Решение № 453 от 23.12.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Петрич, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230100976 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** срещу „Агромеханизация Беласица“ ЕООД, ЕИК **** за установяване съществуването на вземания срещу ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72698/2024 г. по описа на СРС, както следва: искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 203.50 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в имот, представляващ склад, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, блок *, вх. *, с абонатен № ****, както и сумата от 7.82 лева, представляваща главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2024 г. до окончателното плащане, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца; искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 1

45.30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 19.11.2024 г., както и сума в размер на 2.17 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. до 19.11.2024 г.

Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че ответното дружество е потребявало топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот склад, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, блок *, вх. *, с абонатен № ****, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия, ответникът е ползвал и услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.10.2022 г., извършвана от „Б.“ ООД, като не е заплатил дължимите суми за това, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника, последният дължи и лихва за забава върху главниците, като въпреки изпратената покана с № П 1666/21.02.2024 г., процесните вземания не са заплатени. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 39143 от 12.12.2024 година по ч.гр.д. № 72698/2024 г. по описа на СРС, срещу която е постъпило възражение. Моли за уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Прави искане за допускане на счетоводна и техническа експертиза, както и искане за привличане на трето лице-помагач и искане по чл. 190 от ГПК. Претендира разноски.

Ответникът - „Агромеханизация Беласица“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва обстоятелството, че дължи стойността на услугите с два довода – че имотът се ползва от трето за спора лице по силата на сключен договор за наем с ответника, и с довод, че твърдените услуги не са предоставени от ищеца, тъй като имотът не е свързан с топлопреносната мрежа, няма монтирани отоплителни тела и през него не минават хоризонтални и вертикални щрангове. Представя писмени доказателства.

2

С определение по чл.140 ГПК съдът е конституирал „Б.„ ООД /“Д.“ ООД/ като трето лице помагач на ищеца.

По делото са приобщени материалите по горецитираното заповедно производство, уважено е доказателственото искане на ищеца за съдебнотехническа експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключението е приобщено към доказателствената съвкупност, приобщени са и всички писмени доказателства представени от страните.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, депозира писмена молба, с която воля за разглеждане на делото в негово отсъствие, поддържа предявените искове, моли да се приобщи към доказателствата по делото изготвената експертиза, по същество заявява становище за доказаност и основателност на исковете и пледира за тяхното уважаване, заявява възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Третото-лице помагач на ищеца не изпраща процесуален представител, не изразява становище по предявените искове, не сочи доказателства.

За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба, сочи нови писмени доказателства, по същество пледира за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни, релевира съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните фактическа и правни изводи:

Установи се, че „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 392457 от 04.12.2024 г. срещу „Агромеханизация Беласица“ ЕООД за сумите: 203.50 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в имот, представляващ склад, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, блок *, вх. *, с абонатен № ****, както и 7.82 лева, представляваща главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г. – 30.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2024 г., до окончателното плащане, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца; 45.30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена 3 от дружеството топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 19.11.2024 г., както и сума в размер на 2.17 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. до 19.11.2024 г. Образувано е ч.гр.д. № 72698/2024 година по описа на СРС, в хода на което е издадена Заповед № 39143 /12.12.2025 година по чл.410 ГПК за горепосочените суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение № 38575/04.02.2025 година, с което е оспорил съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. Твърди се във възражението, че процесният имот не е свързан с топлопреносната мрежа на ищеца, поради което той /длъжникът/ не ползва топлинна енергия за парно отопление и топла вода в процесния магазин. Твърди, че през процесния период имотът е бил отдаден под наем на трети лица. Във връзка с постъпилото възражение заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви установителни искове за вземанията по процесната заповед в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса, което последният е сторил.

По делото не се спори, поради което съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че в рамките на исковия период ответникът е собственик на процесния имот - склад, находящ се в гр. С.я, ж.к. „И.“, блок *, вх. *, както и че между страните няма сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесните период и имот.

Несъмнено се установи по делото, че етажните собственици на имотите в сградата – ЕС, в която се намира процесния имот, са възложили на третото лице-помагач на ищеца извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Съгласно съдебно-техническото заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като обективно, компетентно, неоспорено от страните и необорено от доказателствата по делото, се установи, че :

Сградата ЕС на адрес гр.С., жк „И.“, бл.*е с непрекъснато подаване на ТЕ през процесния период /месец юли 2022 г. – месец април 2023 г./, като за същия период дружеството ищец е извършвала ежемесечно отчети на общи топломери, които са от търговски тип и са преминавали метрологичен 4 контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действащата методика. Дяловото разпределение за ЕС, в това число за процесния имот е извършвано от „Д.“ ООД, в съответствие с методиката, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на дружеството-ответник с аб.№ **** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период. Вещото лице сочи категорично, че в процесната сграда ЕС има вертикална инсталация, както и че процесният имот е топлоснабден.

Съгласно събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установи, че на база документите за отчет и изравнителни сметки, изготвени от третото лице –помагач, за процесните имот и период, ищецът е изготвил изравнителни фактури на стойност 203,50 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, и 7,82 лева неплатена сума за дялово разпределение.

По делото не се събраха доказателства в подкрепа на заявеното от ответника твърдение, че през процесния период процесният имот е отделен от топлоснабдената сграда и през него не преминават хоризонтални и вертикални щрангове.

Установи се по делото, че на 21.02.2024 година дружеството-ищец е изпратило писмо № П- 1666 до дружеството-ответник с предложение за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и за доброволно заплащане на изискуеми суми за четири инсталации с административен адрес гр.С., жк „И.“ бл.*, вх.*, вх.*, вх.* и вх.*, т.е. за имоти в това число и за процесния. Няма данни по делото относно връчването на писмото на адресата.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

За основателността на предявените главни искове ищецът следва да установи релевираното обедняване на имуществото си – доставянето, респективно извършването през исковия период, количеството и цената на топлинна енергия и услуга за дялово разпределение, в това число, че през него минават хоризонтални и вертикални щрангове, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и е използвал посочената услуга, 5 както и наличието на връзка между обедняването и обогатяването – че енергията и услугата са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните по делото.

По предявените акцесорни искове /по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК , вр. чл.86 ЗЗД/ ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава – че е поканен да плати, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и релевираното правоизключващо възражение – че имотът се ползва от трето за спора лице по силата на валидно сключен договор за наем, че радиаторите в имота са премахнати, че имотът е отделен от топлоснабдената сграда и през него не преминават хоризонтални и вертикални щрангове.

По делото няма спор, че ищецът като енергийно предприятие – доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездие от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. Не е спорно, че през процесния период ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ склад, находящ се в гр. С., ж.к. „И.“, блок *, вх. * В тази връзка и предвид установеното по несъмнен начин от фактическа страна, че в рамките на исковия период между страните няма сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесни имот, съдът приема за несъмнено, че в случая отношенията между страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници – чрез института на неоснователното обогатяване.