Присъда № 9 от 16.03.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към нова присъда по ВНОХД № 7 69/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, III второинстанционен наказателен състав.

С Присъда № 12/30.04.2025 г., постановена по НОХД № 510/2023 г. състав на този съд е признал подсъдимата Н. М. М. родена на .... г. в гр. Т., обл.

Л., с постоянен адрес в с. М. И., общ. Я., обл. Л., ул. „Л.“ № ... и адрес за призоваване в гр. С., ул. „О.“ № ...., вх. .., ап. .., българка, българска гражданска, неосъждана, неомъжена, със средно образование за НЕВИНОВНА в това, че на 31.07.2021 г., около 02:30 часа, в центъра на гр. Б., С. обл., в близост до нощен клуб „Е.“, чрез скубане за косата, нанасяне на удари с ръце в областта на главата на В.В.Г., притискането на тялото й върху циментовата повърхност на терена и удряне на главата и в същата повърхност, е причинила на Г. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания в окосмената част на главата; кръвонасядане в областта на гърба вдясно, на дясното коляно и десния лакът, които са съчетани с травматичен оток на меките тъкани, с наличие на отскубната коса от скалпа, които, в своята съвкупност са причинили на Г. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (при липса на личен мотив във взаимоотношенията, на публично място, без основателна причина, незачитайки неприкосновеността на личността, при явно неуважение на обществения ред), поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото й обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Със същата присъда е признал подсъдимата Н.М. М. за НЕВИНОВНА и в това, че на 31.07.2021 г., около 02:35 часа, в центъра на гр. Б., С. обл., в близост до нощен клуб „Е.“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, е причинила лека телесна повреда на П. И. Ф. от гр. Б., изразяваща се в разкъсноконтузна рана нагорния клепач на лявото око, което е наложило хирургично лечение и е причинило на Ф. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (при липса на личен мотив във взаимоотношенията, на публично място, без основателна причина, незачитайки неприкосновеността на личността, при явно неуважение на обществения ред), поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал и по повдигнатото й обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства: - 1 (един) брой оптичен носител - диск, съдържащ аудиозапис от подаден сигнал на телефон № 112 (л. 130) - 12 (дванадесет) бр. фотоснимки, предадени с протокол за доброволно предаване от 07.07.2022 г., опаковани в три прозрачни полиетиленови джоба, приложени под номЕ.ция от л. 94 до л. 96, да останат на съхранение по делото, като след изтичане на срока на съхранение на делото, да се унищожат като вещи без стойност.

Посочената присъда е атакувана с бланкетна по своя характер въззивна жалба от частния обвинител В. В. Г., депозирана чрез повереника – адв. Г. Н., с аргументи за нейната неправилност и незаконосъобразност, и доводи за постановяването й в противоречие със събраната доказателствена съвкупност и с материалния закон, без да са посочени конкретни съображения в тази насока. Отправя се искане до въззивния съд, присъдата да бъде отменена и да 1 бъде постановена нова присъда по силата на която подс. М. да бъде призната за виновна.

Пред Софийски окръжен съд частния обвинител поддържа жалбата си.

Въпреки липсата на подаден протест прокурор при С. окръжна прокуратура се присъединява към жалбата на частния обвинител.

В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд частния обвинител, чрез повереника си адв. Г. Н. намира, че първоинстанционният съд е допуснал превратно и неправилно тълкуване на събрания доказателствен материал, което е довело и до неправилни изводи от фактическа и правна страна. Счита, че съдът е обосновал оправдателна присъда с показания на свид. П., който обаче не е отчел, че към момента на извършване на деянието е в близки приятелски и интимни отношения с подсъдимата М.. Намира, че по делото е безспорно установено от всички свидетелски показания, че подсъдимата М. и частния обвинител Г. не са се познавали преди въпросния инцидент. По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че подсъдимата М. се отличава като конфликта личност. Намира, че първоинстанционния съд не е обърнал внимание на противоречията, констатирани в обясненията на подсъдимата М., които изброява. Изразява несъгласието си и с изводите на съда за липсата на хулигански подбуди. В тази връзка посочва отново, че подсъдимата и пострадалата Г. не са се познавали. Счита, с оглед на изложеното, че въззивният съд следва да отмени присъдата и да постанови нова такава, по силата на която да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, което счита за доказано и съставомерно.

Представителят на СОП в съдебно заседание по същество настоява за отмяна на присъдата на Районен съд – Б. и за постановяване на нова такава, по силата на която подсъдимата да бъде призната за виновна за престъплението, към което е привлечена да отговаря с внесения обвинителен акт. Намира, че от приложените по делото доказателства, се установява извършеното от подсъдимата престъпление и участието й в него.

Защитникът на подс. М. – адв. С. К. по същество на делото отправя искане за потвърждаване на оправдателната присъда, като правилна и законосъобразна. Намира същата за постановена при цялостен и пълен анализ на доказателствения материал. Според единственият очевидец свид. П., именно подсъдимата е била нападната от Г. и Ф.. Това обстоятелство се потвърждава от факта, че подсъдимата М. е излязла от заведението преди тях и не тя ги е търсила, а обратното. Отделно се потвърждава от показанията на полицейския служител В. В., изпратен на място на инцидента, че свид. Ф. е била видимо пияна, че е мъжкарана, често пие и прави скандали.

Подсъдимата М. в лична защита се присъединява към изложеното от нейния защитник, а в последната си дума моли да бъде потвърдена постановената от Районен съд – Б. присъда.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като разгледа жалбата на заявените основания, след като сам, по свой почин на осн. чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен служебен контрол по отношение на присъдата на Районен съд – Б., в съответствие с доказателствата и закона, прие за 2 установено следното:

В Районен съд - Б. е внесен обвинителен акт срещу Н.М. М. за това, че на 31.07.2021 г., около 02:30 часа, в центъра на гр. Б., С. обл., в близост до нощен клуб „Е.“, чрез скубане за косата, нанасяне на удари с ръце в областта на главата на В.В.Г., притискането на тялото й върху циментовата повърхност на терена и удряне на главата и в същата повърхност, е причинила на Г. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания в окосмената част на главата; кръвонасядане в областта на гърба вдясно, на дясното коляно и десния лакът, които са съчетани с травматичен оток на меките тъкани, с наличие на отскубната коса от скалпа, които, в своята съвкупност са причинили на Г. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (при липса на личен мотив във взаимоотношенията, на публично място, без основателна причина, незачитайки неприкосновеността на личността, при явно неуважение на обществения ред) – престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, както и за това, че на 31.07.2021 г., около 02:35 часа, в центъра на гр. Б., С. обл., в близост до нощен клуб „Е.“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, е причинила лека телесна повреда на П. И. Ф. от гр. Б., изразяваща се в разкъсноконтузна рана нагорния клепач на лявото око, което е наложило хирургично лечение и е причинило на Ф. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (при липса на личен мотив във взаимоотношенията, на публично място, без основателна причина, незачитайки неприкосновеността на личността, при явно неуважение на обществения ред) – отново престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

С постановената присъда от първоинстанционния съд подсъдимата Н.М.

М. е призната за невиновна в извършване и на двете деяния.

В основата на мотивите към постановената присъда е залегнало разбирането, че инцидентът е бил предизвикан от поведението на двете пострадали лица - Г. и Ф.. Съдът е приел, че Г. първа е хванала за косата подсъдимата М., след което и двете започнали да се търкалят по земята, като в случая е приел приложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НК, като е счел, че деянието по отношение на пострадалата В. Г. е извършено при неизбежна отбрана. От друга страна е приел, че пострадалата П. Ф. се е самонаранила, тъй като е била в нетрезво състояние и сама е паднала на плочките в близост до нощен клуб „Е.“, поради което е оправдал подсъдимата и за това деяние.

Внимателният прочит на съдебните мотиви към постановената оправдателна присъда обаче, налага извод за извършен неправилен и некоректен анализ на доказателствата, нарушаване на правилата за преценка на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение.

Съдът е възприел и устойчиво е следвал избирателен подход към доказателствата – в подкрепа на защитната теза и в ущърб на обвинението.

Фактическите изводи на съда са необосновани, в разрез с доказателствата и в противоречие със житейската и формалната логика.

Правилата за анализ на доказателствата по НПК, не са самоцел а 3 преследват и обслужват разкрИ.нето на обективната истина при установяване на релевантните факти, като основно, фундаментално начало за наказателния процес. Когато е взета под внимание цялата доказателствена съвкупност, без изключение, когато доказателствата са анализирани във взаимната им връзка и съчетание, при взаимното им съпоставяне и тълкуване според действителния им смисъл, фактическите изводи в максимална степен се доближават до обективната истина за случилото се. Обратното - когато по някаква причина се цели изграждане и приемане на фактически изводи във вреда на обективната истина, най- лесния и стандартния начин за постигането е посредством игнориране на доказателства, разкъсване на взаимната връзка, бягство от съпоставяне на доказателствата и не на последно място некоректното тълкуване и коментиране на доказателствата и придаването им на смисъл, какъвто нямат.

Гласните доказателства, които съдът е кредитирал с доверие по-скоро декларативно, без да бъдат анализирани и без да обяснява по каква причина, не са съпоставени с останалите групи доказателства – писмени - медицинска документация, както и – със заключението на назначените СМЕ, изготвени от вещото лице Веселин Топалов, което всички страни /вклю. и защитата на подсъдимата/ са възприели, като компетентни, убедителни и добросъвестно изготвени, относно находките на наранявания и телесни увреждания при двете пострадали лица и механизма на тяхното причиняване.

В обобщение на всичко изложено – постановената присъда е необоснована, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон – чл. 12, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК при постановяването й, което наложи последната да бъде отменена на осн. чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 334, т. 2 НПК и да бъде постановена нова присъда по силата на която подсъдимата беше признат за виновна в това, че на 31.07.2021 г., около 02:30 часа, в центъра на гр. Б., С. обл., в близост до нощен клуб „Е.“, чрез скубане за косата, нанасяне на удари с ръце в областта на главата на В.В.Г., притискането на тялото й върху циментовата повърхност на терена и удряне на главата и в същата повърхност, е причинила на Г. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания в окосмената част на главата; кръвонасядане в областта на гърба вдясно, на дясното коляно и десния лакът, които са съчетани с травматичен оток на меките тъкани, с наличие на отскубната коса от скалпа, които, в своята съвкупност са причинили на Г. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (при липса на личен мотив във взаимоотношенията, на публично място, без основателна причина, незачитайки неприкосновеността на личността, при явно неуважение на обществения ред), поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и бе наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки на осн. чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2 НК 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца и периодичност на явяването и подписването два пъти седмично. 2.