Решение № 97 от 13.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Анна Страхинова Викова като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300600037 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.П.Г. от АК-Стара Загора, защитник на подс.Л.Х. срещу присъда № 260136 от 12.10.2021г по НОХД №1037/2020г на Районен съд – Пловдив. С присъдата първоинстанционният съд е признал подс. Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.201 от НК и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца, по реда на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е осъден и да заплати на гражданския ищец Боннер – ООД сумата от 754,91лв, представляваща причинени имуществени вреди и сумата от 650лв, представляваща разноски на гражданския ищец за повереник. Разноските по делото за вещо лице и експертиза са присъдени в тежест на подсъдимия.

В жалбата от адв.Г. и допълнението към нея се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена при нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се липса на доказателства, установяващи виновността на подсъдимия, както и наличие на съществени непълноти в депозирания обвинителен акт. Изтъква се, че липсват доказателства кога Х. е получил вещите, за които се твърди, че не са върнати и на каква стойност са същите. Излагат се възражения, че в обвинителния акт липса 1 описание на начина на осъществяване на инкриминираното деяние, както и че следва да са установени и описани конкретни разпоредителни действия на дееца с имуществото, което му е било поверено, с които да се е отнесъл към него като към свое собствено. Твърди се, че остава неясно кога подс.Х. е променил отношението си към това имущество. Твърди се още, че първостепенният съд не е направил собствен анализ на доказателствата, не е изяснил противоречията между тях, както и не е обсъдил направените възражения от защитата. Поради това се прави извод от защитата за липса на мотиви. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло, като подсъдимият бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция е проведено при условията на чл. 269, ал.3, т.4, б.В от НПК, като за съдебното заседание подсъдимият е бил призован чрез неговия защитник, при изричното съгласие на последния за това.

В хода на съдебното производство прокурорът изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена. Твърди се нейната правилност, законосъобразност и липса на допуснати процесуални нарушения. Повереникът на гражданския ищец Боннер ООД моли решението в гражданско правната му част да бъде оставено в сила.

Защитникът на подсъдимия- адв. Г. поддържа жалбата и излага твърдения за недоказаност на обвинителната теза, тъй като не се установява какви и на каква стойност са били консумативите, предадени от подсъдимия на свидетелите и на коя дата е станало това, както и се оспорва доказателственото значение на издадените експедиционни бележки. Изтъква се, че липси се твърдят единствено от свид.З. и от никой друг, както и че не се доказва кога тези вещи са били предоставени на подсъдимия. Твърди се, че не всички свидетелски показания следва да се приемат за достоверни. Възразява се по отношение на правомощията, с които е разполагал подсъдимия да продава стоки, собственост на ощетеното юридическо лице. Сочи се като неизяснено обстоятелство моментът, в който е възникнало желание у подсъдимия да присвои вещи.Поради изложеното се иска оправдаване на подсъдимия и алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения срок.

По същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, единствено по отношение на определеният размер на наказанието и изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК.

Фактическата обстановка по делото е следната:

На 18.06.2007г. в търговско дружество „Боннер" ООД с предмет на дейност 2 производство и пласмент на движими вещи, представляващи съоръжения и оборудване за хранително-вкусовата промишленост, било проведено събрание на ръководството на фирмата, на което било решено на търговския посредник към дружеството да бъдат възлагани задължения както да рекламира стоките на дружеството, така и да ги продава на място на клиенти.

На 02.07.2007 г. между „Боннер“ ООД - като работодател и подсъдимият Л.М.Х.

- като работник/служител, бил сключен трудов договор № 202, по силата на който подсъдимият бил назначен на длъжността „***“, код НКП 34153002 и код НИКД 2953.

С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.10.2008г., подсъдимият бил преназначен на длъжност „***” с код по НКП 34153002. Последвало второ допълнително споразумение към Трудовия договор от 01.03.2011 г., с което подсъдимият Х. бил преназначен на длъжност „***”, но с код по НКП 33223001.

Извършените промени по Трудовия договор на Х., уредени с посочените допълнително споразумение, били наложени от настъпили изменения в наименованието на длъжностите според Националната класификация на професиите.

На 20.07.2007г. подсъдимият Х. се запознал с длъжностната си характеристика, като удостоверил с подписа си, че е запознат със съдържанието й. Длъжностната характеристика била изготвена и подписана за длъжността „***“ с код по НКП 34153002. Основните задължения на подс.Х. по посочената длъжностна характеристика били да отговаря за провеждане на пазарната политика на дружеството, да изготвя оферти и осъществява контакт с клиенти и да уточнява допълнителни изисквания, да поддържа контакт с клиенти и да следи за изпълнение на сключените договори, да подготвя сделки с български и чуждестранни клиенти, и да отговаря за организиране на рекламната дейност, като същевременно осигурява точно и ефективно приложение на всички нормативни документи, отнасящи се до въпросите, за които отговаря. Изпълнявайки трудовите си задължения подсъдимият бил подчинен йерархически на зам.управителя на фирмата по търговските въпроси, а функционално на зам.управителя на фирмата по търговските въпроси, зам.управителя по финансово административните въпроси, главния счетоводител, и на конструктивния и технологичния отдел.

На подс.Х. били възложени и задължения по продажба на стоки на място на клиента. Това задължение произтичало от вменените му по силата на длъжностната характеристика служебни задължения за осъществяване на реклама на стоките на фирмата и осъществяване на връзки с клиенти, било резултат от взетото решение на събранието от 18.06.2007 г. на дружеството да се предостави такова правомощие на търговския посредник. При постъпване на работа на подс.Х., в присъствието на прекия му началник – зам. управителя по търговските въпроси – свид. П. и управителя на дружеството – свид. Б., той бил уведомен за задълженията си. В тази връзка на подс.Х. били предоставени служебен мобилен телефон, касов апарат с № DT 226448, служебен 3 лек автомобил марка „Пежо”, модел „Партнър” с рег. № ***, преносим компютър, кочани с фактури, кочани с експедиционни бележки и книга за дневни финансови отчети. Стоките, които следвало да продава, подс.Х. получавал от централния склад на дружеството с ръководител свид. Ч.С.. За целта се съставяла складова разписка, както и експедиционна бележка от номериран кочан в 4 екземпляра. Посредством складовата разписка стоката се изписвала от централния склад с ръководител свид.С. и следвало да се впише като приход в счетоводно - складовата програма, която ползвал Х.. Той бил длъжен въз основа на складовата разписка да впише всяко изделие със съответния партиден номер в счетоводната си програма.

Експедиционните бележки съдържали наименование и артикулен номер на стоката, а ако тази стока била машина – и серийния номер, както и името на лицето, на което се предава. Следвало същите да бъдат подписани от предалия и приелия стоката.

Единият екземпляр от експедиционните бележки оставал в кочана, другия оставал при свид.С., а третия екземпляр при охраната на дружеството, за да може стоката да напусне предприятието. Последният четвърти екземпляр бил предназначени за приносителя на стоката и получателя – в случая подс. Х.. В някои случаи се налагало да бъдат изпращани стоки по куриер, поради което на някои от експедиционните бележки и стокови разписки липсвал подпис на Х., като в горния им ляв ъгъл, в графа „вид превоз” било отбелязвано, че се изпраща „по куриер”.

Със счетоводно - складовата програма работели свид. С., подс. Х. и другия търговски посредник А.К.. Всеки от тях имал собствен код за достъп до самата програма, който не бил известен на другите. Отделно от тях достъп до счетоводната програма имала и гл. счетоводител свид. З., за да следи в реално време наличността на стоките във всеки един склад, но без да може да прави промени в нея.

След като се извършвала продажба на определена стока, същата се отписвала от счетоводно - складовата програма от търговския посредник. Той водел и касовата книга и съответно следвало да я попълва с дневните отчети. Парите от продажбата се получавали с фактура или касова бележка, като се отчитали в брой в счетоводството на дружеството. Рядко се случвало да се отчетат пари по банков път. Тогава след обаждане до счетоводството, от там издавали фактурата.

Отчитането от подс. Х. на получените от продажбите пари, първоначално ставало в период между 10 или 20 дни. Като сума се търсела за отчитане тази, която била посочена в експедиционната бележка, тъй като в счетоводната програма стоките били записани по покупни стойности. Строго определен срок за отчитане нямало, но следвало това да става веднъж или два пъти месечно. Впоследствие, обаче подсъдимият престанал да спазва тази отчетност. Всеки един от търговските представители, извършващи продажби, имал списък с продажните цени на стоките.

Правели се и отстъпки от цената след съгласуване на зам. управителя по търговските 4 въпроси – свид. П., като в експедиционната бележка се отбелязвала отстъпката. Също така се оставяли и стоки при клиенти за тестване. Тогава върху експедиционната бележка не се поставяла цена, като се записвало при кого стоката е била оставена. Едва след като клиентът поискал да закупи стоката и да плати цената й, върху експедиционната бележка се отбелязвала нейната цена. В случай, че стоката не се закупувала, върху експедиционната бележка се отбелязвало, че стоката е върната.

Изпълнявайки възложените му задължения да рекламира и продава стоки на дружеството, подс. Х. общувал, както с управителите на фирми, осъществяващи дейности в областта на хранително - вкусовата промишленост, основно в областта на месопреработването, така и с техни служители. Те го познавали добре. Подсъдимият получавал от склада на „Боннер“ ООД различни артикули на стоки и ги продавал, както лично на управителите, така и на работници и служители във фирмите.

При описаните обстоятелства на 23.11.2011 г. подс. Х. продал на „Тагара“ ЕООД гр. Ямбол, с *** свид. К., който познавал лично подсъдимия, 2 бр. месарски нож Dick 82348-21-1-01, за обща сума от 56.40лв.; 1 бр. нож за обезкостяване ICEL 244.3139.18 за сумата от 12 лв.; 1 бр. нож Dick за клане 82007-18-1-02 за сумата от 22.70 лв.; 1 бр. четка 31743 за сумата от 32 лв.; 2 бр. четка 70413 за обща сума от 44 лв.; 3 бр. дръжка от фибростъкло 1500 мм 29383, синя за обща сума от 81 лв.; 1 бр. машина за заточване RS75 9806000 за сумата от 650 лв.; 4 бр. вложка 7087 за обща сума от 48 лв.; 1 бр. сатър 6655-24 за сумата от 180лв., всичко продадени вещи на обща стойност 1126.10лв., за които била издадена експедиционна бележка №11513/23.11.2011 г. и сумата в размер 1126.10 лв. била получена от подс. Х. в брой.