Решение № 4080 от 10.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4080 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330112190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Н. А. А., ЕГН: **********, против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредитна карта „Бяла карта“ с № ** г., поради противоречието му със закона, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 51,13 евро, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за кредитна карта „Бяла карта“ с № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът сочи, че на 16.08.2022 г. сключил с ответника Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който му била предоставена в заем сумата в размер на 700 лева, при ГЛП 43,20% и ГПР 46,18%. Твърди, че съгласно чл. 15 от договора ищецът следвало да представи поне едно от посочените в договора обезпечения, а при непредставяне на такова дължал неустойка съгласно чл. 20 в размер на 10 % от усвоената непогасена главница. Твърди, че договорът е недействителен предвид невключване на задължението за неустойка в размера на ГПР по кредита.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Твърди, че неустойка за 1 непредставяне на обезпечение не следва да бъде включвана в размера на ГПР по кредита. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че на 16.08.2022г. между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № **г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в размер на 300 лева, който се усвоявал чрез платежен инструмент –платежна карта. В Договора е уговорена дата на падеж всяко 2-ро число на месеца. Съобразно чл. 20, ал. 1, в случай, че кредитополучателят не предостави уговореното чл. 15 от договора обезпечение в петдневен срок от активиране на платежния инструмент, същият дължал неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница.

Ответникът „Аксес Файнанс“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и каква лихва, такси и пр.

Не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

2

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай това не е сторено, тъй като размерът на дължимата неустойка по чл. 20 от Договора, не е включен в размера на ГПР по кредита.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45, 9%, а възнаградителната лихва – 43, 2%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от близо 2% между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочения в договора ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл.

20 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски.

Въведеното изискване за предоставяне на допълнително обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид изключително краткия срок, в който следва да се предостави – петдневен от падежа, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за потребителя се създава значително затруднение относно физическото лице - поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към датата на сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Това обстоятелство се установява и от приетото като неоспорено от страните и кредитирано от настоящия съдебен състав заключение на вещото 3 лице Б. В. по ССчЕ. Видно от заключението, при включване като като разход на неустойката за непредставяне на обезпечение в размер 158,51 лева, ГПР ще бъде равен 220.42%, а не на посочения в договора 45, 9 %.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. т. 9 и т. 10 ЗПК, а установителният иск се явява основателен.

С оглед извода на съда за недействителност на договора за кредит, на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита /главницата/, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. От депозираното от вещото лице В. заключение се установи, че общият размер на извършените плащания по договора за кредит възлиза на 969, 39 лева при главница 300 лева. При това положение, основателен се явява и предявеният кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, доколкото исковата сума от 100 лева действително е заплатена при начална липса на основание. Следва присъждане и на законната лихва, като законова последица от уважаването на иска от датата на исковата молба, до окончателното плащане.

По възраженията на ответника:

С отговора на исковата молба, ответникът е направил възражения за липса на материалноправна легитимация, доколкото същият бил цедирал вземанията по Договор за кредитна карта „Бяла карта“ с № ** г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 30.11.2023г. Възраженията са изцяло неоснователни, поради следното:

Договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се сключва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най- важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл.103, ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на иск или възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен 4 конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора.

По аргумент за по – силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес, длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 127/30.07.2018 г. по търг.д. № 1103/2017 г., ТК, II т.о. на ВКС.

Ето защо, ответникът – цедент е активно легитимиран да отговаря по исковете. Касателно установителния иск за недействителност на договора – доколкото същият е страна по него, а касателно кондикцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – доколкото всички суми по кредита са заплащани именно на него преди датата на цесията и за влезли в неговия патримониум /виж заключението по ССчЕ/.

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e99bc46-b1c3-4bd6-b5de-f75936c248fe