Решение № 2686 от 12.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2686 гр. Бургас, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120104362 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С. В. К., ЕГН:

**********, с адрес: *, чрез адв. К. К. - САК, с адрес за призоваване: *, срещу „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.Д.К, с която се претендира от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024г. – 31.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.

Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов договор на 22.11.2017г., по силата, на който ищецът е назначен на длъжност „*“, като всички основни задължения и отговорности на служителя са описани в длъжностна характеристика към трудовия договор.

Сочи се, че страните са се договорили, че за извършената работа, работодателят дължи на служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, както и че служителят ще получава допълнително възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година.

Твърди се, че трудовото възнаграждение на ищеца е изменяно няколко пъти като след последното изменение от 29.12.2023г. същото е в размер на 933 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.

Твърди се, че ищецът е полагал труд в периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., като е изпълнявал стриктно възложената му работа, но не е получил дължимото му месечно 1 трудово възнаграждение в размер на 933 лева нито в уговорения между страните срок (найкъсно до 25.06.2024г.), нито до датата на предявяване на иска.

Твърди се, че опитите за осъществяване на комуникация с управителя на ответното дружество останали безрезултатни.

Така предявеният иск е с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ, като същият е допустим.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез адв. Среброва – БАК, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.

Твърди се, че в ответното дружество са назначени значителен брой работници, а дейностите по оформяне на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвяне на ведомости за работни заплати, както и всички други счетоводно-административни функции, са възложени на счетоводна кантора „ДФК акаунт“ ЕООД, с която за процесния период е имало договор за счетоводно обслужване. Твърди се, че през месец май 2024 г. са били проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при което от офисите на това дружество са иззети счетоводни документи и компютърни системи, измежду които и счетоводните архиви на ответника, включително и всички трудови досиета.

Сочи се, че на иззетите компютърни системи е софтуерният продукт, с който се обработват счетоводните документи на дружеството. Поради това заявява невъзможност да провери дали действително ищецът е бил назначен в ответното дружество, на каква длъжност и на каква заплата.

Оспорват се като неистински следните приложени към исковата молба писмени доказателства: Трудов договор №1 от 22.11.2017г., Длъжностна характеристика за длъжност „*” от дата 22.11.2017г., Заповед №1 от 29.12.2017г., за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение; Допълнително споразумение № 1-1 от дата 1.01.2020г. към трудов договор № 1 от 22.11.2017г.; Допълнително споразумение № 2-1 от дата 31.12.2020г. към трудов договор № 1 от 22.11.2017г.; Допълнително споразумение № 3-1 от дата 31.03.2022г. към трудов договор № 1 от 22.11.2017г.; Допълнително споразумение № 6-1 от дата 30.12.2022г. към трудов договор № 1 от 22.11.2017г.; Допълнително споразумение № 7-1 от дата 29.12.2023г. към трудов договор № 1 от 22.11.2017г., с твърдения, че подписите, положени в тях не са на сочените лица. Иска се да бъде задължен ищецът да ги представи в оригинал, след което да бъде открито производство по чл.193 от ГПК.

На следващо място, се оспорва дължимостта на процесните суми с твърдения за извършено плащане, като се сочи, че за въпросния месец това е било сторено в брой.

Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

В съдебното заседание, ищцата не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа иска и моли за уважаването му.

В съдебно заседание, ответното дружество, се представлява от адв. Н., който оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени от ищеца заверени преписи на трудовия договор от 22.11.2017г., сключен между него и ответното дружество, допълнителните споразумения към 2 трудовия договор, последното, от които от 29.12.2023г., касаещо трудовото възнаграждение, както и длъжностната характеристика. В последното допълнително споразумение към трудовия договор договора страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 933 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.С.С., които следва да се преценят по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че той също е в трудово правоотношение с ответника. Същите обаче са логични и безпротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани. От тях се установява, че е периода 01.05.-31.05.2024г., ищецът е бил на работа в ответното дружество, полагал е труд, не е отсъствал от работа. Свидетелят сочи, че за месец май не е заплатено трудовото възнаграждение на ищеца, нито на другите негови колеги.

Ищецът е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които е заявил, че заплатата му е изплащана само по банков път, не се е случвало да се изплаща на ръка.

Изискана е от третите лица НОИ и НАП информация касаеща трудовото правоотношение на ищеца и дължимите и заплатени осигурителни вноски.

Исканата информация е постъпила и видно от нея, в исковия период страните са се намирали в трудово правоотношение, като трудовият договор е прекратен на 30.05.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно трудово правоотношение между страните за исковия период; че е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период, за което да му се дължи от ответника трудово възнаграждение в претендирания размер.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, наличието на всички необходими за уважаване на иска предпоставки - наличието на трудово правоотношение между страните за посочения период, както и обстоятелството, че ищецът е престирал труда си в полза на ответното дружество.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. В случая се установи, че ищецът е полагал труд и през месец май 2024 г., но не се установи работодателят да му е заплатил за това уговореното брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., нито в срока по чл. 270, ал. 2 от КТ, нито към настоящия момент. От ответното дружество не са ангажирани никакви доказателства да е заплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение.

Ето защо искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното месечно трудово възнаграждение, поради необходимост от приспадане удръжките извършвани при 3 работодателя, съдът намира за неоснователно, поради това че дължимите удръжки за ДДФЛ, ДОО, ЗО, следва да се извършат от работодателя към момента на фактическото изплащане на възнагражденията и оттам на работника се дължи възнаграждение съобразно брутното трудово такова, а работодателят е лицето, което при изплащането му следва да изчисли и преведе съответните суми. Следва да се отбележи и обстоятелството, че заявената от ищеца претенция касае плащане на брутно трудово възнаграждение.

С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. Искане за присъждането им е направено своевременно и са ангажирани доказателства за реалното им извършване.

Направените от ищеца съдебно-деловодни разноски са в общ размер от 500 лв. – адвокатски хонорар, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда.

В случая, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците - работници, какъвто е и настоящия случай. Дължимата държавна такса е в размер на 50 лева, която следва да бъде внесена от ответника в полза на Районен съд – Бургас.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.Д.К, да заплати на С. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 933 лв., представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за положения от него труд през месец май 2024 г., съгласно сключен между страните трудов договор №1 от 22.11.2017 г. и допълнително споразумение №7-1 от 29.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.Д.К, да заплати на С. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 500 лева, представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.Д.К, да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 50 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Постановява предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от деня, в който е посочено, че ще бъде обявено – 13.12.2024г., за което страните са уведомени с 4 протоколно определение от 29.11.2024г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5