Решение № 276 от 17.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Пазарджик, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500714 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260124 от 08.07.2021г., постановено по гр.д.№1008/2021г., по описа на РС- В. е признато за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: грС., ж.к.Л. 10, бул.“д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, че ЮЛ. Р. Ч., ЕГН ********** от гр. В., ***, му дължи следните суми: сумата от 1411,45лв., представляваща изискуема и неизплатена главница по ДПК PLUS-15678527 от 29.01.2018г., сключен с „Б. П.

П. Ф.“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането, които суми е разпоредено да заплати със Заповед №707/18.12.2019г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№1349/2019г. на PC- В., като е отхвърлен установителния иск за разликата над 1411,45лв. до претендираните 2317,09лв.- за главница и за сумите 1296,26лв.- договорна лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г. и 261,38лв.- лихва за забава за периода от 21.12.2018г. до 13.12.2019г., като неоснователен.

Отхвърлени са осъдителните искове на „Агенция за събиране на 1 вземания“ ЕАД ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: грС., ж.к Л. 10, бул.“д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, срещу ЮЛ. Р. Ч., ЕГН ********** от гр.В., ул.“Н.В.“ №59, за заплащане на следните суми:

2317,09лв.- представляваща неизплатената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018г. до 20.08.2021г.; 1296,26лв.- договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г.;

261,38лв.- лихва за забава считано от 21.12.2018г. до подаване на искова молба- 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на искова молба до окончателното плащане, като неоснователни до размера от 1088,55лв. - главница, поради плащане, а за разликата като неоснователни поради недействителност на Договор за потребителски кредит PLUS15678527 от 29.01.2018г.

Осъден е ЮЛ. Р. Ч., ЕГН ********** от гр.В., ул.“Н.В.“ №59, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: грС., ж.к.Л. 10, бул.“д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, сумата от 46,44лв., представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата от 224,57лв., разноски направени в исковото производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощника му юриск.И.С., в отхвърлителната му част.

Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че процесния договор е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10- договорът да съдържа ГПР.

Визира се, че процесният Договор е сключен на 29.01.2018г., съответно приложима за него са разпоредбите на ЗПК в редакцията му от 29.07.2016г.

/следваща редакция на закона е от 06.03.20118г./.

Твърди се, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК към 29.07.2016г., законодателят е посочил, че в Договора за кредит се посочва „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.“.

2

Сочи се, че в процесния Договор изрично е посочено, че годишния процент на разходите /ГПР/ е в размер на 45,36%. В същият изрично е посочено и че по договора се дължи еднократна такса ангажимент и фиксиран размер на лихвата за целия срок на договора, т.е. ГПР остава непроменено за срока на Договора. В тази връзка се приема, че в процесният Договор за кредит коректно е посочено ГПР-то, като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложения в ЗПК начин.

Твърди се, че в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК към 29.07.2016г., в процесния Договор изрично е посочено, че общата дължима сума по Договора, наименована „Обща стойност на плащанията“ е в размер на 5079,90лв. Същата е изчислена към датата на подписване на Договора и е равна на стойността на броя месечни погасителни вноски /срока на Договора/ умножен по размера на месечната погасителна вноска, която е с фиксиран размер за срока на Договора /42х120,95лв.= 5079,90лв./, като общата дължима сума остава непроменена за целия срок на Договора.

Предвид на това се приема, че Ч. е бил информиран още със СЕФ, а впоследствие и с подписания от него Договор за кредит, за финансовата тежест на сключения договор. Той не дължи по процесния Договор нито повече, нито по- малко, а дължи толкова, за колкото се е подписал.

Сочи се, че в чл.11 от условията към Договора, Ч. е уведомен и за правото му да се откаже от Договора в 14-дневен срок от подписването му, какъвто отказ той не е направил.

Моли да се да бъде взето под внимание и че за елементите на договора за потребителския кредит е дадено определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, а от своя страна елементите на договора за потребителския кредит са изчерпателно посочени в чл.11, ал.1, т.1-27 от ЗПК.

Визира се, че при преценка и съпоставка на представените по делото доказателства и разпоредбите на Закона за потребителския кредит се установява, че сключената застраховка, освен, че не е елемент от Договора за кредит е и самостоятелно правоотношение между Ч. и Застрахователя, както и че по отношение на застраховката се прилагат разпоредбите на Кодекса на застраховане, вкл. и разпоредбата на чл.344, ал.3 от КЗ, съгласно която Застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ 3 сключения застрахователен договор, заверено копие от което е представено по делото.

Сочи се, че в застрахователния сертификат, ясно е посочено и как се формира /изчислява/ застрахователната премия, като размерът на застрахователната премия е обвързан с размера и срока на застрахователните рискове.

Твърди се, че застрахователната премия и сключена застраховка не са предмет на настоящото дело, тъй като същите не са цедирани на АСВ и последната няма права и задължения по сключената застраховка.

В тази насока се излагат съображения.

Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част.

Моли се за присъждане на направените разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ЮЛ. Р. Ч..

В съдебно заседание, жалбоподателят- „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- юриск.И.Н. е постъпило писмено становище, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно, включително и в частта за разноските. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- ЮЛ. Р. Ч., редовно призован не се явява.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- В. е образувано по повод на подадена искова молба на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу ЮЛ. Р. Ч. с която са предявени искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Искането е да се признае за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

2317,09лв.- представляваща неизплатената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018г. до 20.08.2021г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда; 1296,26лв.- договорна /възнаградителна/ лихва, 4 дължима за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г.; 261,38лв.- лихва за забава считано от 21.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението до окончателното изплащане на задължението, за заплащане на които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1349/2019г. на РС- В..

При условие на евентуалност, ако съдът не уважи изцяло или частично предявения установителен иск се иска осъждане на ответника да заплати следните суми: 2317,09лв.- представляваща неизплатената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018г. до 20.08.2021г.;

1296,26лв.- договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г.; 261,38лв.- лихва за забава, считано от 21.12.2018г. до подаване на искова молба- 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на искова молба до окончателното плащане.

Твърди се от страна на ищецът, че на 10.06.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „Б. П. П.

Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит PLUS №15678527, сключен на 29.01.2018г., между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ЮЛ. Р. Ч. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Специално в чл.27 от Договора за заем изрично било уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Приложение №1, представлявало неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, което е представено само с данните на длъжника ЮЛ. Р. Ч., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е необходимо да бъде инкорпориран в национален закон.

Визира се, че съгласно договора за цесия от 27.07.2017г., „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената 5 цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от цедента „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, както и от „Б. П. П. Ф. С.А., клон България“, в качеството му на универсален правоприемник на „Б. П. П.

Файненс“ ЕАД /на осн. чл.262, ал.1 от ТЗ, след сливане „Б. П.

П. Ф.“ С.А., клон България е правоприемник по закон на „Б.

П. П. Ф.“ ЕАД/, за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Сочи се, че в изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „Б. П. П. Ф.“ с Изх.№УПЦ-П-Б./ PLUS15678527 от дата 11.06.2019г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Това писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсено“. На ответника било изпратено и втори път уведомление за извършената цесия от името на „Б. П. П. Ф.“, с Изх.№УПЦ/УПИ-С-Б./

PLUS- 15678527 от дата 04.12.2019 г. Във второто уведомление, „Агенция за събиране на вземания“, на гърба на уведомителното писмо, в качеството си на нов кредитор на ответника, от свое име уведомил ответника и за предсрочната изискуемост на задължението му. Уведомлението било изпратено с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което също се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“.

Твърди се, че съгласно чл.9 от Условията по Договора за кредит /Договора/, страните били договорили, че всички съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на посочения в Договора адрес се считат за получени и узнати. С представената искова молба се моли да се връчи на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от името на „Б. П. П.