Решение № 324 от 16.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Перник, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500685 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 795/18.08.2025, постановено по гр.д. № 1746/2025г., РС – Перник е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от А. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** срещу „СТАР ПОСТ“ ЕООД, ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 73, представлявано от Д. Д. В. – управител, както следва: 1) по чл. 344, ал.

1, т. 1, във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № *** за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „***“; 2) по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението, извършено със Заповед № ***. длъжност „***“ при ответника; 3) по чл. 344, ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6462.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, извършено със Заповед № *** за времето от 05.03.2025 г. до 05.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила в срок въззивна жалба от А. Д. Д. чрез пълномощника й адв. П., с която се иска решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 193, ал.1 и 1 чл. 195 от КТ. Претендират се разноски.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Видно от представения по делото трудов договор, между „Стар пост“ ООД и ищцата А. Д. е съществувало трудовото правоотношение, по което последната е заемала длъжността „***“ при ответника. Твърдението на ответника, че ищцата е била в самоотлъчка и не е полагала труд при него, без да ползва отпуск от 01.05.2023г. до 02.2025г., се подкрепя от представените по делото отчетни форми за явяване/неявяване на работа, както и заключението по приетата ССЕ. Със заповед №*** на управителя на „СТАР ПОСТ„ ООД във връзка с констатирани нарушения, извършени от служителя (неявяване на лицето на работа в продължение на 3 последователни работни дни – за времето от 12.02.2025г. – 14.02.2025г.) е открита процедура за преценка на извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение, като й е дадена възможност в рамките на работния ден, в който получи уведомителното писмо, да депозира на основание чл. 193, ал.1 КТ писмените си обяснения.

Видно от приложената от ответника товарителница, цитираната заповед е приета от Мобилен офис на Еконт в Перник на 21.02.2025г. с отбелязан получател А.Д.Д. с адрес, този описан в трудовия договор. На 25.02.2025г.

(вторник) пратката е върната от куриер в офис на Еконт поради неуспешен опит за доставка (отказана пратка от получател). Със заповед №*** на управителя на „СТАР ПОСТ„ ООД трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение, връчена й на 03.05.2025г.

При преценка на законността на дисциплинарното уволнение, се проверява дали от приетите доказателства се установява фактическият състав на визираното в уволнителната заповед нарушение, както и дали то съответства по тежест на наложеното наказание според императивната норма на чл. 189, ал. 1 КТ. С оглед представените от ответника отчетни форми за явяване/неявяване на работа, както и приетото заключение по назначената ССЕ, извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение е безспорно установено. Преценката за тежестта на дисциплинарното нарушение се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат предвид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението за работодателя и/или за трети лица са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици; съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху останалите работници и служители; дисциплинарното минало на работника или служителя – предходни нарушения и наложени 2 наказания, дори и заличени, могат да бъдат взети предвид при преценката на съразмерността на наказанието (решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г. на ВКС, III г.о.) Съгласно чл. 190, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. От данните по делото се установява, че ищцата не се е явила на работа не само в течените на два последователни дни, както изисква чл. 190, ал.1, т.2 КТ, а в продължение на повече от година и половина, което обстоятелство само по себе си обуславя съразмерността на наложеното дисциплинарно наказание.

Съгласно константната съдебна практика в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл.

193, ал. 3 от КТ разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр. (в този смисъл са Решение № 257 от 22.05. 2012 г. по гр. д. №985/2011 г. на ВКС VI г.о.; Решение №29 от 03.05.2022 по дело №1971/2021 г. на ВКС I I I г.о.) С оглед приетите за установени фактически положения по делото се налага извод, че обясненията на служителката не са дадени по нейна вина – същата без извинителна причина отказала да приеме писменото искане на работодателя за даване на обяснения и по този начин сама се лишила от това си право. Предвид разпоредбата на чл. 193, ал.3 КТ, макар работодателят да не е приел 3 обясненията на служителя, дисциплинарното наказание не може да бъде отменено на това основание.

Във въззивната жалба е посочено, че не е спазена процедурата по чл. 195 КТ. При положение, че ищцата не сочи никъде, че не е получила заповедта за уволнение, а и това се установява от представената от ответника товарителница, съдът намира, че следва да се произнесе единствено относно приложението на чл. 195, ал.1 КТ. Оспорената заповед за уволнение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в тази разпоредба. Същата постановява, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и текстът на закона, въз основа на който се налага. В процесната заповед нарушението е конкретизирано-посочен е конкретен период, през който е извършено описаното в заповедта нарушение, с посочване на извършителя, посочен е видът на наложеното наказание, както и законовите основания за налагането му.

С оглед гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжен съд-Перник

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 795/18.08.2025г., постановено по гр. д. № 1746/2025г. на Пернишкия районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Перник, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500685 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 795/18.08.2025, постановено по гр.д. № 1746/2025г., РС – Перник е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от А. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** срещу „СТАР ПОСТ“ ЕООД, ЕИК 175157550, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 73, представлявано от Д. Д. В. – управител, както следва: 1) по чл. 344, ал.

1, т. 1, във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № *** за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „***“; 2) по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението, извършено със Заповед № ***. длъжност „***“ при ответника; 3) по чл. 344, ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6462.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, извършено със Заповед № *** за времето от 05.03.2025 г. до 05.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила в срок въззивна жалба от А. Д. Д. чрез пълномощника й адв. П., с която се иска решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 193, ал.1 и 1 чл. 195 от КТ. Претендират се разноски.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Видно от представения по делото трудов договор, между „Стар пост“ ООД и ищцата А. Д. е съществувало трудовото правоотношение, по което последната е заемала длъжността „***“ при ответника. Твърдението на ответника, че ищцата е била в самоотлъчка и не е полагала труд при него, без да ползва отпуск от 01.05.2023г. до 02.2025г., се подкрепя от представените по делото отчетни форми за явяване/неявяване на работа, както и заключението по приетата ССЕ. Със заповед №*** на управителя на „СТАР ПОСТ„ ООД във връзка с констатирани нарушения, извършени от служителя (неявяване на лицето на работа в продължение на 3 последователни работни дни – за времето от 12.02.2025г. – 14.02.2025г.) е открита процедура за преценка на извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение, като й е дадена възможност в рамките на работния ден, в който получи уведомителното писмо, да депозира на основание чл. 193, ал.1 КТ писмените си обяснения.