Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260101 от 09.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 642/2020
Вид
Решение № 260101
Подписан
09.04.2021
Състав
НАДЕЖДА ИВАНОВА ЖЕЛЯЗКОВА, СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА, КРАСИМИРА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 102 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.226, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 129, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

Номер 260101 09.04. Година 2021 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Апелативен съд І търговски състав

На седемнадесети февруари през 2021 Година

В открито заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

Секретар:

Цветелина Диминова като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова търговско дело № 642 по описа за 2020 година, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 331 от 30.07.2020г., постановено по т.д. № 54 по описа за 2019г. на Окръжен съд П., с което e отхвърлен иска, предявен от «М.Ф. ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***«П.М.К.» № **, ет.*, офис *, представлявано от управителя П.Г.М.против М.П.А. ЕГН ********** с адрес гр. П., Район С., ул. С.В.№ *, ет. *, ап.* за заплащане на сумата от 25 500 лв., частично от сума в общ размер на 759 000 лв., дължима по договор за цесия от 10.09.2018г., с който цедентът „Н.-****“ ЕООД е прехвърлил на цесионера - ищец своето вземане спрямо М.П.А. в размер на 759 000 лв., представляващо продажна цена по договор за продажба на дялове с нотариална заверка на подписите с рег. № 2174/25.06.2014г. на Нотариус В.П.на 7 590 дружествени дяла от капитала на „Н.И.“ ООД /сега ЕООД/, всеки на стойност 100 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 28.01.2019г. до окончателното й заплащане и са присъдени разноски в тежест на ищеца.

Решението е обжалвано от «М.Ф.

ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***«П.М.К.» № **, ет.*, офис *, представлявано от управителя П.Г.М., чрез адв. З.Д. с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, като постановен в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на съда, че постигнатото в чл.3.1 от Анекса съгласие е действително и непротиворечащо на закона и добрите нрави и че плащанията от „Н.И.“ ООД в полза на банки, кредитирали „Н.-****“ ЕООД по трите договора за банков кредит, представляват погасяване на задълженията по договора за продажба на дялове. Подържа, че уговорката, обективирана в т.3.1 от Анекса към договор за покупко – продажба на дружествени дялове от капитала на „Н.И.“ ООД е нищожна, като противоречаща на закона и сключена при накърняване на добрите нрави, поради нееквивалетност на престациите. Твърди, че дори и да са извършени плащания, то тези плащания от М.П.А. са в изпълнение на задълженията на последната по договори за встъпване в дълг.

Настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а иска уважен, като на ищеца бъдат присъдени и разноски за първоинстанционното производство и за въззивната инстанция.

Ответникът – М.П.А., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, каб. № *, чрез адв. Ст. Д. счита жалбата за неоснователна; претендира разноски.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на «М.Ф.

ЕООД, ЕИК ********* против М.П.А. с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.183 ЗЗД, вр. чл. 129, ал.2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.

Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 10.09.2018г. между „Н.

****“ ЕООД, в качеството му цедент и «М.Ф. ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземането на цедента срещу М.П.А. в размер на 759 000 лв., дължимо от нея по договор за продажба на 7590 дяла от капитала на „Н.И.“ ООД, всеки на стойност от 100 лв., който договор е с нотариална заверка на подписите с рег. № 2174 по описа на Нотариус В.П.с рег. № *** на НК. Сочи, че на 08.08.2013г. „Н.-****“ ЕООД е апортирало свои собствени четири недвижими имота в капитала на „Н.И.“ ЕООД, което обстоятелство е вписано по партидата на „Н.И.“ ЕООД. Така капитала на „Н.И.“ ЕООД е увеличен чрез записване на нови дружествени дялове от новия съдружник в дружеството „Н.-****“ ЕООД, а именно 7590 дяла на стойност по 100 лв. всеки или на обща стойност 759 000 лв., които са продадени на 25.06.2014г. на ответницата, като в договора за продажба на дружествени дялове страните са предвидили, че начина за плащане на продажната цена от 759 000 лв. ще бъде конкретизиран допълнително с анекс.

Твърди, че анекс не е сключен, а същия следва да е сключен с писмена форма с нотариална заверка на подписите, както и да бъде вписан в ТР. Сочи, че длъжника е уведомен за станалата цесия с две съобщения, изпратени с телепоща на адрес гр. П., ул. С.В.№ *, които са върнати в цялост като непотърсени. Сочи, че в съответствие с уговореното в договора за цесия цедента е предоставил на цесионера пълномощно с нотариална заверка на подписа от 09.01.2019г., с което го упълномощил от името и за сметка на цедента да извърши всички необходими действия по уведомяването на длъжника. Твърди, че дори и да се приеме, че това не е сторено, то с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложеното уведомление за цесия длъжника е уведомен за извършеното прехвърляне. Въз основа на изложеното, настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 25 500 лв., частично от 759 000 лв., представляваща вземане по договор за цесия от 10.09.2018г., по силата на който „Н. ****“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземането си срещу М.П.А. в размер на 759 000 лв., което е с произход договор за продажба на 7590 дяла от капитала на „Н.И.“ ООД, по силата на който М.А. е придобила посочените дружествени дялове срещу задължението да заплати цената от 759 000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – М.П.А. ЕГН **********, чрез адв. Ст. Д. и със съдебен адрес ***

И.Ш.№ * е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 25.06.2014г. е сключен договор за продажба на 7590 дружествени дяла от капитала на „Н.И.“ ООД, продавач по който е „Н. ****“ ЕООД, а купувач М.А. като уговорената между страните цена е 759 000 лв., а начина й на изплащане е предвидено да бъде предмет на допълнително споразумение между страните. Оспорва твърдението на ищеца, че анекс не е сключен, като твърди, че такъв е сключен на 29.08.2014г. в гр. П., в който страните са уговорили начина на плащане на цената. Твърди, че към м.06.2014 год. „Н.-****“ ООД и „Н.И.“ ООД били в огромно финансово затруднение и дължали по три договора за банкови кредити, сключени в през периода 2009-2011 год. с „У.Б.“ АД и с „Д Б.“ АД, стотици хиляди левове. Обстоятелството, че преди 25.06.2014 год. А. погасявала с лични свои средства задълженията на „Н. ****“ ООД в общ размер на 60 629,64 лв., било отразено в анекса към договора от 29.08.2014 год. и дългът бил редуциран с посочената сума. Отделно твърди, че в периода от 22.04.2014г. до 02.07.2014 год. А. погасявала със свои лични средства и други задължения на продавача „Н. ****“ ЕООД към друг кредитор – „А.А.Д.т.“ ЕООД, в общ размер на 48 300 лв., която сума също била зачетена в анекса за погасяване на задължението по договора за продажба на дружествени дялове. Така, задължението по договора от 759 000 лв. било редуцирано по силата на анекса със 108 929,64 лв. и остатъчният размер на дълга към датата на сключването му бил 650 070,36 лв.

Според ответника и предвид постигнатото в анекса съгласие, сумата от 650 070.36 лв. подлежала на издължаване на вноски в срок от 5 години, чрез заплащане от страна на А. на вноските за погасяване на банковите кредити на продавача „Н.-****“ ЕООД, а именно задълженията му по договор за банков кредит № ****/23.06.2009 год. с кредитор „У.Б.“ АД; договор за кредит № ****/26.03.2010 с кредитор „У.Б.“ АД и договор за кредит № *******/04.07.2011 год. с кредитор „Д Б.“ АД. Срокът за погасяване на остатъчния размер от задължението в размер на 650 070,36 лв. изтичал на 30.08.2019 год., т.е. задължението за заплащането на цената не е падежирало към датата на подаването на исковата молба.

Същевременно ответника твърди, че А. е внесла за погасяване на кредитните задължения на „Н.-****“ ЕООД сума, която значително превишава размера на задължението й към това дружество. Още към 31.12.2016 год. изплатената от А. сума била в размер на 963 801,31 лв. и по този начин задължението ѝ по договора за продажба на дружествени дялове било погасено изцяло.

Сочи, че след придобиването на дружествените дялове в „Н.И.“ ООД А. била вписана като управител на дружеството. По решение на ОСС „Н.И.“ ООД от 29.08.2014 год. между А. и „Н.И.“ ООД бил сключен договор по чл. 101 ЗЗД /безвъзмезден/, по силата на който „Н.И.“ ООД встъпил като съдлъжник в задължението на М.А., произтичащо от процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове, чрез плащания по описаните три договора за кредит и вноските по кредитите били погасявани регулярно.

Твърди, че още през 2014 год. ответницата е била уведомена от представляващия „Н.-****“ ЕООД Н.А., че е прехвърлил вземането на дружеството спрямо А., произтичащо от договора за прехвърляне на дружествени дялове, на трето лице, поради което ищецът не притежавал надлежна активна процесуална легитимация да води иска и на това основание същият е недопустим.

Възразява се срещу твърдението в исковата молба, че анексът към процесния договор следвало да бъде сключен в същата форма /с нотариална заверка на подписа/ и подлежал на вписване в ТР. Транслативното действие на договора, според ответника е настъпило още в момента на сключването му, а анексът бил подписан единствено във връзка с уреждане на облигационните отношения между страните. Нормите на ТЗ предвиждали особена форма за действителност само във връзка със същественото съдържание на договора и с прехвърлителното му действие, а по отношение на облигационните последици за страните, в т.ч. изплащането на продажната цена, формата била само за доказване, поради което и уговорките досежно начина на плащане можели да бъдат доказани с анекс в обикновена писмена форма. Предвид изложените съображения, настоява производството по делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен.

В срока за допълнителната искова молба ищецът е депозирал такава, с която е посочил, че възраженията на ответника срещу допустимостта на иска са неоснователни.

Навежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 3 от Анекса към договора за покупко-продажба, поради противоречието ѝ със закона и добрите нрави. С апортирането на притежаваните от „Н. ****“ ЕООД недвижими имоти в капитала на „Н.И.“ ООД и последващата продажба на дружествените дялове, притежавани от „Н. ****“ ЕООД в полза на А., последното дружество се разпоредило с цялото си имущество, а не получавало нищо като насрещна престация, като същевременно оставало задължено по всички договори за кредит.

Тези обстоятелства сочели на нееквивалентност на престациите и облагодетелстване на А., което съставлявало накърняване на добрите нрави.

В случай, че съдът не приеме наведеното възражение за нищожност на клаузата на чл. 3 от анекса, ищецът счита за недоказани твърденията на ответната страна за извършени плащания за погасяването на процесния дълг. Дори някакви плащания да били извършвани от М.А. и от „Н.И.“ ООД, те са били в изпълнение на задълженията на тези лица към банките по договорите за встъпване в дълг, за сключването на каквито са изложени твърдения, почиващи на вписванията в имотния регистър, а не в изпълнение на процесните задължения на А. към „Н. ****“ ЕООД.

Във връзка с уговорката в анекса, че остатъкът от дължимата сума следва да бъде погасен в срок от пет години, счита, че вземането е изискуемо, като се позовава на нормата на чл. 71 ЗЗД – изпълнението на срочно задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, намалил е дадените от кредитора обезпечения, респ. не му е дал обещаните обезпечения, т.е. формулирано изявление за трансформация на вземането в предсрочно изискуемо на посоченото основание.

В срока по чл. 373 ГПК от страна на ответника е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който се оспорва възражението на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 3 от анекса, като са изложени фактически твърдения във връзка с финансово-икономическото състояние на прехвърлителя и твърдението на ищеца за нееквивалентност на престациите и за накърняване на добрите нрави, което е намерено за необосновано. Твърди, че след сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове, макар и „Н. ****“ ЕООД и физическото лице Н.А.да са останали длъжници по договорите за кредит, след 28.08.2014 год. тези лица не са изплащали нищо за погасяване на задълженията по кредитните договори; всичко платено по тези договори било престирано от М.А. и управляваното от нея дружество „Н.И.“ ЕООД за погасяване на задълженията на кредитополучателя, които счита за чужди задължения. Оспорва позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, в т.ч. поради липса на яснота относно твърденията на ищеца дали М.А. е станала неплатежоспособна и какви обещани обезпечения не е дала на кредитора, след като такива не са уговаряни в анекса от 29.08.2014 год.. В допълнителния отговор е оспорено качеството на ищеца на кредитор на ответника с твърдението, че договорът за цесия е привиден, а процесът – симулативен - исковите претенции се основавали на договор, съставен за целите на процеса; ищцовото дружество било учредено само и единствено с цел да прикрие действията на истинските заинтересовани от процеса. Настоява се производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост като симулативно водено, а евентуално, поради липса на правен интерес у ищеца.