Определение № 1009 от 10.12.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1378/2019
- Вид
- Определение № 1009
- Подписан
- 10.12.2019
- Състав
- УЛЯНА КУМАНОВА САВАКОВА, ПЕТЪР МИТЕВ, ДИМО МАЛЧЕВ ДИМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.270 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
10.12.2019 год., гр.Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На 10.12.
Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ като разгледа докладваното от съдия Савакова молбата на Т.П.Р. по ВЧНД № 1378 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.341, вр.чл.270 ал.4 от НПК.
Образувано е по повод частна въззивна жалба , подадена от Т.П.Р. –подсъдим срещу определение, поставено на 02.12.2019 год. по НОХД №2640/2019 год. на ВРС.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че жалбата, с която е сезиран, е неоснователна ,а определението на първоинстанционния съд законосъобразно по следните съображения:
В определението си от посочената дата ВРС е изменил мярката за неотклонение на подс.Т.Р. поради неявяване на същия в съдебно заседание /пето подред заседание / от „Подписка „в „Задържане под стража“ поради липса на уважителни причини за неявяването му на основание чл.66 ал.1 от НПК.
Жалбоподателят Р. останал недоволен от съдебния акт, на 06.12.2019 год. е подал частна въззивна жалба срещу него, поставила началото и на настоящото съдебно производство пред ВОС.
При горните обстоятелства настоящият състав на ВОС намира, че частната въззивна жалба е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен контрол по силата на изричната разпоредба на чл.270 ал.4 и чл.341 ал.2 от НПК.
Съдът разгледа искането на жалбоподателя да иска промяна на определената му на съдебното производство мярка за неотклонение по реда на чл.270, ал.4 от НПК и от въззивния съд,но счете че, не са се променили обстоятелствата, които са наложили постановяването на най- тежката мярка за неотклонение. Това е така ,тъй като сочените от същия причини за неявяване в съдебно заседание не са уважителни в контекста на предходната му съдимост,а друга по лека мярка за неотклонение би поставила в опасност неговите близки ,живеещи на един адрес с него ,поради което и на това основание,така постановеното определение мярка за неотклонение следва да се потвърди .
Водим от горното и на основание чл.270 ал.4 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС по НОХД № 2640/19г.,с което е изменена мярката за неотклонение
„Задържане под стража”.
Определението е окончателно и не подлежи на контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.