Решение № 801 от 22.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001001061 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261279 от 02.09.2021 г., постановено по търг. дело № 1055/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 2с-в е осъдил „ГК“ЕАД да заплати на „Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Турция, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата в размер на сумата в размер от 110 500 евро – съставляваща неизплатен остатък по уговорено възнаграждение във връзка с възложено извършване на част „Конструктивна“ на техническите проекти на сградите, подлежащи на изграждане в обект-комплекс със смесено предназначение с наименование „София Скуеър“ с приблизителна РЗП от 534 000 кв.м., въз основа на сключен договор за проектиране на конструкции от 03.08.2017г. и споразумение от 21.12.2018г. за негово прекратяване, съгласно които са издадени три броя фактури : от 23.07. 2018г., 27.12.2018г. и 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главното вземане в частта му за 20 000 евро, считано от 10.06.2020г. до 30.09.2020 г. и съответно върху целия размер на главното вземане от 110 000 евро, считано от 01.10.2020 г. до окончателното му издължаване.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ГК“ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.266 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.

1

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдпроизводствените правила, изразяващи се в това, че СГС не е обсъдил съображенията на ответника, че ищецът не е изпълнил задълженията си да изготви и предаде технически проекти, които отговарят на изискванията на процесния договор и включват изискуемото и се минимално необходимо съдържание, предвидени в Наредба № 4/21.05.2001г. Твърди се и че неоснователно съдът не е взел предвид възражението на ответника, че предадените работи не представляват предедана работа и са в непълен обем. В този смисъл съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице, че в предадената работа липсват определени части от задължителния обхват на част конструктива на техническия проект, както и липсват части и елементи от части, за които ищецът твърди неоснователно, че са извършени и предадени- липсвали чертежи на план изкоп, план основи, кофражните и армировъчни планове не са били в пълен обхват и изпълнени изцяло, липсвали спецификации на материали и обобщена количествена сметка.

Иска се отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго с което предявеният иск да се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото е постъпил писмен отговор от „Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“, с който се оспорва основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Япъстатик Проже Мюхендишлик Иншаат Санайъ Ве Тиджарет ООД Ширкети“ срещу „ГК“ЕАД, в която са изложени твърдения, че на 03.08.2018г. между страните е бил сключен процесният договор за проектиране на конструкции, по силата на който ищецът се е задължил да изготви и предаде част „конструктивна“ на техническите проекти на сградите, които ответника планира да изгради в имот находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III“, район Красно село, под формата на комплекс със смесено предназначение и наименование „София Скуеър“, при приблизително РЗП 534 000 кв.м. Съгласно клаузата на чл.3.1. от това съглашение, ответникът е поел насрещното задължение да заплати в полза на ищеца възнаграждение в размер на сумата от 275 000 евро без ДДС, разпределени както следва: 55 000 евро, представляващи 20% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок, считано от подписване на договора и получаване на проформа фактура; 82 500 евро, представляващи 30% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок от предаване на част „Конструктивна“; 55 000 евро, представляващи 20% от цялото възнаграждение в 7-дневен срок, считано от 2 набавяне на акт №15 за приемане на строителната конструкция; и 27 500 евро, представляващи 10% от цялото възнаграждение в 7 дневен срок от снабдяване с Акт Образец 16 за всички сгради. Поддържа се, че в пределите на така учреденото договорно правоотношение дружеството-възложител пристъпило към заплащане на изпълнителя на сумата в размер от 55 000 евро, съгласно фактура № 39762 от 17.08.2017г., съответно на 21.09.2018 г. направил второ плащане на сумата от 7 000 евро, представляващи частично погашение на дълг по втората фактура с № 39797 от 23.07.2018г., чиято обща стойност е 27 500 евро и има основание за издаване - плащане на 10% за предаване на проект на кофражни планове. Изтъква се, че тази фактура е била изпратена до възложителя на 31.07.2018г., като с писмо от 20.08.2018г., той потвърждава и получаването на оригиналната фактура. Към месец 10.2018 г. ответното дружество-възложител по договора взело решение да внесе промени в проекта си „СОФИЯ СКУЕЪР“ и уведомил за това ищеца с нарочно писмо. На 07.11.2018г. изпълнителят изпратил на ответното дружество по електронен път всички изготвени до момента от негова страна проекти и калкулации. Направено е пояснение на фазите на проекта, разделена на фаза 1-сметки, фаза 2-проект на кофражни планове с архитектурни координати и фаза 3-детайлна армировка, като междувременно РЗП е нараснала от 535 000 кв.м. на 595 000 кв.м. Предаването на тази работа е поискано във връзка с планирано спиране на проекта „СОФИЯ СКУЕЪР“. Така внесените промени в проекта продиктували договорна необходимост у страните за сключване между тях на Споразумение за прекратяване на договора за проектиране и конструкции датиращо от 21.12.2018 г. В Споразумението е постигнато изрично съгласие между страните относно това, че по прекратявания договор е било извършено авансово плащане на сумата от 55 000 евро, както и на частично плащане на сума в размер на 7 000 евро или общо сумата от 62 000 евро без ДДС. Освен това страните се били споразумели за редуцирането на първоначално уговореното възнаграждение от 275 000 евро на 172 500 евро без ДДС.

Ищецът се позовава на това, че в споразумението присъствало изрично пояснение, че сумата от 110 500 евро без ДДС, представляваща неизплатената част от фактурираното задължение, която по чл. 1.1. от същото е в размер на 20 500 евро без ДДС и 90 000 евро без ДДС ще бъде изплатена по банков път за срок от 30 дни след получаването от Възложителя на издадените от Изпълнителя фактури. Изрично е разписано, че така уговореното възнаграждение, съставлява такова за изпълнени от ищеца и приети без забележки от ответника проектантски работи. Предвидено е и това, че изпълнителят се освобождава от останалата част от работата, която му е била възложена с договора за проектиране, като за нея не му се следва плащане от възложителя. От ищецът се твърди, че на 18.01.2019г. е изпратено писмо до „ГК“ ЕАД, с което е поискано разделяне на сумата от 90 000 евро на две части : 35 000 евро - платими през месец декември 2018 г. и 55 000 евро през месец януари или февруари 2019 г. За първата сума, изпълнителят поддържа, че е издал фактура с № 39806 от 27.12.2018г. и основание завършени конструктивни дейности, която е приложена към писмото от 18.01.2019г., а оригиналната фактура е предадена на възложителя с писмо от 23.01.2019 г. По повод сумата от 55 000 евро е издадена фактура №39820 от 18.11.1019 г. с основание „София Скуеър“ завършени конструктивни дейности, с 3 приложен към нея приемно-предавателен протокол и справка за напредъка на плащанията изпратени по електронен път, а оригиналът на същата е предаден на 26.11.2019г. Изяснява, че към задължението по двете фактури се прибавя и неизплатената част по фактура № 39797 от 23.07.2018 г. в размер на 20 500 евро и така общия размер на задължението на ответника се консолидира на сумата от 110 500 евро. Последното задължение присъствало в счетоводството водено при ответника. Допълва се, че независимо от настъпване на срока на изискуемост на паричното вземане, по него не било предприето плащане от ответника.

Ищецът излага и съждения от правна страна, според които просения договор по своята същност представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ла. 1 от ТЗ, който като договор за услуга попада в обхвата и на чл.258 и сл. ЗЗД уреждащ правилата на договора за изработка. Твърди, че както Договора, така и Споразумението от 21.12.2018 г. са сключени в писмена форма, като последното се явява изменение на първоначалния договор и съгласно чл. 5 от него с неговото изпълнение се прекратява автоматично Договора за проектиране и конструкции. Подчертава, че съгласно чл. 4 от сключеното споразумение възложителят е приел цялата извършена от изпълнителя до момента на подписването му работа, без да има забележки по нея. В подкрепа на факта на извършена работа ищецът се позовава на изпращането на предварителни протоколи от страна на ищеца до ответника, които са приети от последния без възражения, а така също и действията по изплащането на задължения по фактура №39762 от 17.08.2017г. и фактура №39797 от 23.07.2018г. Изяснява механизма на формиране на вземането по Споразумението, възлизащ на сумата от 110 500 евро, като сочи, че същия се разпределя както следва : неизплатената част от 20 500 евро по фактура № 39797 от 23.07.2018г. с общ размер 27 500 евро; 35 000 евро, съгласно фактура № 39806 от 27.12.2018г.; и 55 000 евро, съгласно фактура № 39820 от 18.11.2019г. Повторно се описват начините на изпращането на цитираните фактури по електронен и официален път до ответника и потвържденията им от негова страна във връзка с тяхното получаване.

Подчертава се, че към момента на подаване на ИМ, 30-дневния срок на изискуемост на вземанията по всяка една фактура е изтекъл.

В срока за отговор ответникът „ГК“ЕАД е заявил, че оспорва предявеният осъдителен иск като неоснователен с твърдения, че оспорва ищецът-изпълнител да е осъществил реално възложената му според договора проектантска работа, респективно да е предало същата на възложителя, а той да я е приел. Това лишавало ищеца от правото му да получи уговореното с договора възнаграждение. Възразява се по изложените в ИМ фактически обстоятелства, които според ищеца го снабдяват с материална легитимация да получи плащане на съдебно предявеното от него парично вземане. Ответната страна изтъква, че изпълнителят не е предприел предаване в полза на възложителя, съгласно правилата на чл. 7 от договора на целия комплект от възложената му за изработване проектна документация. Относно подписаното на 21.12.2018 г. споразумение за прекратяване на договора за проектиране на конструкция от 03.08.2017 г., ответникът сочи, че изразената от страните воля в това споразумение е насочена само към промяна в първоначалния размер на уговореното възнаграждение, а именно то е намалено от 275 000 евро на 172 500 евро. Невярно било отразеното в споразумението изявление, че новото уговорено възнаграждение по чл. 1 от 4 споразумението е такова за проектантските работи по договора, които били извършени от изпълнителя към датата на сключване на споразумението, респективно предадени и приети от възложителя без да са налице забележки по тях. Аргумент в тази насока ответникът извежда от това, че със споразумението не отпада изискването на чл. 7 от договора за проектиране, където е предвидено, че цялата проектна документация се предава от изпълнителя в електронен вид, а предаването на самите проекти се удостоверявало посредством съставянето на двустранен протокол. Такива протоколи обаче не били надлежно съставени между страните към датата на сключване на споразумението от 21.12.2018 г., Освен това към тази дата за сградите не съществували и одобрени инвестиционни проекти. Съпътстващи възражения за неоснователност на претенцията са и тези свързани с липсата на изпълнение на поето от ищеца задължение по чл. 4.1. от договора да осигури екип от специалисти с проектантска правоспособност, знания и опит за изпълнение на работите възложеното; нямало надлежно изпълнение за изработването на част конструктивна по техническите проекти на сградите в пълния им обем и при спазване на законовите изисквания за проектиране, като се цитират конкретни несъблюдавани изисквания въведени в Наредба 4 отнасяща се до обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Ответникът е направил конкретни бележки по ангажираните от ищеца протоколи за предаване на работата по договора, като е отбелязал, че те не носят подпис на представител на ответника, нямат посочена дата, нито съдържание от което да се направи констатация, че касаят изпълнение по договора за проектиране от 2017 г. По отношение на фактурираната от ищеца сума в размер на 55 000 евро с фактура от 18.11.2019 г. ответното дружество се позовава на това, че относно работите, за които същата евентуално би се следвала- завършване на конструктивни дейности няма съставен протокол за предаване, което изключва извод за реалното им изпълнение от ищеца и възникване на вземане за тяхното разплащане. Фактите свързани с издаването на съответните данъчни фактури, тяхното изпращане на възложителя на работата не могат да се разглеждат, като такива удостоверяващи изпълнението и предаването на услугите по проектиране, респективно тяхното приемане от възложителя, а и същите не носели подпис на представител на възложителя.Нямало и извършено потвърждаване от ответника за осчетоводяване на тези суми във воденото при него счетоводство. В обобщение изложеното от ответника обуславяло решаващ извод, че съдебно предявеното от ищеца вземане не е възникнало и изискуемо, поради което претенцията за заплащането му от ответника трябва да се квалифицира, като неоснователна и да се отхвърли с постановяване на крайния съдебен акт по спора.