Решение № 75 от 14.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Стара Загора, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500839 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Н. И. М. от гр.К., чрез пълномощника си адв.С. Б. от АК – Стара Загора, против Решение № 435 от 18.08.2023г. постановено по гр.дело № 3782/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.

Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение. Намира същото за неправилно, необосновано, несправедливо и незаконосъобразно.

Излага подробни съображения. Твърди, че с това съдебно решение съдиятадокладчик реално я е лишил от единственото й жилище без реално основание.

Невярно били интерпретирани гласните доказателства на посочените от нея свидетели, които достатъчно надлежно установили и доказали, че е живяла в процесното жилище към момента на откриване на наследството. Намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие от съда и ценени като истинни и достоверни гласните доказателствени средства дадени от свидетелката Т.А.Х. пред съда в проведеното открито съдебно заседание на 30.03.2023г. Счита, че съгласно нормата на чл.349, ал.2, предложение първо от ГПК тя има правото и следва да й бъде възложен в неин дял допуснатия до делба апартамент – жилище, понеже към момента на откриването на наследството е живяла в него и не притежава друго жилище. Като дяловете на останалите съделители 1 се уравняват в пари в стойност, съобразно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата и назначена от съда СТЕ – оценителна експертиза. Въззивницата твърди, че тези доказателствени средства били подкрепени и от гласните доказателствени средства дадени и от свидетелката Р.Г. И., които също следвало да се кредитират с доверие от съда. Намира мотивите на съдията-докладчик постановил обжалваното решение, с които е приел, че не е доказала основателността на претенцията си за възлагане в дял на допуснатия до делба апартамент, за неистинни и неверни.

Моли съда да отмени постановеното решение и да постанови ново, с което да уважи претенцията й на основание нормата на чл.349, ал.2, предложение първо от ГПК за възлагане на делбения имот в неин дял, като й възложи в дял допуснатия до делба процесен недвижим имот и съответно определи парично уравнение на дяловете на другите съделители съобразно приетото заключение на вещото лице за стойността на всеки дял - по реда на чл.349, ал.5 от ГПК.

Моли да бъде отменено изнасянето на публична продан на този недвижим имот, защото този апартамент е единственото жилище, което може да има в Република България, а и защото няма никаква пречка то да бъде възложено в неин дял, защото паричното уравнение на дяловете на другите съделители ще е по пазарната им стойност, справедливо и вярно определена от вещото лице извършило оценителната експертиза приета от първоинстанционния съд и неоспорена от страните в производството.

Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред въззивния съд.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си, относно нейната материална основателност.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата след допускането на делбата.

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателите Н.

И. М. от гр.К., чрез пълномощника си адв.С. Б. от АК – Стара Загора, се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

2

С влязло в законна сила решение под № 435/19.09.2022 г., постановено по първоинстанционното гр. дело с № 3782/2021 год. по описа на РСКазанлък дело е допуснат до съдебна делба следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.К., одобрени със Заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на АГКК, с адрес на имота: гр.К., ***, находящ се на втори етаж, от сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 99.15 кв.м. по данъчна оценка, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, с прилежащите към апартамента избено помещение №9 с полезна площ по данъчна оценка 22.13 кв.м. и таванско помещение №16 с полезна площ по данъчна оценка 17.04 кв.м., ведно с прилежащите му изба №9 и таван №16 и заедно с припадащите му се 100 кв.м. право на строеж върху терена и 1/80 идеална част от правото на строеж върху терена и 1/16 идеална част от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта

***, при дялове: 1/6 идеална част за И. С. М., с ЕГН**********, 4/6 идеални части за Н. И. М., с ЕГН-********** и 1/6 идеална част за С. И. М., с ЕГН- **********.

В първото о.с.з. след допускане на делбата ответникът Н. И. М. е заявила пред първоинстанционния съд претенцията си по чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне на имота в неин дял.

По делото е приета справка по данни на ФЛ/ЮЛ на Агенция по вписванията от 06.02.2023 г. и декларация от Н. И. М. от 09.02.2023 г. и са разпитани свидетелите Т.А.Х., Р.Г. И. и И.М.М..

С обжалваното Решение по делото вече по втората фаза на делбата под № 435/18.08.2023 год. първостепенния съд е ОТХВЪРЛИЛ претенцията на жалбоподателката Н. И. М., с ЕГН- ********** от гр.К., ***, за възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.К., одобрени със Заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на АГКК, с адрес на имота: гр.К., ***, находящ се на втори етаж, от сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 99.15 кв.м. по данъчна оценка, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, с прилежащите към апартамента избено помещение №9 с полезна площ по данъчна оценка 22.13 кв.м. и таванско помещение №16 с полезна площ по данъчна оценка 17.04 кв.м., ведно с прилежащите му изба №9 и таван №16 и заедно с припадащите му се 100 кв.м. право на строеж върху терена и 1/80 идеална част от правото на строеж върху терена и 1/16 идеална част от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж:

3

***; под обекта: ***; над обекта

***, като неоснователна.

Съдът съответно е ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК допуснатия до делба недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.К., одобрени със Заповед под №РД-18-88/26.11.2015 г. на АГКК, с адрес на имота: гр.К., ***, находящ се на втори етаж, от сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 99.15 кв.м. по данъчна оценка, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, с прилежащите към апартамента избено помещение №9 с полезна площ по данъчна оценка 22.13 кв.м. и таванско помещение №16 с полезна площ по данъчна оценка 17.04 кв.м., ведно с прилежащите му изба №9 и таван №16 и заедно с припадащите му се 100 кв.м. право на строеж върху терена и 1/80 идеална част от правото на строеж върху терена и 1/16 идеална част от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж:

***; под обекта: ***; над обекта

***, с пазарна оценка 84448 лв., като получената при продажбата сума да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността: -1/6 идеална част за И. С. М., с ЕГН-********** от гр.К., ***; -4/6 идеални части за Н. И. М., с ЕгН-********** от гр.К., *** и 1/6 идеална част за С. И. М., с ЕГН-********** от гр.К., ***.

Съдът съответно е определил и дължите разноски за всеки един от съделителите съобразно специалната разпоредба на чл.355 от ГПК.

ОТНОСНО реалното ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА, както и по отношение на заявеното своевременно искане от ответницата и въззивница Н.

И. М., която е заявила ясно и точно претенцията си по чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне на процесния имот в неин дял, въззивният съд намира, че с оглед принципа за получаването на дял в натура от всеки съделител по делото пред първостепенния съд е била назначена, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза досежно реалната поделяемост на допуснатия до делба имот, чието заключение се възприема от съда като изготвено компетентно, мотивирано и добросъвестно. Видно от заключението на вещото лице, процесният недвижим имот е неподеляем, съобразно броя на съделителите и пазарната стойност на имота, определена по методите на вещната стойност и на средните пазарни продажби възлиза на сумата от 84 448лв. Стойност на дяловете е както следва: за ищцата И. С. М.14075лв., за ответника Н. И. М.- 56298лв. и за С. И. М.- 14075лв., съобразно квотите им в съсобствеността.

При така описаната фактическа обстановка, РС-Казанлък е приел и счел, че допуснатия до делба имот следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК по следните съображения: до делба е допуснат 4 единствен недвижим имот, който е реално неподеляем на дяловете при допуснатите квоти на тримата съделители и не може да бъде поставен в дял на никой от съделителите.

Съобразно специалната разпоредба на чл. 349. ал.(2) от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи повисока цена.

Въззивната инстанция приема, че постановеното решение по втората фаза на делбата се явява правилно, като направените от съда изводи относно възможностите за поделяемост на процесния имот са обосновани, както от приетото заключение на вещото лице, така и от приложението на относимите към казуса материалноправни норми /чл.349, ал.2 от ГПК/, която норма се явява и императива и задължителна по своя правен характер.

В жалбата на жалбоподателката са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост, несправедливост и незаконосъобразност на постановеното по делото решението единствено поради неправилно интерпретиране от съда на събраните по делото гласни доказателства досежно обстоятелството че ответницата, която е направила претенцията си за възлагането по реда на чл.349, ал.2 ГПК е живяла в процесното жилище към момента на откриване на наследството.

Събраните по делото гласни доказателства обаче относно този факт, както и относно всякакви други факти, нямат никакво значение за спора и претенцията за възлагането на ответницата и въззивница, тъй като по делото не са налице основанията за възлагане, предвидени в чл.349, ал.2 ГПК, поради което не се налага въззивната съдебна инстанция да коментира гласните доказателства, надлежно събрани и проверени в хода на първоинстанционното производство.

По делото не са налице предпоставките за възлагане, тъй като съсобствеността между страните е смесена/комбинирана, както правилно се е ориентирал и първостепенния съд. Същата не произтича само от един юридически факт - наследяване от един наследодателя, а от множество юридически факти - наследяване от различни наследодатели, договор за издръжка и гледане, СИО, наследяване по завещание от друг наследодател, поради което хипотезата на чл.349 ал.2 ГПК е неприложима и фактите дали ответницата е живяла в имота към момента н откриване на наследството/наследствата и дали притежава друго жилище нямат никакво правно значение.

Разпечатката съдържа 44 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e9a8ae0-51bc-4f2f-af68-9e57a23ab71e