Решение № 197 от 12.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330205539 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5697-001506/ 01.04.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на И. А. М. на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП

С жалбата и в съдебно заседание, се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 21.12.2023 г. свидетелите В. С. Б. и М. С. С. – старши полицаи при ОД на МВР Пловдив, Група Сигма, изпълнявали служебните си задължения във връзка със СПО на територията на град Раковски.

В 15,43 часа същите се намирали на ул. Петър Богдан. Времето било слънчево, ясно. Пътното платно било чисто, като върху него нямало насипи, влага, боклуци, пясък. На посочената улица бил позициониран служебният им автомобил, когато забелязали от пресечка да излиза и да се включва в движението по ул. Петър Богдан лек автомобил марка и модел „БМВ 530“ с рег. № ***, който се движел по пътното платно извършвайки резки маневри, като извеждал МПС извън контрол, чрез пресоване до загуба на сцепление на задните му гуми. Описаното поведение на водача на автомобила било реализирано на улицата на която полицейските служители извършвали контрол на движението, включително в близост до № 21.

Възприемайки описаното поведение на водача на лекия автомобил, полицейските служители спрели същия за проверка. В хода на същата, установили, че водач на процесния автомобил е именно жалбоподателя, който отрекъл да е извършил вмененото му административно нарушение. На място с него бил и неговият брат – свид. Б. М., като впоследствие на място пристигнал и баща им свид. А. М.. По повод решението на полицейските служители да съставят АУАН на жалбоподателя, както и през цялото време на извършваната проверка, между жалбоподателя и свидетелите М.и от една страна, и полицейските служители от друга страна, възникнал спор, като от страна на свид. А. М. били отправени заплахи към свид. С., поради което същият влезнал в служебния си автомобил нежелаейки да продължава спора.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства 2

- разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на двамата свидетели Б. и С. се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства. Същите са съответни и помежду си, като особено от показанията на свид. С., който беше изключително екзактен и подробен при описване на процесния случай и извършената проверка, с подробности обясни възприетото поведение на автомобила на пътя, продължителността на същото, съответно място на извършване на нарушението.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава и от представеното от Община Раковски писмо затова, че общинска камера била налична на ул. Петър Богдан, но на № 14, където жалбоподателят сочи да се е случило приплъзването на гуми на автомобила.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава и от показанията на водените от жалбоподателя свидетели Б. М. и А. М., които с подчертана тенденциозност, обяснима предвид стремежа им да подкрепят защитната версия на жалбоподателя, заявиха, че неправомерно поведение от страна на сродника им не е имало и че всичко случило се всъщност е резултат от неоправдано агресивното поведение на полицейските служители спрямо тях. Съдът не кредитира показанията на свидетелите М.и, с изключение на заявеното от Б. М.,че брат му действително е бил водач на процесното МПС и приплъзване на гуми е имало, макар и не поради дрифт. Показанията на коментираните двама свидетели изхождат от лица заинтересовани от изхода на делото, показващи явно пристрастие към тезата на жалбоподателя, и най – важното – намиращи се във флагрантно противоречие с кредитираните от съда доказателстевни източници.

В аспект на горното съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, не поради техния брой, а поради качеството на тези свидетели - полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. В тази връзка следва да се отчете, че показанията на двамата полицейски служители са последователни, устойчиви в хода на целия административно-наказателен процес, взаимно допълващи и взаимно подкрепящи се, поради което заслужават пълен кредит 3 на доверие.

По изложените съображения съдът приема, че извеждането на автомобила извън контрол чрез пресоване до загуба на сцепление на задните му гуми се дължи на преднамерени действия на водача, докато твърденията, че това незначително приплъзване на гумите, дължащо се на влажно асфалтово покритие, довело до задействане на антиблокираща система на автомобила, се явяват проявление на неуспешно проведена линия на защита.

Действително от жалбоподателя беше направено /макар е неясно формулирано/ доказателствено искане за назначаване на АТЕ.

По повод на това съдът съобрази трайната практика по наказателни дела, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните:

- ако те са насочени към установяване на неотносими обстоятелства, невключени в предмета на доказване

- или ако обстоятелствата, за чието установяване се правят доказателствените искания, макар и съставомерни, вече са били установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

В процесния случай, вече бе установено по несъмнен начин, че по време на описаното по – горе движение на автомобила са липсвали фактори от средата, които да налагат включване на антиблокираща система /пътната настилка е била суха, не е имало пясъци, боклуци, препятствия и т.н./, тоест дори хипотетично да се приеме наличие на някаква техническа особеност в системите на автомобила, то тази повреда не може да изключи извода за съзнателност и преднамереност в действията на водача.

Още повече, че всъщност дори да бъде допусната АТЕ, то тя би могла да установи състоянието на системите на автомобила към настоящия момент, но не и към момента на съставяне на АУАН. Посоченото се явява допълнително основание за неотносимост на отправеното доказателствено искане.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от изисканите и приложени по делото заповеди на Министъра на вътрешните работи и Директор ОД на МВР - Пловдив.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на 4 жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Това е така, доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, кога и къде жалбоподателят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като преднамерено е извеждал МПС извън контрол, чрез пресоване до загуба на сцепление на задните му гуми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него с отбелязване, че има възражения.

Действително в АУАН и НП е посочено че нарушението е извършено на ул. Петър Богдан до № 21, като едновременно с това се установява , че резки маневри жалбоподателят е извършвал с управлявания от него автомобил и преди да достигне № 21, като неправомерното използване на пътя е обхванало и периметъра срещу посочения адрес - № 21. Тоест не може да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото видно от приложените по делото материали, включително от възраженията, релевирани с депозираната въззивна жалба се установя, че санкционираното лице от самото начало на административно наказателното производство е наясно с фактическите параметри на вмененото му административно нарушение, включително за точното място на извършването му. Както вече беше посочено АУАН и НП съдържат всички задължително изискуеми от закона реквизити, като същевременно се открояват с пълно и надлежно описание на фактическата рамка на вмененото административно нарушение.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

5

Законовата формулировка не е прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр.

101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавИ.е и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

- преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н.