Решение № 508 от 16.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Б., 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. А. М., ЕГН **********, и В. Д. М., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. С. срещу Решение № 717 от 11.10.2024 г. по гр. д. № 2859/2023 г. по описа на Районен съд Б.. С обжалвания съдебен акт съдът е признал за установено, че съществува вземане на В. Б. К., ЕГН **********, спрямо А. А. М. и В. Д. М. в размер на 601,90 лв., представляващо неустойка за неизпълнение на задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г. съгласно т. 4 от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус И. К., peг. № 241 в нот. камара с район на действие РС Б., която сума е дължима за времето от 02.03.2023 г. до 23.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.06.2023 г., до окончателното й плащане.

С първоинстанционното решение съдът се е произнесъл и по разноските по делото, като ответниците А. М. и В. М. са осъдени да заплатят на ищцата В. К. следните суми: 25 лв. – държавна такса в заповедното производство; 200 лв. – възнаграждение за адвокат в заповедното производство; 55 лв. – държавна такса в исковото производство; 600 лв. – възнаграждение за адвокат в исковото производство. Впоследствие с Определение № 33 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 2859/2023 г. на РС Б. по реда на чл. 248 ГПК решението е изменено в частта за разноските и е намалено възнаграждението за адвокат, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищцата сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение.

1

Жалбоподателите сочат, че за изпълнението на тяхното договорно задължение е било необходимо ищцата да подпише акт образец 15, в качеството й на собственик на самостоятелен обект в сградата. Твърдят, че тя многократно е била канена и че това й е било обяснявано. Поддържат, че затова им се е наложило да й изпратят нотариална покана, в която е била посочена необходимостта В. К. да подпише акт образец 15. Поканата била връчена лично на ищцата. Считат, че предявявайки исковата молба, ищцата черпи права от свое неправомерно поведение. Твърдят, че ако ищцата бе подписала акт образец 15, удостоверение за експлоатация на сградата е щяло да бъде издадено в много по-ранен момент, тъй тя вече е била напълно завършена и са били издадени всички необходими книжа. Оспорват твърдението на ищцата, че едва след образуване на заповедното производство е била уведомена за наличието на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.

Твърдят, че е било проведено общо събрание на собствениците на обекти в сградата, в което ищцата е взела участие и на което на всеки собственик е било предоставено копие от удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация. Поддържат, че ищцата не е претърпява вреди от неизпълнението на договорното задължение, поради което считат иска за неустойка за неоснователен. Намират, че това е относимо и за преценката дали е прекомерен размера на неустойката, като навеждат, че такава не е била извършена от районния съд. Оспорват изводите на съда, че е бил осъществен фактическия състав на неустойката, тъй като считат, че успешно са провели насрещно доказване. Твърдят, че те не са неизправни страни по договора и че не е налице виновно неизпълнение. Поддържат, че изпълнението на задължението им е било предпоставено от поведението на ищцата, която не била оказала съдействие по подписването на акт образец 15 и на декларация по чл. 154 ЗУТ. Считат, че ищцата не е оказала съдействие, поради което не може да се приеме, че е налице виновно поведение от страна на ответниците.

Навеждат доводи за прекомерност на неустойката. Сочат, че ищцата е използвала закупения от нея имот. Поддържат, че клаузата за неустойка в договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и като уговорена извън присъщите й функции. Твърдят, че всички собственици на обекти, вкл. ищцата, на проведеното събрание са се съгласили да бъде продължен срока за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочват, че при сключването на предварителния договор страните са уговорили неустойка в размер на 0,01 %. Молят да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Претендират разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба на В. Б. К., ЕГН **********, подаден чрез адв. А. К., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата изразява съгласие с изводите на районния съд, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции. Сочи, че ответниците не са изпълнили в уговорения срок задължението си да снабдят ищцата с удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда, тъй като това е станало едва на 24.04.2023 г. Счита, че затова ответниците дължат неустойка за забавено изпълнение. Намира, че за нея не се установява наличието на задължение да съдейства при снабдяването на сградата с документи. Оспорва твърдението на ответниците, че изпълнението е било предпоставено от нейното поведение. Сочи, че ответниците носят тежестта на доказване, че изпълнение е налице. Посочва, че между страните е имало спорове относно това дали са били извършени всички довършителни работи по сградата. Твърди, че в тази връзка ищцата е възразявала по 2 отношение на подписването на акт образец 15. Счита, че ответниците сами са се поставили в забава, понеже са инициирали производство по изменение на одобрените инвестиционни проекти по реда на чл. 154 ЗУТ. Навежда доводи, че размерът на неустойката не е прекомерен. Моли решението да се потвърди като правилно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от отговор.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В. Б.

К., подадена срещу А. А. М. и В. Д. М., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правна квалификация по чл. 92 ЗЗД. В исковата молба ищцата е изложила следните обстоятелства, въз основа на които основава своите искове. Тя твърди, че по реда на чл. 417 ГПК е инициирала срещу ответниците заповедно производство по ч.гр.д. № 1207/2023 г. по описа на РС Б. за издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума в размер на 601,90 лв. Сочи, че задължението произтича от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., том I, рег. № *** г. по описа на нотариус И. К., рег. № 241 в НК, с район на действие РС Б.. Посочва, че страните по делото са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ: 20/163,540 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр. Б., представляващ гараж в сграда с площ от 164,73 кв.м. с административен адрес: ***, като купувачът реално ползва едно паркомясто в подземния паркинг с размери на паркомястото: широчина 3,60 м. и дължина 5,50 м., което е първото паркомясто, разположено до и срещу вратата, свързваща стълбищната клетка в сградата с подземния паркинг и на отстояние 1,20 м. от тази врата. Ищцата сочи, че цената за обекта е била в размер на 12 038 лв. Тя поддържа, че в т. 4 от договора страните са уговорили неустоечна клауза, съгласно която продавачите А. М. и В. М. са се задължили да извършат за своя сметка и съгласно одобрените проекти, всички довършителни работи по строителството на сградата, в която се намира продавания обект, както и да снабдят купувача В. К. с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г., като при неизпълнението на тези задължения в уговореният срок, продавачите са се задължили да заплатят на купувача неустойка в размер на 0,1 % върху цялата продажна цена на обекта за всеки ден забава, но не повече от 5 % за всяка година просрочие върху продажната цена. Намира, че понеже тя е в размер на 12 038 лв., дължимата се неустойка при просрочие е в размер на 12,04 лв. на ден. Според ищцата срокът за снабдяване на сградата с разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация не е бил спазен от продавачите, поради което те дължат заплащането на неустойка. Счита, че забавата е за периода от 02.03.2023 г. до 07.06.2023 г. /датата, предхождаща депозирането на заявлението по чл. 417 от ГПК/. Намира, че неустойката е в размер на по 12,04 лв. на ден, поради което се получава сума в общ размер на 1167,88 лв. Посочва, че в договора е уговорен праг на неустойката, който е до 5 % на година, върху размера на продажната цена на обекта, което правило максимално дължимата сума в размер на 601,90 лв., поради което и заявлението по чл. 417 ГПК е било предявено за заплащането на тази сума.

Ищцата твърди, че след образуването на заповедното производство и издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е била уведомена, че ответниците са се снабдили с удостоверение за въвеждане 3 в експлоатация на процесната сграда, което е било издадено на 24.04.2023 г., поради което счита, че забавата е от 02.03.2023 г. до 23.04.2023 г. и че се дължи максималния предвиден размер на неустойката. Ищцата поддържа, че сумата от 601,90 лв. все още не е заплатена от продавачите, поради което същата е дължима, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й плащане. Моли да се признае за установено, че ответниците й дължат сумата в размер на 601,90 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата, в срок до 01.03.2023 г. съгласно т. 4 от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11 от 16.01.2023 г., том I, рег. № *** г., дължима за времето от 02.03.2023 г. до 23.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1207/2023 г. по описа на РС Б., до окончателното й плащане. Претендира разноски, сторени в настоящото производство, както и в заповедното производство, тъй като счита, че ответниците са станали причина за неговото образуване и не са уведомили ищцата за въвеждането на сградата в експлоатация.

Ответниците са депозирали отговор на искова молба, с който са оспорили предявените искове. Навели са доводи, че е налице несъответствие между заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и исковите претенции. Те потвърждават, че са сключили с ищцата договора за покупко-продажба на идеални части от самостоятелен обект в сграда, представляващ гараж, като купувачът има правото да ползва едно паркомясто от гаража. Твърдят, че след сключването на договора е издадено удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, като цялата строителна документация, включително организацията по снабдяване на сградата, в която се намира процесния обект, е придвижвана и всички необходими действия са извършвани, както от А. М., така и от ответниците. Tвърдят, че от тяхна страна са били инициирани необходимите действия за съставяне и подписване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа - Акт (Образец 15) към чл. 7, ал. 3 т. 15, за строеж: „Жилищна сграда от М+офиси + 3 жилищни етажа + Т / 45 градуса и кафе – аперитив“. Поддържат, че за да бъде издадено разрешение за ползване на сградата е необходимо обектът да бъде приет с акт образец 15 за завършени СМР. Навеждат, че този акт следва да бъде подписан от всички собственици, които притежават самостоятелни обекти в сградата. Според ответниците по силата на договора за покупко-продажба ищцата също е следвало да подпише акт образец 15. Считат, че от приложения към отговора на искова молба акт образец 15 е видно, че имената на ищцата са надлежно вписани в т. 8. в раздел „А. Възложители“ на посочения образец. Ответниците твърдят, че преди 01.03.2023 г. ищцата многократно е била канена да подпише акт образец 15 и че й е било обяснено, че той следва да бъде представен пред общинската администрация, за да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта. Поддържат, че между страните са били провеждани разговори по повод организирането на подписването на акта. Навеждат, че ищцата не е посочила обстоятелството, че всички останали собственици са подписали акт образец 15. Ответниците твърдят, че понеже устните покани и проведените разговори не са дали резултат, те са били принудени да връчат нотариална покана на ищцата. Такава покана била съставена и оформена на 27.03.2023 г. от нотариус К. М. – нотариална покана рег. № ***, по описа на нотариус с рег. № 415 на НК, с район на действие РС Б.. Навеждат, че с 4 поканата ищцата е била уведомена, че жилищна сграда с идентификатор *** е завършена на 100 % и че са приключени всички СМР. В поканата било пояснено, че за да бъде издадено разрешение за ползване на сградата, е необходимо същата да бъде приета с акт обр. 15 за завършени СМР, като било и указано, той се подписва от всички собственици, както и че единствено ищцата не го е подписала. Според ответниците ищцата е била поканена на 31.03.2023 г. да се яви в работно време в нотариалната кантора, за да подпише констативен акт обр. 15, необходим за продължаването на процедурата по издаване на разрешение за ползване. Сочат, че нотариалната покана е била връчена лично на ищцата на 27.03.2023 г., като от Констативен протокол, съставен на 31.03.2023 г. в 16,45 ч. от помощник нотариус по заместване при нотариус - К. М., в указаното в поканата време ищцата не се е явила за подписването на акт образец 15. Ответниците признават, че за сградата е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация след 01.03.2023 г. Твърдят обаче, че това е било изцяло по вина на ищцата. Считат, че като е предявила исковата молба, тя черпи права от свое неправомерно поведение. Твърдят, че ако тя е била подписала акт образец 15, за сградата е щяло да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация много преди настъпването на 01.03.2023 г., понеже към този момент сградата е била напълно завършена и са били издадени всички книжа, а предстоящите актове са били акт 15 и удостоверението за въвеждане в експлоатация. Ответниците твърдят, че ищцата е осуетила навременното въвеждане на сградата в експлоатация и че е настройвала останалите собственици на индивидуални обекти в сградата срещу М.и. Считат, че между ищцата и част от останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата са провеждани разговори за неподписването на акт образец 15 и за водене на бъдещи дела срещу ответника и неговите родители за суми по неустоечни клаузи, уговорени за снабдяването на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация.