Акт № 4043 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4043 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110207737 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****” ЕООД срещу наказателно постановление/НП/ № 23-2600083/17.04.26 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” на ИА”ГИТ, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 800 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.

В жалбата се твърди, че НП е постановено при нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че дружеството е в обективна невъзможност да изпълни задълженията си.

Поддържа се нарушаване на принципа на съразмерност. Моли се за отмяна на НП или за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. И., който моли жалбата да бъде отхвърлена. Изтъква се, че става дума за много лица, на които не е изплатено обезщетение. Наведен е довод, че предписанието не е било оспорено. Моли за потвърждаване на НП.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по документи на 18.02.2026г. в сградата на ДИТСО е установено, че работодателят „*****“ ЕООД не е изпълнил задължително предписание т. 17 от протокол № 2545436/25.11.25г., връчен на 26.11.25г., а именно:

„Работодателят да изплати на Д. С. Ш. на длъжност електромонтьор обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за 2025г. в размер на 425.01 лева съгласно чл. 224, ал. 1 КТ във вр. с чл. 228, ал. 3 КТ“. Срокът на предписанието е изтекъл на 22.12.2025г.

Извършен е преглед на представените в хода на проверката документи, от които е установено, че работодателят е начислил обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за 2025г. на Д. С. Ш., което е видно от платежен фиш за заплата за месец септември 2025., но до приключване на проверката от страна на работодателя не са представени документи, удостоверяващи изплащането на обезщетението.

При така установените данни на 18.02.26г. св. Д. Н. съставила АУАН № 23-2600083/18.02.26г. на „*****” ЕООД за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

АУАН е предявен на и подписан от упълномощено лице.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро.

Със заповед № З-0864/17.10.2022г. изпълнителният директор на ИА”ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекции по труда“ да издават наказателни постановления по актове, съставени от служители от съответната дирекция.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Д.

Н..

Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна 2 съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи видно от приобщената по делото заповед № З- 0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”. Съгласно чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. С посочената заповед № З-0864/17.10.2022г. изрично се оправомощават директорите на дирекции „Инспекции по труда“ да издават наказателни постановления по актове, съставени от служители на дирекциите.

Според чл. 416, ал. 1 КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Св. Д. Н., която заема длъжност инспектор в дирекция ”Инспекция по труда Софийска област” към ИА „ГИТ”, е оправомощена да състави процесния АУАН.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението. Както в АУАН, така и в НП се твърди, че неизпълненото предписание е под № 17, като съдържанието му е подробно описано - изрично е посочено, че противоправното бездействие на жалбоподателя се изразява в неизпълнение на предписанието, изразяващо се в задължение за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни. Посочен е и срокът за изпълнение на предписанието, а именно – 22.12.2025г.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, 3 като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като неизпълненото задължително предписание се състои в задължение за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е „*****“ ЕООД в качеството му на работодател. Няма данни това предписание да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ, същото е влязло в сила и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание, като срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 22.12.2025г.

Датата на извършване на вмененото нарушение е изрично посочена – 23.12.2025г., както и датата на установяване на нарушението. В случая нарушението е констатирано в хода на последваща проверка след изискване на определени документи от работодателя.

Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат. От събраните по делото доказателства се установи, че предписанието не е било изпълнено, с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя на административнонаказателна отговорност.

Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, не стои въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Предвиденото административно наказание за нарушение на чл. 415, ал.

1 КТ е от 1500 до 10 000 лв., с оглед на което и същото е определено в размер, близък до минималния законоустановен размер. Санкционната норма е правилно определена и законосъобразно дружеството е санкционирано на основание чл. 415, ал. 1 КТ.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Нарушението на чл. 415, ал. 1 КТ разкрива типичната за този вид административни нарушения обществена опасност и не може да се определи като маловажен случай. Касае се за неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролен орган, с оглед на което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал дружеството. Няма изискване АНО да излага мотиви, включително и защо е приел, че не се налице основания за приложение на чл.

28 ЗАНН, поради което отсъствието на такива не представлява формално 4 нарушение на процедурата.

С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата следва да се остави без уважение и наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът прие, че следва да осъди жалбоподателя „*****“ ЕООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2600083/17.04.26 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” на ИА”ГИТ, с което на „*****“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 800 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5