Решение № 95 от 01.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Светлозар Михайлов Лазаров (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600489 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв. К.А., защитник на подс. Д. Д. Г. срещу присъдата № 260058 от 10 юни 2021г. по н.о.х.д. № 967/20 г. по описа на ПОС, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“, пр. 1 НК му е наложено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от по една година, а на основание чл. 343г НК – наказанието лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца.

В жалбата, която е своевременно предявена, се критикуват осъдителните изводи на окръжния съд. Обръща се внимание на експертно установения механизъм на злополучния удар, изразяващ се в странично съприкосновение между тялото на пострадалата и инкриминираното МПС. Адв. А. се позовава на казаното от в.л. С. в с.з., че не автобусът е ударил пешеходката, а тя се е блъснала в автобуса. Счита, че тази констатация води до претендирания оправдателен извод.

При пренията представителят на АП-Пловдив изложи становище, че присъдата следва 1 да се измени, като се извърши преквалифициране по чл. 343а НК, явно несъобразявайки, че привилегированият състав е част от повдигнатото (след връщане делото на ДП) обвинение.

По-нататък разви становище, че постановеното условно осъждане било справедливо, явно несъобразявайки, че ПОС е индивидуализирал основното наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“в“ НК, като е наложил пробация (а не лишаване от свобода). Контрааргументира довода на защитата за липсващ принос на подсъдимия за настъпването на произшествието.

По делото няма акцесорни страни.

Защитникът на подсъдимия адв. К.А. потвърди и допълнително аргументира възражението срещу извода за допускане на инкриминираното нарушение от страна на подсъдимия. Счита, че споменатият извод е оформен след експертни произнасяния, вкл. допълнителни и повторни, нито едно от които не е анализирало коректно изходните данни, нито пък е дало категорично и ясно заключение за механизма на удара и точното поведение на участниците в него, поради което злополучната пътна ситуация останала неизяснена.

Възрази и срещу възприемане на фактически констатации, различни от констатациите в обвинителния акт, по отношение на скоростта на автобуса и начина на получаване на травмите от страна на пострадалата. Счете това за нарушаване забраната по чл. 287, ал. 1 НПК за съществено изменение на обвинителната постановка, респ. за друг повод за претендираната отмяна на присъдата. Възрази и на извода за момента на възникване на опасността. Завърши пледоарията си, като повтори искането за оправдателна присъда.

Подсъдимият Г. подкрепи изложената от защитника си позиция. В последната си дума настоя за оправдаване.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:

*

Първоинстанционното съдебно производство е второ по ред и се е развило, след като присъдата по н.о.х.д. № 967/17г. по описа на ПОС е била отменена, а впоследствие делото е било върнато на досъдебното производство за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения.

Проведено е по общия ред, като е осъществено пространно съдебно следствие, вкл. е назначена допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени материали (изброени в мотивите на присъдата), както и на експертизите са направените следните фактически констатации:

2

Подсъдимият Д. Д. Г. е роден на *** г. в гр.К. обл. П.. Живее в с. С., обл. П.. Той е българин, български гражданин е. Не е женен. Има средно образование. Работи. Не е осъждан.

Подс. Г. е правоспособен водач на МПС, като притежава правоспособност за категориите „В“, „С“ и „Д“. През м. август 2015 г. работел като шофьор в „К.т.“ ООД гр.К..

На 25.08.2015 г. управлявал автобус, марка „М.", модел *, рег.№ * по маршрута гр. К. гр. К.. Около ** часа се движел по южната пътна лента на ул. „И.“ в гр. С.. Посоката на движението му била запад-изток.

На 40-50 метра зад споменатия автобус пътувал друг автобус на същото дружество, чийто шофьор бил колегата на подсъдимия свид. Р. Г.. Последният следял пътната обстановка и възприел последвалите събития.

По същото време пешеходката П.А.П.а (на 90 години) се намирала от северната страна на платното за движение, на тротоара, до автобусна спирка, намираща се срещу № 2 на улицата. В момента, в който автобусът бил на около 41,47 метра от мястото на бъдещия удар, тя предприела пресичане на платното от север на юг, т.е. от ляво на дясно пред автобуса, управляван от подсъдимия. Поддържала бърз ход, като с около 4,8 км/ч. напредвала перпендикулярно на пътното платно. Считано от северния бордюр до мястото на удара изминала за 4.54 секунди разстояние от 6,05 м. По дължина това място отстояло на около 17-18,5 м. западно от електрически стълб, приет за ориентир № 2 в протокола за оглед на местопроизшествие, а по ширина на 2,5-3,00 метра северно от десния бордюр, считано по посоката на движение на автобуса.

Автобусът се движил със скорост от 32,90 км/ч. С оглед тази скорост, когато пешеходката предприела пресичане на платното за движение, стъпвайки върху него, водачът му подс. Д.Г. е можел да реагира с екстрено задействане на спирачната система. Ако беше направил това, не би пристигнал на мястото на удара в момента, когато тя се озовала там, защото посоченото по-горе разстояние от 41,47 метра е почти двойно по-голямо от опасната му зона за спиране от 22.73 метра. Вместо това подсъдимият задействал спирачките едва когато автобусът се намирал 12,35 метра от мястото на удара (1,35 сек. преди удара). В началото на реакцията му пострадалата била на 1,8 метра от мястото на удара, около средата на платното за движение. Ударът се оказал неизбежен, тъй като споменатото разстояние от 12,35 метра е било по-късо от опасната му зона за спиране.

Така в резултат на закъснялата реакция на водача Г. последвал удар между автобуса и пешеходката П., който бил в предна лява част на автобуса, в областта на капака на електрическото табло, пред предна лява гума и в дясната страна на главата на пешеходката П.. В резултат от сблъсъка между превозното средство и пешеходката последната се завъртяла около оста си и паднала върху пътната настилка, като ударила главата си в настилката. След удара автобусът спрял на мястото, отразено в протокола за оглед, а 3 пешеходката паднала върху платното за движение, около осовата линия, в близост до задната част на автобуса.

Подсъдимият Г. незабавно изскочил навън. Установил падналата на платното пешеходка и нейното безсъзнателно състояние и се обадил на тел. 112. Съобщил за произшествието и за необходимостта от спешна медицинска помощ. С тези си действия направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на все още живата пострадала.

На местопроизшествието пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП, който откарал пострадалата в болнично заведение за оказване на помощ.

Подсъдимият Д.Г. бил тестван с техническо средство за алкохол, като пробата била отрицателна.

В хода на разследването била извършена химическа експертиза, от която не се установява концентрация на алкохол в кръвта му.

Въпреки проведеното лечение на пострадалата от произшествието П. П. състоянието й се влошило и на 24.09.2015 г. около 02.00 часа починала.

Предвид предмета на доказване и необходимостта от специални знания в отделни области на науката по делото са били назначени и изготвени експертизи, както следва:

В хода на досъдебното производство е извършена съдебномедицинска експертиза на труп /том 1, л. 52-56/, от чието заключение се установява, че на починалата П. вследствие на произшествието е причинено черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по дясната лицева половина, кръвоизливи под меките черепни покривки отдясно, следи от кръвоизлив под първата мозъчна покривка отдясно, двустранни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, както и в мозъчното вещество - вътремозъчен кръвоизлив отдясно, кръвоизливи в мозъчните стомахчета, контузия на мозъка в двете челни области и базално от дясната голямомозъчна хемисфера, оток на мозъка и на белите дробове, двустранна хипостатична бронхопневмония, счупване на дъгата на дясната ябълчна кост, кръвоизлив в синуса на горната челюст отдясно, обширни кръвонасядания по левия долен крайник с дълбоки кръвонасядания в мускулатурата на лявото бедро и лявата подбедрица, както и обичайни възрастови промени.

Експертът е заключил, че причина за смъртта е черепно-мозъчната травма с мозъчни кръвоизливи и контузията на мозъка, които са довели до притискане и парализа на жизнено важни мозъчни центрове. За настъпилата смърт е допринесла и развилата се в резултат на продължителното залежаване от наличната черепно-мозъчна травма и хиповентилацията на белите дробове двустранна хипостатична бронхопневмония, която е довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.

Всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху 4 твърд тъп предмет, като добре отговарят по начин и време да са получени при настъпило ПТП с автобус.

Изведено е становище, че смъртта на пострадалата П. е в причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 25.08.2015 г.

В хода на разследването са били назначени автотехническа експертиза /том 1, л. 6073/ и допълнителна автотехническа експертиза /том 1, л.77-87/, изготвени от вещото лице Т.П..

При първото първоинстанционно разглеждане на делото е била назначена повторна тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /вж. л. 73-101 от н.о.х.д. 959/17г. на ПОС/. Основанието за назначаването й е било съмнение относно правилността на предходното автотехническо изследване. Въпреки това в нейния състав е било включено и вещото лице П..

Проверяваната инстанция е назначила същата експертиза (по-точно – преповторила е назначаването й). След това е отхвърлил заключенията на двете единични експертизи, тъй като е констатирал противоречие с материалите по делото. Посочил е, че в първоначалната АТЕ мястото на удара е фиксирано на 4,4-4,6 м. северно от ориентир А, а в протокола за оглед е записано, че този ориентир се намира на 0,7 метра от южната граница на пътя.

Записано е също, че лявата следа е на 2,5 метра северно от южния край на пътя. Тъй като логично лявата следа кореспондира с лявата страна на автобуса, е налице разминаване между данните в протокола за оглед и изведените параметри относно мястото на удара.

Имайки предвид и скицата към експертизата, ПОС е направил елементарно аритметично изчисление /неизискващо специални знания/, а именно: сборът на двете стойности 0,7 м и 2,5 м. възлиза на 3,2 (метра), т.е. левият край на автобуса е бил на разстояние 3,2 метра от ориентир А. С други думи, при така приетите параметри на мястото на удара /4,4-4,6 северно от въпросния ориентир/ мястото на удара се оказва на около 1,1-1,3 метра от автобуса, което не е технически възможно.

Що се отнася до преназначената тройна комплексна експертиза решаващият съд е приел, че е опорочена с включването в състава й на вещото лице Т.П., участвал в некредитируемите единични изследвания.

След отмяна на присъдата по н.о.х.д. № 959/17г. на ПОС и последвалото в ръщане на делото на досъдебното производство е била назначена повторна петорна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, в състава на която не са включени участвали в предходните експертизи вещи лица /том 2 от ДП, л. 168-269/.