Решение № 142 от 22.05.2023, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

Номер 142 22.05.2023 г. град Р.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Р., четвърти състав, на девети май две хиляди двадесета и трета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ:

Диана Калоянова при секретаря Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело № 60 по описа за 2023 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Д.Й.П.,

ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване гр. Р., ул. „А.“ № **, ет.

4, офис * против Решение № 1040-17-2/09.01.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Р., с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-39-3/01.12.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Р., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 11, § 3, буква А и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент 883/2004), на П. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В жалбата се сочи, че оспорваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, нарушение на административнопроизводствените правила, поради което административният орган е достигнал до неправилни изводи. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество, като се отпусне исканото обезщетение на П.. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. Б., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; ангажира писмени и гласни доказателства и претендира разноски.

Представя писмени бележки

Ответната страна – директорът на ТП на НОИ Р. се представлява в процеса от старши юрисконсулт Ив.К., която изразява становище за неоснователно оспорване и иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Представя приложените към административната преписка писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя и ангажира писмени бележки.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице - адресат на административен акт, за който изрично е предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол; с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 117, ал. 4 от КСО срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

Със заявление с вх.

№ 171-00-39/05.01.2022 г. Д.Й.П. е сезирал директора на ТП на НОИ Р. с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица по смисъла на КСО, като се установява, че последната му трудова заетост е реализирана в Г. в периода 02.05.2018 г. – 31.12.2021 г.

Представена е Справка с вх. №

171-00-673-2/22.03.2022 г. за приети, върнати и липсващи документи на П., като са приети Заявление, Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата и документ, доказващ трудова дейност в Г.. Като липсващи документи са посочени: 1.

Заявление за издаване на ПД U1 (удостоверение за осигурителни периоди в Г.); 2. Други документи, доказващи трудова дейност и доходи в Г.

(трудов договор, фишове за работни заплати); 3. Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент 883/2004.

С писмо с изх. №

У-171-00-39-1/07.01.2022 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Р. е уведомил П., че е необходимо да представи в 15-дневен срок от получаването на писмото посочени в него документи, т.е. тези които са определени като непредставени в Справка с вх. № 171-00-673-2/22.03.2022 г.

Видно от Справка с вх. №

171-00-39-1/14.01.2022 г., П. е представил декларация относно определяне на пребиваване; искане за издаване на ПД U1 за Г.; документи от Г. (10 бр.).

В Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент 883/2004 П. е посочил, че последният му период на заетост в чужбина е от 02.05.2018 г. до 31.12.2021 г., като е бил наето лице от работодател в Г.. В т. 3.1. от тази декларация е отбелязано от жалбоподателя, че през периода на последната му заетост в чужбина „нямам съпруга/съпруг/партньор“; както и че не притежава собствено жилище (т. 3.4.). Не е направено отбелязване по т .3.2. във връзка с деца. Посочил е, че в този период преобладаваща част от роднините му са в страната (т. 3.3.); както и социалните му контакти (т. 3.5.) и „възнамерявам да се установи/установен съм трайно в Република България“

(т. 4.).

Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Р. е постановил Разпореждане № 171-00-39-1/17.01.2022 г., с което спрямо П. е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица поради факта, че се изчаква получаване на структурирани електронни документи (СЕД) H006,

U017 и

U004 от компетентната институция на Г.. Разпореждането е връчено лично на П. на 21.01.2022 г. и не е обжалвано.

Със Заявление вх. №

1019-17-449/16.02.2022 г. Д.П. е представил пред административния орган оригинал на преносим документ U1. Със заявлението той е декларирал съгласие относно: 1. датите и периодите посочени в точки от 2 до 2.2.3 от документа; 2. причината за прекратяване на заетостта, посочена в точка 3 от документа и 3. периода и/или дохода, посочен в т. 2.3 от документа. Така подаденото заявление е прието със Справка с вх. № 171-00-39-3/17.02.2022 г. С писмо с изх. № 1019-17-449/ 17.02.2022 г. началник отдел КПК уведомява П., че относно отпускането на поисканото от него обезщетение за безработица се изчаква получаване на СЕД Н006 от компетентната институция на Г. за уточняване на пребиваването по смисъла на европейските регламенти на социалната сигурност.

Със Справка с вх. №

171-00-39-4/18.10.2022 г. административният орган е приел един документ от Г. (л.

21 от преписката), издаден на 07.10.2022 г.

Със Справка с вх. № 171-00-39-5/17.11.2022 г. административният орган е приел подаденото от П. заявление за нова банкова сметка ***, издаден от съответната банка.

Със Справка с вх. №

171-00-39-6/28.11.2022 г. административният орган е приел получен по електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз СЕД Н006 от компетентна институция на Г..

С Разпореждане № 171-00-39-2/28.11.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е възобновено административното производство по Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 171-00-39/05.01.2022 г., подадено от П..

Производството е възобновено поради получен по електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС СЕД Н006 от компетентната институция на Г..

С Разпореждане № 171-00-39-3/01.12.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание при ТП на НОИ Р. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на П. на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 11, § 3, буква А и чл. 65, § 2 от Регламент 883/2004. Като мотив за отказа е посочено, че „…пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност е в държавата по последната заетост – Г.. Това обстоятелство е потвърдено от получения структуриран електронен документ Н006 (Отговор на искането за информация за пребиваване – чл. 11 и чл. 20 от Регламент 987/2009), издаден от компетентната институция на Г.. В него се съобщава, че г-н П. е пребивавал в Г. за периодите на осигурена заетост.“. На П. е указана възможността да обжалва разпореждането по административен ред, което той е сторил с жалба с вх. № 1012-17-394/09.12.2021 г. В тази жалба са изложени теоретични разсъждения относно недействителността на административните актове като правна категория и правните последици от същата; както и относно принципите на които се основава „социалната държава“.

Цитирана е практика на различни административни съдилища, като е посочено, че „ …с оглед европейското право съществува огромна разлика между това едно лице да работи определен период от време на територията на друга държава-членка и правното понятие „място на пребиваване““. Като фактически обстоятелства в жалбата се сочи, че П. е български гражданин и живее в страната; грижи се за родителите си, които също живеят в страната, огромна част от средствата му влизат в бюджета на страната, разполага с договори за покупко-продажба на два имота – къща и апартамент на територията на страната, поради което мястото му на пребиваване е България. Иска се отмяна на разпореждането.

По делото е налична Справка за актуалното състояние на всички трудови договори на Д.Й.П. към 14.12.2022 г., като от същата се установява, че последната заетост на лицето в страната е при работодател „Полигард“ ЕООД, ЕИК *********, за периода 12.08.2015 г. – **.04.2018 г.

Във връзка с така подадената жалба, административният орган е събрал следната допълнителна информация:

1. С писмо с изх. №

9101-17-1431/15.12.2022 г. е направено запитване до ТД на НАП Варна за предоставяне на справка за платени от П. в страната данъци върху доходите си от заетост в Г. след 01.05.2018 г. В отговор с вх. № 9101-17-1431/1/ 21.12.2022 г.

(по деловодния регистър на ТП на НОИ Р.), подписан от директора на офис Р., ТД на НАП Варна е посочено, че към 20.12.2022 г. П. няма декларирани доходи по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ за период от 2018 г. до 2021 г.

2. С писмо изх. №

9101-17-1435/15.12.2022 г. е направено запитване до ОД МВР Р. за предоставяне на справка за датите на влизане и излизане на П. през границите на страната и членовете на семейството му за времето след 01.05.2018 г. В отговор с вх. № 9101-17-1435/1/23.12.2022 г. (по деловодния регистър на ТП на НОИ Р.), подписан от ВПД директор на ОД МВР Р., са посочени членовете на семейството на П. – той, неговата сестра и родителите им. В табличен вид са представени данни за пресичането на териториалната граница на страната за П. и неговата сестра, като не са налични такива за родителите му.

Във връзка с подадената жалба, директорът на ТП на НОИ Р. се е произнесъл с Решение № 1040-17-2/09.01.2023 г., с което при подробно изложени мотиви, жалбата на П. е отхвърлена и е потвърдено обжалваното Разпореждане № 171-00-39-3/01.12.2022 г., с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица. Мотивите му се базират на тълкуване на разпоредбата на чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент 883/2004 и чл. 11, § 1 и § 2 от Регламент 987/2009 относно понятието пребиваване във връзка с данните от получения от немската институция СЕД Н006 и данните за липса на плащани данъци в Република България, както и за периодите на завръщане на жалбоподателя в България.

Административният орган приема, че в конкретния случай държавата по последна заетост и държавата по пребиваване на жалбоподателя съвпадат и това е Г., както и че завръщането на П. в България не представлява завръщане в държавата по пребиваване, а промяна на пребиваването след приключване на заетостта в Г., поради което компетентна по отношение на паричното обезщетение за безработица се явява именно тази последна държава. Решението е връчено лично на П. на 12.01.2023 г., видно от известие за доставяне

ИД PS 7000 01MUX7 9.

Недоволен от така постановеното решение на директора на ТП на НОИ Р., П. обжалва същото с доводи за незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона.

Съдържанието на жалбата частично преповтаря съдържанието на жалбата до административният орган. Твърди се, че в решението не са обсъдени аргументите на П., не са съобразени и неправилно са анализирани съдържащите се в преписката писмени документи, като декларацията от Д.П. за определяне на пребиваването му, като по този начин са нарушени чл. 35 и чл. 36 от АПК. Неправилно е интерпретирана събраната информация от МВР и от НАП, още повече, че такава е събирана само за периода на трудова заетост в Г. от 02.05.2018 г. до 31.12.2021 г. Неправилен е извода на административният орган, че компетентната институция, която следва да извърши преценката на правото му и съответно да отпусне обезщетение за безработица на Д.П. е институцията на държавата членка по последната му заетост — Г.. Развити са подробни съображения за задълженията на държавата да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, съдържащи се в Регламент 883/2004 и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на