Решение № 775 от 31.07.2019, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 854/2019
- Вид
- Решение № 775
- Подписан
- 31.07.2019
- В сила
- 20.12.2019
- Състав
- МИРОСЛАВ ЦВЕТАНОВ МАРКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.54, ал.4 · Закон за местните данъци и такси
- чл.140, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.144 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
775/31.7.2019г.
31.07.2019г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Мирослав Марков при секретаря Мария Найдева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 854 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.149, във вр. с чл.144 от СК за осъждане на В.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати на пълнолетната си дъщеря Б.Д.Й. с ЕГН **********, общо сума в размер на 150,00 лева издръжка за минало време, представяваща разликата между увеличения размер на същата в размер от 170,00 лева на по 200,00 лв. месечно за периода от 01.10.2018г. до 20.03.2019г.
Предявен е и иск с правно основание чл.144 от СК за осъждане на В.Д.Д. да заплати на пълнолетната си дъщеря Б.Д.Й. издръжка сума в размер на 200,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно учебно заведение и 25-годишна възраст при обучение във ВУЗ.
Ищцата обосновава съществуващия правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически твърдения:
По силата на съдебно решение № 370 от 16.06.2017г. на ШРС, постановено по гр. дело № 1466 за 2017г. по описа на същия съд родителските права над Б.Д.Й. са предоставени за упражняване на бащата Д.Д.. Със същото съдебно решение е определен и размер на издръжка, впоследствие в увеличен в размер на 170 лв. На 12.09.2018 год. ищцата навършила пълнолетие. Това породило правен интерес в ищцата, тъй като продължавала образованието си в средно училище и живеела в дома на баща си в с.
Царев брод. Сочи, че след завършване на средно си образование има намерение да продължа обучението си в университет за получаване на висше образование. Посочва, че е приета във ВВМУ „Н.И.Вапцаров“ - гр. Варна в специалността „Информационни и комуникационни технологии“ за учебната 2019-2020г., като към датата на подаване на исковата молба е заплатила такса за редовна форма на обучение в размер на 370 лв. Споделя за здравословни проблеми. Счита, че за майка й няма да има особени затруднения, да плаща издръжка в размер на 200 лева, тъй като е в трудоспособна възраст, реализира доходи и притежава недвижими имоти. Твърди, че този размер е справедлив, съобразно нуждите й и възможностите на родителя. В писмена защита споделя, че действително ответницата е заплащала издръжка в размер на 170 лв. месечно, колкото с бил последно присъдения размер. За този период в страната обаче са настъпили редица промени - развили са се инфлационни процеси, увеличена е MP3 с 10% (от 510 на 560лв.). Министерският съвет с приел нова линия на бедност за 2019г. в размер па 348 лв. спрямо 321 лв. за 2018 г.
(увеличен с 8,4%) и др. От друга страна са нараснали и нуждите и потребностите на ищцата.
Възражения на ответната страна:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна подава отговор на исковата молба, като сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва фактите изложени в исковата молба. Същата сочи, че плащала доброволно издръжка на дъщеря си и след навършване на пълнолетие, до завършване на образованието й в средно учебно заведение, при условията и в размера определен от съда с Решение № 123
/
21.06.2018г. по ВГД № 171 / 2018г. по описа на ШОС. Посочва, че Б.Д. се е регистрирала като земеделски стопанин и като самоосигуряващо се лице, с осигурителен доход от 400 лева., както и е закупила лек автомобил за сумата от 700 евро на 18.10.2018г. Посочва още, че доходите, които реализира са само от трудова дейност по две трудови правоотношения, с общ брутен трудов доход от 1 260 лева. Не притежава имоти, от които да реализира допълнителни доходи.
В тази връзка, споделя, че Б.Д.Й. има имущество и извършва земеделска дейност, от която реализира доходи, които и позволяват да се издържа сама. Споделя, че в случай, че искът бъде уважен, присъдената в нейна тежест издръжка ще бъде голямо затруднение за ответницата, поради другите ежемесечни задължения, в т.ч. и издръжка за второто й дете и за наем на имота в който живее.
При преценката на доказателствата, СЪДЪТ е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства: удостоверение изх. №830/18.09.2018 г. от ПЕГ „Н.Й. Вапцаров“ – Шумен, платежно нареждане от 08.01.2018 г. за сумата от 370 лв., епикриза на Б.Й. ***.10.2018 г., съобщение до Д.Д. от ЧСИ Я.Д., удостоверение изх. №636/14.03.2018 г. от Служба по вписванията – Шумен, справка по лице за В.Д. от Служба по вписванията – Нови пазар към 06.03.2018 г., решение от 16.06.2017 г. по гр. дело №1466/2017 г. на ШРС; представените с отговора писмени доказателства, ксерокопия на 10 бр. фискални бонове от стр.32 до стр.36 вкл., ксерокопие на кредитно авизо с наредител В.Д. от 01.11.2018 г., платежно нареждане от 03.10.2018 г., вносна бележка от 19.09.2004 г.; представените от ответната страна в съдебно заседание писмени доказателства: служебна бележка-удостоверение изх. №24/17.05.2019 г. от „Топлофикация – Шумен“ ЕАД /н/, удостоверение изх. №56/15.05.2019 г. от „***“ ЕООД – гр. Костинброд и ксерокопия на: удостоверение изх.
№РЗС-02-23-1/15.05.2019 г. от ОД Земеделие – Шумен, справка изх.
№6283#1/28.05.2019 г. от НАП ТД Варна, офис Шумен ведно със справка-данни за осигуряване по ЕГН ********** и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ вх. №274391900307145/12.04.2019 г., удостоверение за декларирани данни изх. №УД001736/21.05.2019 г. от Община – Шумен, декларация по чл.54, ал.4 от ЗМДТ за притежаван л.а. вх.
№ДК54007846/18.10.2018 г. от Община – Шумен, договор за продажба на л.а. с купувач Б.Й., свидетелство за регистрация Част I на л.а. на името на Б.Й.; изисканите служебно справки, както следва: справка изх.
№5923#1/15.05.2019 г. от НАП ТД – Варна, офис Шумен, справка изх.
№5960#1/16.05.2019 г. от НАП ТД – Варна, офис Шумен ведно с разпечатка, справка изх. №6394#1/28.05.2019 г. от НАП ТД – Варна, офис Шумен и справка изх.
№***/1644#1/21.05.2019 г. от ДФ „Земеделие“ ОД – Шумен; представените от ответната страна в съдебно заседание писмени доказателства: решение №325/11.04.2018 г. по гр. дело №353/2018 г. на ШРС, решение №123/21.06.2018 г. по в. гр. дело №171/2018 г. на ШОС и нот. акт за дарение на недвижими имоти №24, том IX, рег. №15351, дело №1000/2018 г. на нотариус М.А., с район на действие ШРС; представените от ищцовата страна в съдебно заседание ксерокопия на: операционна бележка от Банка ДСК ЕАД от 19.06.2019 г., талон за униформено облекло за Б.Й..
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
Не се спори по делото, за посочените по-долу обстоятелства: а именно, че ответницата В.Д.Д. е майка на ищцата Б.Д.Й.. По силата на съдебно решение № 370 от 16.06.2017г. на ШРС, постановено по гр. дело № 1466 за 2017г. по описа на същия съд родителските права над децата са предоставени за упражняване на бащата Д.Д.. С последващо съдебно Решение № 123 / 21.06.2018г. по ВГД № 171 / 2018г. по описа на ШОС е определен размер на издръжка - 170,00 лв. Със същото решение е определен размер на издръжката на второто дете на ответницата М. Й. в размер на 150,00 лева.
На
12.09.2018 год. ищцата навършила пълнолетие. Ответницата доброволно продължила да заплаща издръжка на дъщеря си и след навършване на пълнолетие, до завършване на образованието й в средно учебно заведение, при условията и в размера определен от съда с Решение № 123 / 21.06.2018г. по ВГД № 171 / 2018г. по описа на ШОС, до м. май 2019г. включително.
Посочва, че е приета във ВВМУ „Н.И.Вапцаров“ - гр. Варна в специалността „Информационни и комуникационни технологии“ за учебната 2019-2020г., като в към датата на подаване на исковата молба е заплатила такса за редовна форма на обучение в размер на 370 лв.
Видно от представените по делото справки, ответницата има осигурителен брутен доход в размер около 1480,00 лева.
Ищцата също има данни за реализирани доходи като земеделски производител в минимален размер.
При преценката на доказателствата, съдът формира мнение, че спорният въпрос по делото е:
Конкретната нужда от издръжка в общ месечен размер на 200,00 лева и възможността на ответника да изплаща частта в съответния претендиран размер?
СЪДЪТ, след като взе предвид установените фактически констатации, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира следните правни изводи:
1. По отношение на предявеният иск с правно основание чл.144 от СК за осъждане на В.Д.Д. да заплаща на пълнолетната си дъщеря Б.Д.Й. издръжка сума в размер на 200,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно учебно заведение и 25-годишна възраст при обучение във ВУЗ. съдът намира същият за частично основателен до размер на 180,00 лева месечно.
Искът по чл.144 от СК е за определяне на първоначална издръжка, като според този текст от закона, издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Налице е принципно положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.
Установиха се по делото наличието на следните предпоставки, обуславящи искането за присъждане на претендираната издръжка: ищцата е дете на ответника; същата е навършил пълнолетие, но не е навършила 25 годишна възраст; след навършване на пълнолетие продължава да учи в средно училище, а след завършването му - във висше учебно заведение.
При определяне на размера на издръжката, съдът е задължен да я определи в съответствие с възможностите на родителите да дават такава. Съдът намира, по отношение на възможностите на задълженото лице, че доходите, които се установяват по делото са в размер на около 2 минимални работни заплати. Едновременно с това се установиха наличие на други алиментни задължения на ответника към други лица в размер на 150,00 лева месечно. По делото се установиха данни за минимални трудови доходи на бащата, но същият е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи в размер на минималната работна заплата.
Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за Б.Д.Й. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 400,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като делът на задълженото лице следва да се определи в краен размер на 180,00 лева.
В конкретният случай, съдът е на мнение, че са налице два периода, които трябва да бъдат съобразени, а именно от датата на навършване на пълнолетие на ищцата до завършване на средното й образование - 31.05.2019г., както и след придобиването на статут на студент във висше училище. Първоначално ищцата е имала качеството на ученик в средно училище – до дипломирането му през м.юни 2019г, а в последствие е записана като студент във ВВМУ „Н.И.Вапцаров“ - гр. Варна в специалността „Информационни и комуникационни технологии“ за учебната 2019-2020г. За първият период издръжка в размер на 170,00 лева е съобразена с възможностите на майката, която е плащана без особени затруднения.