Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 304 от 14.10.2026, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Частно наказателно дело 136/2026
Вид
Протокол № 304
Подписан
14.10.2026
В сила
21.10.2026
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 304 гр. К., 14.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска и прокурора А. П. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Г. Тодоров Частно наказателно дело № 20261430200136 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Районна прокуратура Плевен - редовно призована, се представлява от прокурор А. Т., съгласно Разпореждане на адм.ръководител на РП Плевен.

Лице по принудително действие А. А. М. – редовно призована, се явява.

Свидетел З. Р. И. – редовно призована, се явява.

Свидетел А. М. И. - редовно призован, се явява.

Вещото лице д-р И. Н. – редовно призован, се явява.

Служебният защитник на лицето по принудително действие - адв.Д. Г. от АК Плевен – редовно призован, се явява.

Съдът докладва постъпила по делото с вх.№1996/29.06.2026г. молба от А. А. М., с която уведомява, че срещу дъщеря си е инициирала гражданско производство с правно основание чл.227, ал.1, б.“а“ от ЗЗД, като прилага Искова молба по Гр.д. №199/2026г. при РС К., както и прилага жалба от 02.03.2026г. до РП Плевен, ТО К..

Адв.Г.: Моля да бъда назначен за служебен защитник на лицето по принудителното действие.

А. М.: Считам, че не ми е необходим адвокат в това производство, но предоставям на съда да прецени.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на лицето по принудителното действие А. А. М. определеният от АК Плевен адв.Д. Г..

1

ПО ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО:

Прокурора: Считам, че няма проц. пречки да се даде ход на делото.

Адв.Г.: Да се даде ход на производството.

Лицето по принуд. действие М.: Предоставям на съда да прецени.

Съдът съобразно изложеното по-горе счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличност на лицето по принудителното действие, както следва:

А. А. М. на 73 години, българка, българска гражданка, вдовица, грамотна, с постоянен адрес: гр.К., ул.„*****“ № **, неосъждана, с ЕГН **********.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Сне самоличност на експерта, както следва:

Д-р И. И. Н. на 65 години, българин, български гражданин, грамотен, неосъждан, женен, без родство с лицето по принудителното действие.

Съдът предупреди експерта за наказателната отговорност по чл.291 от НК и той обеща да даде вярно становище.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изслушване на лицето по принудителното действие А. А. М..

Лицето по принудително действие А. А. М.: В момента съм на 73 години.

Каквото и да кажа за моята дъщеря З. Р. И., тя ми казва:“ Ти нямаш глас, ние ще се оправим“. Боли ме за нея, не че се отказвам от нея, но тя не ме приема за човек. Здравословни проблеми имам с щитовидната жлеза и артроза с износени стави. От както се прибрах от Гърция, където съм работила и съм работила като гледач на възрастни хора, това беше преди около една година, имам психическо насилие от зет ми и дъщеря ми. По 1200 лева съм изкарвала на месец и всичко съм пращала на дъщеря ми. Имаме конфликт със зет ми. В момента дъщеря ми и зет ми живеят стая до стая с мен на първия етаж в къщата, като внукът ми живее на втория етаж. Като при мен в стаята при мен не влиза никой. Дъщеря ми не ме пита как съм и не се грижи изобщо за мен.

Това ме измъчва много. Каквото и да й кажа, тя ми казва: „Гледай си работата, това е твой проблем“. Зет ми ме обижда, тича, удря ме, беше ми посинил ръцете, счупи ми телефоните. От една година и 2-3 месеца е този тормоз. През 2025г. се прибрах през юни месец от Гърция, а от месец септември тази 2 година дъщеря ми и зет ми вече не живеят при мен. Преди това бях разговаряла с дъщеря ми, като й бяха казала, за да има спокойствие да се разделим, но тя отказа и каза, че тук ще седят. Аз съм сама и нямам защита, нито майка, нито баща, нито мъж, сама съм за всичко. Биех си инжекции всеки месец, защото не можех да ходя и сега взимам някакви прахчета и болкоуспокояващи във връзка със щитовидната жлеза и артрозата и всеки ден приемам тази лекарства. От както почнаха тези проблеми, аз не съм ходила на прегледи. И с едното око не съм добре, дъщеря ми не идва с мен на лекар.

Дадоха ми направление за болница в гр.София и ми казаха, че имам перде и че ако махнат първото перде и за второто може да ослепея. Аз се прибрах и нито с дъщеря ми, нито зет ми не ме питаха как съм. Те не ме възприемат. Не съм влизала в болнично заведение, защото не ми се е налагало. Капки за окото са ми изписани. Имам инцидент, от който останах сляпа с едното око. Когато бях на 6 години и сме си играли с моят брат, когато той хвърли с едно камъче и ми удари окото и затова с едното око съм сляпа. Една вечер дъщеря ми и зет ми отидоха до зълва ми, защото сина им се е оженил, на тържество. Аз през деня си правех зимовищина, зимнина. По едно време влязох вътре и ми замириса на изгоряло и видях, че вентилатора работи в кухнята на внука ми, климатика работеше, в стаята на дъщеря ми и зет ми работеха 2 вентилатора и аз бях включила бързовар да варя бурканите. Изключих ги и продължих да си варя бурканите. Дойде си тогава зет ми и им казах: „Защо, като излязохте, не изключихте уредите, като ще подпалите къщата“. Аз не знаех. Зет ми дойде, остави си колата и като влезе си подсвиркваше и не ми обръщаше внимание. В този момент дойде и дъщеря ми и я попитах защо не са изключили уредите вътре. За това нещо те се скараха с мен и ми казаха, че съм психично болна с болен мозък и тъкмо се изкъпах и си сварих бурканите и седнах навън да пуша цигара и един комшия ме попита до кога ще пищя и ще се карам. Нито сме със се карала с него, идва от тях, раздърпа ми парапета на терасата. Зет ми и дъщеря ми седяха вътре и не излязоха. Аз от притеснение забравих номера на полицията и казах на един комшия да ми каже номера на полицията. Той е болен човек с патерици. Когато мина това момче, разтърсва ме, аз бях по нощница и започнах да викам: „Брат мии, ела бе, ела, че почна да ме бута“.

Събраха се хора. Той дойде през нощта. С моите близки не съм се карала. С това момче нямаме кръвна връзка. Това ме обиждат те, че съм луда и психично болна. Казвала съм й: „Майко, защо не излязохте навън, като човека се кара с мен, и да ми помогнете“. Нервна съм, когато ме злепоставят, когато ме обиждат. Моят зет ме обижда, че съм кьорава. Казва ми, че съм петносана. Аз съм петносана по лицето, защото 7 години не искат да предпишат на детето апартамента, а те ми казаха: „Когато ни предпишеш къщата..“. Аз заминах за Гърция, изкарах пари и всички ремонти аз направих.

Не съм ходила на лекар-психиатър. Един ден внук ми дойде при мен и ме 3 покани да отида на лекар. Само аз и внукът ми отидохме на Плевен на преглед при психолог. Отидохме и докторката ме попита как съм с нервите и й казах, че съм много спокойна, но когато ми нарушат нервната система започвам да треперя и тормоза ми е от дъщеря ми и зет ми, иначе нерви нямам. Изписа ми хапчета. Аз й казах, че се чувствам много добре и не искам да се наливам с лекарства. Ако почувствам, че не съм добре. Моят зет е видял, че ще водя дело, защото аз не съм доволна от тях, че не се грижат за мен. Когато ме водят някъде, аз сама си плащам за горИ., купих един газов котлон за къщата, микровълнови печки. Не исках да пия хапчетата най-много заради това, че зет ми ми каза, че ще направи така да ме нажъкат с инжекции да полудея и да ме закарат в болницата в Карлуково. Той ми каза, че ще ми извади талимат, че съм луда, но аз му казах, че не съм луда. Имаме дело. Всичко това, което съм предписала на дъщеря ми, го подписах по принуда. Купих апартамент на внучката си. Делото е за това, че искам да си върна завещанието. В този съд съм завела дело с адв.Латинска. Зет ми и дъщеря ми ме правят на луда. Аз се грижа да сготвя. Моят зет по цял ден седи на телефона. Психически съм настроена от това, че съм гледала стари хора. Казах на дъщеря си, че съм изморена, но те не ми помагат.

Прокурора: Нямам въпроси.

Адв. Г.: Нямам въпроси.

Д-р Н.: Моля да се запозная с приложения по делото медицински документ от лекаря-психиатър, преди да формулирам въпроси към госпожата.

А. А. М.: Дъщеря ми казва, че се увличам по врачки. Това пред докторката не съм го казвала. По телефона си гледам времето, новини, аз врачки не съм отворила да гледам и не ме интересуват. Отварям си телефона, гледам си рождени дни, снимки, имам си приятелки, честитим си рождените дни. На дъщеря ми съм казала: „Мамо, мъжа ти е излезнал в 9 часа вечерта и се е върнал на другия ден сутринта в 5 часа и той седи само на телефона“.

Казах й, че съм го видяла на снимка с една певица и й показах снимката. Тя ми каза, че тя го приема, ама аз й казах, че той живее в къщата ми и не го приемам. Аз не се съгласявам. Това лекарство, което ми е изписано от докторката, не съм го приемала. Винаги, когато имам пречка, моят зет вика полиция и вика линейката. Аз обикновено излизам сутрин и си пия кафето на балкона.

Прокурора: Нямам въпроси.

Адв. Г.: Нямам въпроси.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ДОПУСКА до разпит и СНЕМА самоличност на явилите се за днешното съд.заседание свидетел, а именно:

З. Р. И. на 49 години, българка, българска гражданка, омъжена, грамотна, неосъждана, дъщеря на лицето по принудително действие.

А. М. И. на 49 години, българин, български, гражданин, женен, грамотен, неосъждан, зет на лицето по принудително действие.

Съдът разяснява на свидетелите наказателната отговорност по чл.290 от НК и същите обещаха да кажат истината.

Разпит на свид. З. Р. И.: Дъщеря съм на А. М.. Желая да обясня как стоят нещата. Проблемът с майка ми е за това, че моят съпруг е музикант. Той, когато отиде на работа да свири на сватбено тържество и когато е в гр.София, той трябва да излезе 2-3 часа по рано от вкъщи да пътува и когато тържеството продължи 6-7 часа и тогава той късно се прибира вкъщи. Майка ми, както например си седим вкъщи и гледаме телевизия и тя идва и ми сочи телефона и ми вика: „Ела да видиш какво пишат хората за вас“. Казах:

„Майко, пропускай ги тия неща, това те обърква още повече“. Не съм казала, че тя е луда и никога не съм го твърдяла, но казвам, че това допринася за нейното психично здраве. Заведох я миналата година при доцент Чумпалова, за да я прегледа набързо и да чуе какви са й проблемите, като й обясних каква е ситуацията, обаче майка ми не приема това за лечение от един разговор с психиатър. Тя приеме за лечение, че е нужно да й се направи скенер и изследвания за лечение. Доцентката й каза, че когато се приеме в болницата, това ще й бъде направено. Аз бях принудена да й взема телефона, защото тя непрекъснато се интересува с тия вселени и тия зодии. Обадих се на леля ми – сестра на майка ми, която знае за проблема и й казах, че ще й взема телефона и го оставих в колата на съпруга ми, защото знам, че ако го оставя вкъщи, тя ще го намери и пак ще започне с това нещо. Тя стигна до там понеже преди 5 години си купихме автомобил с монтанска регистрация и тя разказа пред хората, че си е купил автомобил с името на неговата любовница, и дори и след днешното заседание по гражданското дело, когато си тръгнахме, тя навън на входа се обърна и ми вика: „Момиче на тебе синът ти е болен, той вчера цял ден не е бил хапнал и се тормози“. Тя от къде знае, че детето ми е болно, като е било при мен. Това се случи през 2008г., когато дойдох в гр.К. да живея. По нейно настояване по телефона сме си разговаряли да дойда аз да живея в къщата при нея в гр.К., а за племенницата ми да правим сметка първия етаж да е за нея и после решихме да купим апартамент за племенницата ми. Аз когато дойдох й казах, че не съм съгласна племенницата ми да живее в малък апартамент - гарсониера, а аз да живея в голяма къщата и тя се съгласи. Също така се разбрахме с майка ми, че с нейните пари, които тя ми праща, че купим апартамент за племенницата ми. Действително парите, с които е закупен 5 апартамента са от нея, тъй като съпругът ми не е помогнал и всичко, каквото е трябвало за вкъщи да се купи пък е от съпруга ми. Тя се е прибрала от чужбина принудително, защото е била вдигала кръвно от това, защото аз и съпруга ми сме били спали в кухнята и това ми го каза това, а преди това аз си мислих, че заради това не й било добре и не знаех защо си е била дошла. При един от споровете тя ми каза вече тогава следното: „Аз си дойдох, защото съм се тормозила, защото вие сте спали в кухнята“. Съпруга ми многократно е искал да заведе дело срещу нея за оронване на и името му и престижа му като музикант. Обаче аз не съм му позволявала. Откакто се разделихме от един месец да живеем разделени от майка ми и нямаме комуникация. Аз си живея със съпруга ми в апартамента, а тя вкъщи. Информирам се, чрез синът ми за нея, той живее при нея. Повода за скандала беше за това, че аз изпратих диск, понеже си правя клипове и си качвам в тик ток. Аз бях оперирана и във видеото се вижда как майка ми идва и ми удря шамар. Дори има видео клип с агресия срещу съпруга ми. Относно лечението й съм го предприела от миналата година. Когато бяхме на годеж на наш братовчед и когато се прибирахме и бяхме отвън с братовчед ми, аз казах на А., че ще изпуша една цигара и той каза, че отива за безалкохолно и тогава майка ми каза: „Абе пустиняк, ти защо ще ми оставяш къщата с включени вентилатори и контакта ми е изгорял и ще ми подпалиш къщата“. През това време чух и съпругът ми ми каза: „Зина, влизаш и я остави без да й казваш нищо“. Със съпруга ми си взехме безалкохолно и отидохме на улицата. Ние се прибрахме към 01.00 часа през нощта, а маята майка продължаваше да крещи посред нощ и й казах да спре, защото някой ще викне полиция отвън. Влязох си вътре да се изкъпя и тогава съпругът ми ме викна да изляза, защото нещо се случвало навън и като излязох видях съседа ми, който разклаща парапета на къщата, а кавгата е започнала, че той й е казал да престане, а тя му е казала: “Ако ти изнася, седи, ако не - напусни и седи на квартира“. Това момче се е ядосало. Аз работя като асистент на една жена, която гледам и се грижа. Консултирах се с познат мой братовчед за доцент Чумпалова, аз обясних и я заведох на преглед. Синът ми шофираше тогава и ни закара. На прегледа присъствах с майка ми. Тогава обясних на доцента какво се случва ежедневно вкъщи и проблемите със зодиите и врачките. Тя разказа съвсем други неща, че сме недоволни от нея. Тя не искаше да взема лекарствата. Тя вкъщи говори едно, а навън говори друго.