Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14097 от 17.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22845/2024
Вид
Решение № 14097
Подписан
17.07.2024
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 310, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 312 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 312, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 236 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 238, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 14097 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110122845 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Делото е образувано по подадена от „А.......“ ЕАД срещу С.Х.К.Л.С.“ искова молба, с която е предявен по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр.

1 ЗЗД за опразване на наето помещение – Съблекалня (Сауна) Б9.1, находяща се в Зимен дворец на спорта в гр. С.....................“.

Ищецът твърди, че е собственик на спортни обекти и съоръжения с национално значение, в това число – Зимен дворец на спорта, находящ се в гр. С.............................“, както и е наемодател на процесното помещение по силата на сключен с ответника Договор за наем № 03-49/21.09.2023 г. Сочи, че ответникът се задължил да заплаща наемна цена в размер на 385 лева месечно. Поддържа, че договорът е сключен за срок до 31.12.2023 г., като същият е прекратил действието си с изтичането на този срок, по силата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от договора. Твърди, че е изпратил писмо до ответника с изх. № 146/27.03.2024 г., с което последният е уведомен, че следва да върне държането върху процесния обект в срок до 03.04.2024 г. Въпреки това, ответникът не освободил процесното помещение. С оглед обстоятелството, че договорът за наем между страните е прекратен, се моли ответникът да бъде осъден да освободи наетото помещение. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

Препис от исковата молба с приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК по седалището и адреса на управление на дружеството – гр. С.............., като в срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на иска с доводи, че е налице хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и договорът е продължен за неопределено време, доколкото наемната цена за месеците 05.2024 г. и 06.2024 1 г. е била заплатена. Прави възражение и за извършени подобрения в имота. Възразява, че ищецът не е доказал, че е собственик на отдадения под наем имот. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: делото

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, едно от основните задължения на наемателя е да върне на наемодателя наетия имот след прекратяване на договора за наем.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за опразване на предоставено по силата на договор за наем помещение ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, възникнало от валиден договор за наем, че е предоставил на ответника държането на процесното помещение, както и че договорът за наем е бил прекратен.

В случай, че ищецът докаже горните факти, в доказателствена тежест на ответника по делото е да докаже, че е изпълнил задължението си след прекратяване на договора да предаде държането на помещението на наемодателя, или че упражнява фактическата власт върху същото на валидно правно основание.

По делото не е спорно и се установява от приетия като писмено доказателство Договор № 03-49/21.09.2023 г., че на 21.09.2023 г. „А.......“ ЕАД като наемодател е предоставило на С.Х.К.Л.С.“ като наемател и Г.В.Д. като солидарен длъжник, ползването на процесната Съблекалня (Сауна) Б9.1, находяща се в Зимен дворец на спорта, гр. С..............“ за нуждите на спортната дейност на наемателя (чл. 1, ал. 1). В чл. 2 от договора страните са уговорили, че същият се сключва за срок до 31.12.2023 г. (вкл.) и влиза в сила от датата на неговото подписване. Предвидено е, че за ползване на помещението се дължи наемна цена в размер на 385 лева с ДДС, която се заплаща ежемесечно авансово до 10-то число на текущия месец (чл. 3). Наемодателят се е задължил да предостави обекта с приемо-предавателен протокол, както и да осигури безпрепятственото ползване на обекта – чл. 6.

В чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора е предвидено, че наемодателят има право след прекратяване на договора, да получи обратно предоставения обект във вид, не по-лош от вида, в който е бил предаден, а съгласно чл. 8, ал. 1, т. 9 наемателят се е задължил след прекратяване на договора да върне предоставения обект най-малко в състоянието, в което се е намирал в момента на влизане в сила на договора, като погаси всичките си задължения във връзка с ползване на предоставения обект. В чл. 15, ал. 1 страните са уговорили начините за прекратяване на договора – 1/ с изтичане на срока, за който е сключен; 2/ по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; 3/ с едномесечно писмено предизвестие; 4/ 2 едностранно от наемодателя, без предизвестие, с писмено уведомление до наемателя, при системно просрочване на плащанията или системно неизпълнение на други задължения по договора; 5/ на основание чл. 14, ал. 2 от договора. В чл. 17 страните са уговорили, че всички уведомления във връзка с договора се изпращат на страните и се считат за редовно връчени, ако са изпратени на координатите за контакт (адрес или имейл), посочени в началото на договора. При промяна на който и да е от координатите, всяка страна е длъжна да уведоми писмено другата за тази промяна в тридневен срок. В противен случай всички уведомления по договора се считат за редовно връчени, ако са изпратени до който и да е от координатите за контакт преди промяната.

По делото не е спорно, че ищецът – наемодател е изпълнил задължението си по чл. 6 от договора, а именно да предостави обекта за ползване на наемателя (за което са представени разписки за заплатен наем за м. 10, м. 11 и м. 12.2023 г.), както и че към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция процесното помещение е в държане на ответника.

По делото е приета покана с изх. № 146/27.03.2024 г. от „А.......“ ЕАД до С.Х.К.Л.С.“, с която ответникът е поканен в едноседмичен срок от получаване на поканата да освободи доброволно процесната съблекалня, поради изтичане на срока на наемния договор и неплащане на наем за последващите месеци, като на 03.04.2024 г. изпълни задължението си по чл. 8, т. 9 от Договор № 03-49/21.09.2023 г. и да предаде, чрез двустранно подписан приемо-предавателен протокол, държането на наетия имот, заедно с всички подобрения в него, най-малко в състоянието, в което се е намирал в момента на влизане в сила на договора, като погаси всичките си задължения, непогасени своевременно и заплати обезщетение за липсващите вещи и обезщетение за увредените такива. Посочено е, че общото задължение е в размер на 5 297,87 лв. по Договор № 03-49/21.09.2023 г. и по Споразумение от 15.09.2023 г. По делото няма данни поканата да е връчена на ответника преди връчване на препис от исковата молба с приложенията.

С оглед представените по делото доказателства, съдът приема, че страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение от 21.09.2023 г. с предмет ползването на процесната съблекалня (сауна) Б9.1.

Следва да се посочи, че в производството по чл. 233, ал. 1 ЗЗД съдът не изследва правото на собственост на отдадения под наем имот. Активната материално-правна легитимация по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да е наемодател по наемно правоотоношение с предмет спорния имот. Без значение е дали наемодателят притежава правото на собственост върху наетата вещ, тъй като чрез предявения иск, който има облигационен характер, ищецът не търси защита на правото на собственост, а реално изпълнение на задължение, произтичащо от наемно правоотношение (решение № 118/02.06.2017 г. по гр. д. № 3769/2016 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и др.). Също така на основание чл. 314, ал. 3 ГПК по искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

Предвид обстоятелството, че ищецът твърди, че е наемодател по наемно 3 правоотношение с предмет спорното помещение – обстоятелство, което е безспорно в отношенията между страните и се установява от ангажираните по делото доказателства, се налага изводът, че ищецът „А.......“ ЕАД е надлежно процесуално и материално – правно легитимиран по иска, предмет на делото. Ето защо доводът на ответника, че искът е неоснователен поради това, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесната съблекалня, е неоснователен.

По делото липсва спор, че ищецът е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на процесното помещение на ответника, което обстоятелство се установява и от доказателствата за заплащане на наемната цена за ползване на помещението от ответника.

По общо правило, а и с оглед разпоредбите на чл. 2 и на чл. 15, ал. 1, т. 1 от договора, с изтичане на срока на договора, същият прекратява действието си и наемателят е длъжен да върне вещта, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В случая ответникът не е изпълнил това свое задължение след изтичане на срока на договора на 31.12.2023 г.

Ответникът е навел твърдения в открито съдебно заседание, че договорът се е трансформирал в безсрочен на основание чл. 236 ЗЗД. Съгласно чл. 312, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК по делата, разглеждани по реда на бързото производство, съдът в закрито заседание, в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, изготвя писмен доклад по делото и указва на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените им указания и доклада по делото, вкл. за подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест, и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. След изтичането на срока по чл. 312, ал. 2 ГПК страните могат да сочат доказателства само при условията на чл. 147 ГПК (вж. решение № 416/12.07.2009 г. по гр. д. № 531/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о.). В случая, в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба (препис от исковата молба с приложенията са редовно връчени на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на 25.04.2024 г., при направена от връчителя констатация, че на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес няма офис, а сградата е необитаема), с определението си по насрочване на делото СРС е изготвил доклад, разпределил е доказателствената тежест и изрично е дал възможност на страните в едноседмичен срок от получаването на препис от определението за становище, предприемане на съответни процесуални действия по делото и представяне на доказателства, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК. Страните са предупредени и за последиците от пропускане на срока за изпълнение на указанията (чл. 312 ГПК). Определението е връчено на ответника както по седалището и адреса на управление на дружеството на 19.06.2024 г. (на основание чл. 50, ал. 2 ГПК), така и на електронен адрес, вписан в Търговския регистър н а 20.06.2024 г., като в открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че е разбрал за делото по имейл. В срока по чл.

312, ал. 2 ГПК, изтекъл най-късно на 27.06.2024 г., ответникът не се е възползвал от възможността да предприеме действия в съответствие с указанията на съда. Ето защо за него се е преклудирала възможността да прави доказателствени искания и твърдения в откритото 4 заседание по делото на 03.07.2024 г., поради което съдът приема за преклудирани и доводите му за мълчаливо продължаване на срока на наемния договор, като не се касае за хипотеза на чл. 147 ГПК – не се касае за нови обстоятелства и доказателства, които страната не е могла да узнае, посочи и представи своевременно, нито за нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, като се има предвид, че фактурите за заплатен наем за м. 05.2024 г. и м. 06.2024 г. са с дата 26.06.2024 г., т. е. преди изтичане на едноседмичния срок по чл. 312 ГПК.