27.02.2020г, а жалбата е входирана на 28.02.2020г; от лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.Счита ,че неправилно съдът е приел ,че по отношение на положения от ищеца нощен труд се прилагат разпоредбите на КТ и НСОРЗ, съгласно които положеният нощен труд се преизчислява с коефициент 1,143, за да се приравни на дневен.По отношение на държавните служители в системата на МВР –полицейски органи следва да се прилагат разпоредбите на действала в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г за реда за организацията и разпределението на работното време ,режима на дежурство ,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Тази Наредба действа паралелно с КТ и НСОРЗ и урежда по специален ред за системата на МВР заплащането на нощния труд.В нея липсва текст, който урежда преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент,за разлика от действалата до 2015г аналогична наредба.В цитираната Наредба от 2016г е посочено ,че държавните служители в МВР могат да полагат труд от 22,00 часа до

6,00часа ,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.Това означава ,че съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е 1,за разлика от уредбата в КТ.Според въззивника целта на преизчисляването на нощния труд в дневен по реда на НСОРЗ е, работникът ,който работи 7 часа през нощта да получи трудово възнаграждение за 8 часа ,т.е. заплащането на нощния труд да бъде увеличено.Извънреден труд ще е налице само, ако работникът или служителят работи действително извън установеното работно време.При направено преизчисление на нощния труд в дневен не се стига до работа извън работното време и до превишение на месечната норма часове.Освен това, за работа през нощта се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв за всеки отработен час.Счита ,че за всяка категория работници и служители в МВР се прилага съответната нормативна уредба ,като за полицейските органи се прилага само ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Оспорен е изводът на съда ,че в нормативната уредба ,регулираща организацията и разпределението на работното време ,за неговото отчитане ,за компенсирането на работата извън работно време,режима на дежурство ,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР има празнота и следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ и по-конкретно чл.9,ал.2 от нея.Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго ,с което да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца.Моли и за разноските по делото.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца А.Г. ,в който тя е оспорена като неоснователна,като са споделени като правилни мотивите на районния съд.Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските пред въззивната инстанция.

Съдът като съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от А.Ж.Г. ,ЕГН **********,*** против ОД на МВР-Бургас иск за присъждане на сумата 684 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 114 часа, за периода от 01.12.2016г до 02.12.2019 година, получени при преизчисляване на положения 800 часа нощен труд с коефициент 1,143,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 02.12.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12 -часови смени на длъжност полицай в РУ на МВР –гр.Малко Търново. Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 114 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 3353,65лв за 470,47 часа извънреден труд.

Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи.В тези подзаконови нормативни актове, действащи паралелно с НСОРЗ се урежда по специален начин заплащането на нощния труд.В тези наредби липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент,като такова е имало само в Наредба №8121з-407/19.08.2014г.Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22,00часа и 6,00часа,като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период.Това означава,че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ ,съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд .Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 0,25лв на час.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца ,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :

Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,като през процесния период е заемал длъжността“командир на отделение“,Група „Охранителна полиция“ в РУ Малко Търново . Безспорно е също така,че за периода от 01.07.2016г до 31.07.2019 година той е полагал труд на 12-часови смени по график,включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 3290 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на положения нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза на 3760,47 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 470,47 часа, той не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 3353,65лв.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден нощен труд,тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно време.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.

Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време,освен в случаите на чл.50