Решение № 260013 от 14.02.2022, Районен съд - Своге

Р Е Ш Е Н И Е гр. Своге, 14.02.2022 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Андрей

Чекунов при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 655/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Управителя Я.Б.Я., чрез пълномощник, срещу Г.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявени са кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК), вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.

86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на

05.06.2017 г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД), ЕИК ********* и ответника е сключен писмен Договор за потребителски кредит, по силата на който на последния е отпуснат потребителски кредит в размер на 1000 лева, за срок от 60 седмици, като сумата по договора е преведена по банкова сметка ***, като по този начин от кредитора е изпълнено договорното му задължение. Твърди още, че усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и същата се начислява от датата на първата погасителна вноска, като начислената договорна лихва е в размер на 197,25 лева. Твърди още, че с подписване на договора, ответникът се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги – такса за оценка на кредитното досие и такса „Кредит у дома“, като съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но между страните по него е постигнато съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски. Посочва, че такса „Кредит у дома“ е по избор на клиента, като от страна на кредитора е поето допълнително задължение да предоставя на ответника допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на ответника, 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга такса „Кредит у дома“. Твърди още, че от страна на ответника не е изпълнено задължението му да изплати целия заем в срок до 01.08.2018 г., като по договора са извършвани плащания от ответника в общ размер на 626 лева, като след приспадането им той остава да дължи сума в общ размер на 1 698,28 лева. Твърди се още, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба на вземания (цесия) между кредитора (цедент) и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* (цесионер), по силата на който вземането е прехвърлено в полза на последното дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което ответникът е уведомен от първоначалния кредитор по реда на чл. 99 от ЗЗД. Твърди се също така, че на 01.10.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цедент) и ищеца (цесионер), по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Поради това, от страна на ищеца е подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 464/2020 г. на Районен съд Своге.

Иска се от съда, да бъде признато за установено че ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания от ответника Г.С.М.: сумата 752,56 лева – главница по Договор за потребителски кредит от 05.06.2017 г., сумата 105,37 лева – договорна лихва за периода от 14.06.2017 г. до 01.08.2018 г., сумата 671,31 лева – такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата 169,04 лева

– мораторна лихва върху главницата за периода от 02.08.2018 г. до 25.09.2020 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски за исковото производство.

С отговора ответникът оспорва исковете, като са направени възражения, че:

1. Ответникът не е страна по договор за кредит, по който вземането му е цедирано както на ищеца, така и на неговия праводател по договора за цесия.

2. Ответникът не е уведомяван по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за прехвърлянето на вземания към него.

3. Приложеното към исковата молба уведомление се отнася до договор за кредит от 09.12.2016 г., какъвто никога не е сключван, поради което не касае страните по процесния договор за потребителски кредит, като уведомлението не е получавано от ответника.

4. Представените извлечения от приложение не представляват документ по смисъла на ГПК.

5. Оспорва всички твърдения в исковата молба, които се отнасят за сключен договор за кредит и извършени цесии на вземане на негови контрагенти по договор за кредит.

6. Договорът за потребителски кредит не е произвел действие, защото кредитодателят не е предоставил заемната сума.

7. Договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл.11, ал. 1, т. 7-12 и 20, и ал. 2 от ЗПК: написан е по неясен и неразбираем начин, в различен шрифт и размер, в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК; не съдържа клауза за общия му размер и условията за усвояване, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК; в общия дължим размер са включени задължения, които освен заемната сума са начислени голям брой неясни задължения; договорът не съдържа клауза на условията за лихвения процент на кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, записан е фиксиран лихвен процент от 31,82% годишно; в договора липсва методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК; договорът не съдържа условията за погасяване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; договорът не съдържа размера на лихвения процент на ден; договорът за кредит не се придружава от общи условия, съставляващи неразделна част от него и подписани от страните на всяка страница, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК.

Иска се от съда да приеме иска за недопустим или да го отхвърли като неоснователен. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В открито съдебно заседание и с писмени молби страните подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключение съдът кредитира като логично и безпротиворечиво.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 464/2020 г. по описа на Районен съд Своге, се установява, че въз основа на подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 478 от 02.10.2020 г., с която е разпоредено длъжникът Г.С.М. да заплати на заявителя сумата 752,56 лева – главница по Договор за потребителски кредит от 05.06.2017 г., сумата 105,37 лева – договорна лихва за периода от 14.06.2017 г. до 01.08.2018 г., сумата 671,31 лева – такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата 169,04 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.08.2018 г. до 25.09.2020 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 233,97 лева разноски по делото, от които 33,97 лева – заплатена държавна такса и 200 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на 02.10.2020 г., а възражението на ответника е подадено на 28.10.2020 г. Поради това, с определение от 28.10.2020 г., заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 25.11.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със сила на пресъдено нещо.

Видно от представените по делото писмени доказателства между „Провидент Файненшъл България“ ООД (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД), ЕИК ********* и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *********/05.06.2017 г., по силата на който дружеството предоставя на ответника – кредитополучател паричен заем в размер на 1 000 лева. Страните са уговорили фиксирана лихва в размер на 197,25 лева, представляваща 31,82% годишно и такса за оценка на досие в размер на 50 лева. Уговорили са и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 907,99 лева. Посоченият в договора ГПР е 48,0%, представляващи 247,25 лева, но в него не е включена таксата за услугата „Кредит у дома“. Общия размер на дължимата сума е посочен – 2 155,24 лева.

Кредитополучателят се задължил да върне кредита, заедно с договорната лихва и такси на 59 равни седмични погасителни вноски, в размер на 35,93 лева всяка и една последна вноска в размер на 35,37 лева. Съгласно чл. 28 първото седмично плащане е дължимо в срок от 9 календарни дни от сключването на договора, а следващите седмични плащания стават дължими през следващите седмици на същия ден, на който първото плащане е било дължимо, докато кредитът бъде погасен. В договора е посочено, че първото седмично плащане се дължи на 14.06.2017 г.

(което е сряда), а като ден от седмицата, в който се дължат следващите плащанията е посочен ден вторник. С подписване на договора, съгласно чл. 27 от същия, кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума.

По делото е представен, подписан от ответника Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Посочените документи са подписани от страните, като формалната доказателствена сила на положените подписи не е оспорвана.

Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, всестранно и пълно, по данни от системата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на ищеца, ответникът е извършил плащания по договора в общ размер 626 лева, а остатъкът от задължението на последния е, както следва: сумата 752,56 лева – главница по Договор за потребителски кредит от 05.06.2017 г., сумата 105,37 лева – договорна лихва за периода от 14.06.2017 г. до 01.08.2018 г., сумата 671,31 лева – такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата 169,04 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.08.2018 г. до 25.09.2020 г. или общо 1 698,28 лева. Посочено е в заключението, че при изчисляване на посочения в процесния договор ГПР от 48,0%, представляващи 247,25 лева, са включени само разходите за таксата за оценка на досие (50 лева) и възнаградителната лихва (197,25 лева). Не е включена таксата за услугата „Кредит у дома“ в размер на 907,99 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява заключението си в смисъл, че на стр. 5 по отношение на таксата за услугата „Кредит у дома“, следва да се разбира, че тъй като тя участва в погасителния план, същата следва да участва и в ГПР. При разделяне на сумата 907,99 лева на 5 вещото лице получава сумата от 181,60 лева, което според него увеличава ГПР с 18,16% и приема, че ГПР по договора е 66,16%. Настоящият съдебен състав не е съгласен с така направеното изчисление. Очевидно в о.с.з. вещото лице се е заблудило че вноските са месечни и тъй като са 60 на брой е приело, че договорът е сключен за 5 години, поради което следва да раздели сумата от 907,99 лева на броя на годините. Вноските по процесния договор обаче, са седмични, а не месечни, като същите са дължими за периода от 14.06.2017 г. до 01.08.2018 г., т.е. за период от 1 г., 1 м. и 16 дни, откъдето следва, че за да се получи действителният ГПР, сумата 907,99 лева не следва да се дели на 5. При кредит от 1 000 лева, при който за период от 1 г., 1 м. и 16 дни следва да се върне сума в размер на 2 155,24 лева, е очевидно, че действителният ГПР надхвърля 100%.