Решение № 174 от 30.09.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Разлог, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200301 по описа за 2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от А.В., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“С.С.“ №1, е.2, о.2, ч/з адв. А.Ю.С., с адрес: г.Б., у.“С.С.” №1, е.2, о.2, против НП №*/25.04.2023 г. издадено от Дир. на „НТУ“ към А“ПИ”-С..

В жалбата се сочи, че в хода на адм.-нак. производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и подзаконовите нормативни актове, както и европейското законодателство, при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до накърняване правото на защита на жалбоподателя и са основание за неговата отмяна.

В тази вр. жалбоподателят сочи, че в изпратеният отговор на АПИ с изх. №*/11.04.2025 г. е установил, че за един от АУАН-ите, за които е претендирал възстановяване на неправомерно заплатена от него сума има издадено НП №*/25.04.2023 г., за което АНО твърди, че е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, и е влязло в законна сила на 16.06.2023 г. Твърди, че НП не му е връчвано нито е връчвано на негов упълномощен представител. Поради изложеното счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок, с/у подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува НП и е процесуално допустима.

В проведеното СЗ жалбоподателят А.В. - редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощен адв. – А.С. – АК-Б., с което заявява, че поддържа жалбата. Депозира писмена защита, с която излага становище по хода на делото. Претендира разноски.

НО - Дир. на „НТУ“ към А“ПИ”-С. - редовно призован, представител не се явява.

Депозирано е писмено становище от юрк. М.Н.-А., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение в полза на НО, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /с/у който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Направеното възражение в жалбата за невръчване на издаденото НП, съдът намира за 1 основателно по следните съображения: Установеният от ЗАНН, нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените НП - чл.58 от ЗАНН, и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съд. производство по разглеждане на жалби с/у НП.

Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН, императивно урежда начина на връчване на НП, а именно - с/у подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва НП, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен с/у подпис в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, НО отбелязва това в/у НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо да бъде надлежно удостоверено ненамирането на нарушителя на посочения от него адрес и док-ства, че не съществува друг адрес, на който НП да бъде връчено.

В конкретния случай, НО е отразил в НП, че същото е връчено на жалбоподателя на основание чл.64а, б.,,б”, във вр. с чл.58, ал.2 от ЗАНН, като в тази насока е представено писмо адресирано до жалбоподателя, с известие за доставяне, което e върнато обратно на подателя с отбелязване като причина за невръчването ,,непознат”.

В случая не са налице данни НО преди да извърши отбелязването в/у НП за неговото връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, да е предприел всички действия по проверка за наличието на регистриран друг адрес на жалбоподателя, различен от посочения, поради което и процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН, е опорочена. Това би могло да се осъществи ч/з извършване на справка за друг адрес, прилагане на справка за постоянен/настоящ адрес или по друг начин, който обаче безусловно да удостовери, че липсва друг известен адрес, на който лицето да бъде намерено за връчване на НП. Поради това, настоящият съдебен състав преценява, че НП не е редовно връчено по реда на чл.58, ал.1 или, ал.2 от ЗАНН, на датата, отбелязана в/у НП, и при липса на удостоверена друга дата на надлежното му връчване, към датата на подаване на жалбата пред РС против НП, срокът за неговото обжалване следва да се счете, че не е започнал да тече и съответно - не е изтекъл. В този смисъл, съдът намира, че депозираната пред РС-Рг жалба е подадена в срок и е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

На 07.11.2022 г в 17:40:22 часа, в направление излизане от територията на Р.Б., на ГКПП,,Л.”, пристигнало ППС с per. №*, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона. След извършена проверка се установило, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 26.10.2022 г. в 16:05:24 часа в г.Р., път №19, отсечка 30+320, засечено с контролно устройство с идентификатор №* (АПИ), А.В., с ЕГН*, управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, поради което е извършил адм. нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

За така извършеното адм. нарушение бил изготвен Доклад съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, заедно е приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляващи док-ства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с рег.№, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на ТС част от с-мата, деклариране от страна на водача, че е управлявал ППС към момента на извършване на нарушението.

2

Въз основа на направените констатации е съставен АУАН №*/07.11.2022 г. с/у А.В., с ЕГН*, за извършено от последния адм. нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът е връчен на водача на процесното МПС на 07.11.2022 г., което е удостоверено с негов подпис. На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на адм. нарушение, като е вписано: „Нямам възражение“.

По реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя НЕ е упражнил правото си на писмени възражения, с/у констатацията за посочено нарушение в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното в настоящото съдебно производство НП №* от 25.04.2023 г. от Дир. на НТУ към А„ПИ-С., с което за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП на жалбоподателя В. е била наложена "глоба" от 1`800.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените док-ства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът намира показанията на св. И. и св. С. за последователни и непротиворечиви, поради което ги възприема като обективни и достоверни.

Съдът кредитира и писмените док-ства, приобщени към материалите на делото, като намира същите за относими към предмета на доказването му. В тази вр. следва да се отбележи, че нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от Ел.С по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложения снимков материал към него.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок и от активно легитимирано лице. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон.

Ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му. Прави впечатление обаче, че в АУАН, не е посочено жалбоподателят А.В., в какво качество /собственик, водач, ползвател/ е управлявал ППС на 26.10.2022 г. в 16:05:24 часа в г.Р., път №19, отсечка 30+320, засечено с контролно устройство с идентификатор №* (АПИ). Т.е авторството на жалбоподателя към дата 26.10.2022 г. в 16:05:24, когато е извършено процесното нарушение категорично НЕ е безспорно. Същият на 07.11.2022 г. е управлявал процесното ППС, но не е достатъчно да се приеме, че към процесната дата за която е съставен АУАН - 26.10.2022 г. в 16:05:24 часа, същия е бил водач на автомобила. Приложените снимки и показанията на разпитаните свидетели И. и С., не спомагат за установяване на това обстоятелство, доколкото същите не посочват кой и в какво качество е управлявал въпросното МПС на 26.10.2022 г. в 16:05:24 часа.

В тази вр., АНО не е провел пълно обследване по отношение на извършителя на нарушението и е посочил лицето А.В., който видно от приложените писмени док-ства, не може да се установи по категоричен начин, че е управлявал процесното МПС на сочената дата в АУАН и НП.

На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в тях не е посочена конкретната нарушена от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В случая и в АУАН и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно адм. наказание за водачите на ППС от категория по чл.106, ал.3 от ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП, относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа.

3

Такова задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС от категорията по чл.106, ал.3 от ЗП, е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

В случая е извършено именно посоченото адм. нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при установяване на реално изминато разстояние. Поради тази причина нарушителят е поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му във вина адм. нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

От друга страна, относно изискването за пропорционалност при заплащане на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в чл.9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер", то с Решение на ЕС от 21.11.2024 г., постановено по дело С-61/23 по преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС от АС-Х. (Б.) изрично се извежда, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции. И именно, поради което санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор, между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.